Предпоставките Борисов да даде оставка се трупат
Въпросът с оставката на Бойко Борисов от дълго време се трансформира в екзистенциален за българската политика. След като към този момент два пъти Борисов въртя еднакъв номер тогава, когато му стана най-трудно, не е изключително мъчно човек да си намерения, че можем да гледаме този филм и трети път.
Ако следваме пътя на човешката логичност – натрупваш гафове и най-после товарът става прекомерно огромен, третият кабинет на Борисов трябваше да си е отишъл. Разбира се, в България не е по този начин. Тук следваме пътя на логиката на зависимостите. А тях никой отвън стеснен кръг от играчи не ги познава всичките. Затова и всяка картина какво може да е бъдещето остава замъглена. И все пак, камъните в градината на Борисов се усилват. В идващите редове ще опитам да ги подредя съгласно тежестта им и заплахата, която носят за политическата орис на индивида, съумял да стане министър-председател на България за трети път – никой различен не го е правил след 1989 година.
1. Факторът съдружна неустойчивост. Става все по-несигурен. Постоянно в обединението изникват несъгласия и постоянно на тематика " кой какво да вземе ". Последното такова беше поправката в Закона за приватизация и следприватизационен надзор, която непосредствено облагодетелства братята Домусчиеви, както и Делян Пеевски. Поправката планува приватизаторът да не се придържа към характерните отговорности на приватизирано сдружение, директно свързани с предмета му на активност, за повече от 5 години. Разбира се, типично за България, тази корекция влезе в действие със задна дата – за какво ли ни са ни правилата на правото?! Със законовата смяна Домусчиев ще си спести заплащането на неустойки за несъблюдение на приватизационния контракт за " Български морски флот ", които са близо 60 млн. лв.. Промяната постила килим и пред купувача на " Булгартабак холдинг ", свързван с Пеевски - той е задължен да резервира предмета на активност дълго, а въпросът в този момент е, че " дълго " придобива различен времеви ракурс. Другият печеливш от прокарването на измененията ще е бъдещият сътрудник на Пеевски във вестникарските му сдружения " Ню имидж ", който купи преди 12 години " Бояна филм ". " Ню имидж " има обвързване да не продава земята на киноцентъра в влиятелния столичен регион за 20 години, само че с признатите ремонти задължението си отпътува.
Против цялата тази смяна най-силно скочи вицепремиерът Валери Симеонов и партията му НФСБ. Алтруистично? Едва ли – задоволително е да напомним всичките извъртания за парк " Пирин " и по какъв начин с инспирирано от Симеонов решение там беше основана законова малка врата за всеобщо застрояване, та се наложи ЮНЕСКО да разгласи в публично решение, че би трябвало да се изчака решение на Върховния административен съд (ВАС) за екооценката на новия проект за ръководство на " Пирин ". Точно за прословутия втори въжен превоз Върховен административен съд към този момент сподели – има съществено несъгласие сред площта по контракта за концесия и устройствения проект на предпазената зона. А като прибавим и рекомендацията на Цацаров да се промени концесионния контракт с " Юлен ", нещата и тук миришат на " КОЙ да вземе на баницата мекото ". Предвид блокираната от Комисия за защита на конкуренцията към този момент договорка за ЧЕЗ с неуместни претекстове, на договорката за Нова телевизия със също толкоз неуместни претекстове, нищо чудно и от тази шапка да изкочи заек – освен това отново един заек, дебело угоен и искащ всичко в тази " страна ". А като прибавим и по какъв начин Волен Сидеров се сети да задава въпроси на Валери Симеонов по обичаната си при положение на потребност тематика с концесиите на злато (питането към този момент е в режим на изчакване, само че е декларирано за парламентарен контрол), съдружната непоклатимост напълно увисва.
Разбира се, даже и при раздор с НФСБ, разумният ход на Борисов е просто да направи " заменка " – Марешки защо е в Народното събрание? Но е реалност, че обединението е издигната на база интерес, не правила – а алчността при такава дружинка е фактор, който постоянно може да взриви нещата. Защото тези хора елементарно губят връзка с действителността, а настояването на още и още в един миг прекатурва необратимо каруцата – няма по какъв начин всички да получат всичко, което желаят, а тъкмо това е казусът – че всички на властовата трапеза в един миг почват да желаят повече, в сравнение с може да побере чинията им.
2. Опозиционен напън. Колкото и смехотворна да е опозицията в лицето на Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия, нервността с чумата по дребните преживни животни подсказва едно – допустимо е да се появи проблем, който да не може да бъде решен с тактиката " всяко знамение за три дни ". Тактиката на Българска социалистическа партия е ясна – да се залага на раздухване на проблеми, които касаят непосредствено бита. На социалистите им е ясно, че няма по какъв начин да завоюват каквото и да е с борба на полето на правилата – тъй като това поле от дълго време не съществува. Затова Българска социалистическа партия залага на струпване – в този момент е чумата по овцете и козите, преди този момент бяха цените на тока и водата, Истанбулската спогодба също влезе в кюпа – единственият кардинален въпрос, развълнувал по този начин обществото ни поради исторически страхове. Разбира се, при оставка на Борисов победа за Нинова въобще не стои на дневен ред – тя отново ще е втора.
