Въпросът за сигурността, който е съвсем естествено много актуален в

„ Въпросът за сигурността, който е напълно естествено доста настоящ сега поради съветската пълномащабна война в Украйна, само че той би трябвало да бъде и той постоянно е бил настоящ. Отделен въпрос е до каква степен ние като хора, живеещи на Балканите, сме имали схващане за това нещо. Сега мисля, че в една доста по-голяма степен, това схващане го имаме, само че неспособността на района като подобен да продуцира сигурност е може би неговата най-голяма уязвимост, тъй като в тези страни от Балканите, където участват Европейския съюз и НАТО, сигурността е в доста по-голяма степен обезпечена. Това е една доста явна взаимозависимост. “, споделя политологът и публицист Евгени Кръстев. „ В колкото по-голяма степен е интегрирана в евроатлантическите структури една страна, толкоз по-сигурна е тя. “

Според политолога, в случай че страните от Балканите следват стъпките на развиване на Хърватия от 90-те години до наши дни, то нашият район би станал едно доста по-сигурно място във всяко едно отношение. „ Много постоянно срещана агитация опорка, обвързвана с въпроса за националния суверенитет, е изказванието, че той, надали не, бива изгубен тогава, когато една страна се интегрира в цялостна степен в Европейския съюз и НАТО. Всъщност това, което се случва с Хърватия и отхвърли от това тя да поддържа някакви феномени в прилежащата страна е доказателство точно за обстоятелството, че присъединяване в тези наднационални структури е тясно обвързвано с националния суверенитет в неговата цялост - държиш на своя народен суверенитет, участваш съгласно него в наднационалната структури, само че също по този начин уважаваш и националния суверенитет на твоите съседи и изобщо на всички страни, които са приети за суверенни и в действителност по този метод се основава структурата за сигурност, т.е. в основата на тази конструкция за сигурност е уважението към националния суверенитет. Разбира се, противоположният образец със Сърбия също е налице. “

Политологът е на мнение, че така наречен „ политиката на дава стола “, която води Вучич, присъща за времето на Тито от 70-те години на предишния век, не е неприложима в днешно време. „ Ако единият „ стол “ е обвързван с разбиране на съветското въздействие, то другия „ стол “ е обвързван с някаква проява на продължение на напъните за европейска интеграция, въпреки че договарянията сега са замразени, и също по този начин - в някакви форми на взаимоотношение с НАТО. Имало е, в това число и на българска територия, сръбски формирования, които са взели участие в натовски учения. В този смисъл по-скоро този вид „ политика на двата стола “ е насочена във вътрешността към сръбското общество. С други думи казано, управляващите просто я употребяват още веднъж за гарантиране на социална поддръжка, от която имат потребност, в сравнение с да търсят някакви „ плюсове “ във външната политика на самата сръбска страна. “
Целият диалог на Евлоги Станчев с Евгени Кръстев гледайте във видеото: