Космически кораб умишлено се разбива в астероид
Въпросният опит включваше задачата на НАСА „ Тест за пренасочване на два метеорита “ (DART). Като част от този опит, галактически транспортен съд съзнателно се разруши в метеорит. Важното е, че самият обект в никакъв случай не е представлявал опасност за Земята.
Авторите на проучването, оповестено в Science Advances, акцентират, че резултатите съставляват значима стъпка в създаването на технологии за отбрана на планетата от астероидни закани.
„ Орбиталната смяна се оказа доста дребна. За две години циркулиране към Слънцето, орбиталното време понижа с към една десета от секундата, а самата траектория понижа с към 720 метра. Дори такова малко отклоняване обаче може да има доста влияние “, се споделя в публикацията. Според водещия създател на проучването, Рахил Макадия от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн, дребна смяна, направена доста години преди евентуален удар, може да се натрупа с течение на времето и в последна сметка да промени траекторията на метеорита задоволително, с цел да го накара да подмине Земята.
Ученият акцентира, че по въпросите на планетарната отбрана, ключът не е мощен удар в последния миг, а дребен подтик доста години преди възможен конфликт.
Космическият уред „ Тест за пренасочване на двойни метеорити “ (DART) се сблъска с метеорита Диморфос, който обикаля към по-големия метеорит Дидимос. И двата обекта обикалят дружно към Слънцето.
Първоначално учените потвърдиха, че ударът е трансформирал орбитата на по-малкия метеорит към неговия „ сътрудник “. Едва в този момент обаче, след разбор на наблюдения от разнообразни обсерватории по света, те откриха, че конфликтът е трансформирал леко и споделената им орбита към Слънцето.
Като цяло, една обиколка на системата лишава 769 дни, а ударът е понижил скоростта на системата с почти 10 микрометра в секунда. Това е скъсило орбитата на метеоритите, която е дълга почти 480 милиона километра, с почти 720 метра.
Учените също по този начин откриха, че резултатите от удара са били усилени от парчета, изхвърлени от метеорита по време на конфликта. Изследователите пресмятат, че изхвърлените скали и прахуляк може да са тежали почти 16 милиона кг.
Тези парчета сътвориха спомагателен реактивен резултат и удвоиха импулса, предаден на метеорита.
Въпреки смяната в траекторията, метеоритите не съставляват опасност за Земята, настояват откривателите. Ето за какво системата Дидимос-Диморфос е определена за опита, изяснява откривателят Стивън Чесли от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
Авторите на проучването, оповестено в Science Advances, акцентират, че резултатите съставляват значима стъпка в създаването на технологии за отбрана на планетата от астероидни закани.
„ Орбиталната смяна се оказа доста дребна. За две години циркулиране към Слънцето, орбиталното време понижа с към една десета от секундата, а самата траектория понижа с към 720 метра. Дори такова малко отклоняване обаче може да има доста влияние “, се споделя в публикацията. Според водещия създател на проучването, Рахил Макадия от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн, дребна смяна, направена доста години преди евентуален удар, може да се натрупа с течение на времето и в последна сметка да промени траекторията на метеорита задоволително, с цел да го накара да подмине Земята.
Ученият акцентира, че по въпросите на планетарната отбрана, ключът не е мощен удар в последния миг, а дребен подтик доста години преди възможен конфликт.
Космическият уред „ Тест за пренасочване на двойни метеорити “ (DART) се сблъска с метеорита Диморфос, който обикаля към по-големия метеорит Дидимос. И двата обекта обикалят дружно към Слънцето.
Първоначално учените потвърдиха, че ударът е трансформирал орбитата на по-малкия метеорит към неговия „ сътрудник “. Едва в този момент обаче, след разбор на наблюдения от разнообразни обсерватории по света, те откриха, че конфликтът е трансформирал леко и споделената им орбита към Слънцето.
Като цяло, една обиколка на системата лишава 769 дни, а ударът е понижил скоростта на системата с почти 10 микрометра в секунда. Това е скъсило орбитата на метеоритите, която е дълга почти 480 милиона километра, с почти 720 метра.
Учените също по този начин откриха, че резултатите от удара са били усилени от парчета, изхвърлени от метеорита по време на конфликта. Изследователите пресмятат, че изхвърлените скали и прахуляк може да са тежали почти 16 милиона кг.
Тези парчета сътвориха спомагателен реактивен резултат и удвоиха импулса, предаден на метеорита.
Въпреки смяната в траекторията, метеоритите не съставляват опасност за Земята, настояват откривателите. Ето за какво системата Дидимос-Диморфос е определена за опита, изяснява откривателят Стивън Чесли от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