3. Външен напън. Най-вече, несъмнено, от Европейски Съюз. Той въобще не е толкоз огромен, да не кажем съвсем липсва, само че " Демократична България " се старае да поддържа огъня. Обединението към този момент почна да раздухва историята с АЕЦ " Белене ", в този момент потегли да се жалва от поправката в Закона за приватизация и следприватизационен надзор, наричана на галено " корекция Домусчиев ". Всъщност по-вероятно е Брюксел да ни обърне внимание тъкмо поради някой подобен, лобистки закон, който жестоко да наруши някой принцип на действие на Европейски Съюз. В случая с " поправката Домусчиев " се търси нарушаване в посока нерегламентирана държавна помощ. И в случай че има триумф, то засегнатата страна може да потърси кой да я отбрани, откакто Борисов не може. Засега е по-скоро в областта на приказката за пчелата, която се изправя против мечката, с цел да отбрани кошера си. Пчелата може да побърка от гняв мечката, само че не може да я убие.
4. Непредвидим фактор. Такъв към този момент се обрисува да е митингът на Николай Колев-Босия. Босия гладува към този момент над месец с искане за оставката на транспортния министър Ивайло Московски и разформироване на Народното събрание, а към него се причислиха още четирима души. Евентуалната гибел на Босия би могла да е катализатор за сериозен напън – а той няма по какъв начин да бъде задоволен по различен метод, в случай че не бъдат изпълнени настояванията му. Никое държавно управление обаче не би се съгласило на такова нещо, тъй като това ще значи да отстъпва пред всеки, който реши, че нещо не му харесва и заложи на метода на Босия. Между другото в неговите претенции има нещо, което е много смущаващо – да има кръгла маса от " неполитици " при президента, която да очертае проблемите, които България би трябвало да реши и да предложи решения. Точно този президент, както и предходният, ясно сподели, че не е равно дистанциран и е на каишка, тъй че той да стане патрон на такова нещо ще значи единствено нови страдания и несгоди. А методът с " неполитици " да решаваме огромни проблеми е все едно да желаеме да построим солидна постройка, само че да използваме служащи единствено за почасова работа – доста сложна задача. Защото преводът на етимологията на " политика " значи " умеене да управляваш "! Ако ще си търсим такива, които не умеят, няма потребност да си вършим труда.
Месец след края на европредседателството проблемите за Борисов се множат. Август би му дал късмет за глътка въздух – поради отпускарския дух. Но лятото е малко, а зимата идва! Фундаментът на ръководството на Борисов няма да се промени – той постоянно ще залага на това да гаси пожари, а не да не разрешава да има условия за пожари. А това омръзна към този момент на всички в България – и за Борисов остава само да задоволява прищевките на тези кръгове, които въпреки всичко могат да държат ненапълно капака на кипящата под налягане тенджера. Докога?
Автор: Ивайло Ачев
Ако следваме пътя на човешката логичност – натрупваш гафове и най-после товарът става прекомерно огромен, третият кабинет на Борисов трябваше да си е отишъл. Разбира се, в България не е по този начин. Тук следваме пътя на логиката на зависимостите. А тях никой отвън стеснен кръг от играчи не ги познава всичките. Затова и всяка картина какво може да е бъдещето остава замъглена. И все пак, камъните в градината на Борисов се усилват. В идващите редове ще опитам да ги подредя съгласно тежестта им и заплахата, която носят за политическата орис на индивида, съумял да стане министър-председател на България за трети път – никой различен не го е правил след 1989 година.
1. Факторът съдружна неустойчивост. Става все по-несигурен. Постоянно в обединението изникват несъгласия и постоянно на тематика " кой какво да вземе ". Последното такова беше поправката в Закона за приватизация и следприватизационен надзор, която непосредствено облагодетелства братята Домусчиеви, както и Делян Пеевски. Поправката планува приватизаторът да не се придържа към характерните отговорности на приватизирано сдружение, директно свързани с предмета му на активност, за повече от 5 години. Разбира се, типично за България, тази корекция влезе в действие със задна дата – за какво ли ни са ни правилата на правото?! Със законовата смяна Домусчиев ще си спести заплащането на неустойки за несъблюдение на приватизационния контракт за " Български морски флот ", които са близо 60 млн. лв.. Промяната постила килим и пред купувача на " Булгартабак холдинг ", свързван с Пеевски - той е задължен да резервира предмета на активност дълго, а въпросът в този момент е, че " дълго " придобива различен времеви ракурс. Другият печеливш от прокарването на измененията ще е бъдещият сътрудник на Пеевски във вестникарските му сдружения " Ню имидж ", който купи преди 12 години " Бояна филм ". " Ню имидж " има обвързване да не продава земята на киноцентъра в влиятелния столичен регион за 20 години, само че с признатите ремонти задължението си отпътува.
Против цялата тази смяна най-силно скочи вицепремиерът Валери Симеонов и партията му НФСБ. Алтруистично? Едва ли – задоволително е да напомним всичките извъртания за парк " Пирин " и по какъв начин с инспирирано от Симеонов решение там беше основана законова малка врата за всеобщо застрояване, та се наложи ЮНЕСКО да разгласи в публично решение, че би трябвало да се изчака решение на Върховния административен съд (ВАС) за екооценката на новия проект за ръководство на " Пирин ". Точно за прословутия втори въжен превоз Върховен административен съд към този момент сподели – има съществено несъгласие сред площта по контракта за концесия и устройствения проект на предпазената зона. А като прибавим и рекомендацията на Цацаров да се промени концесионния контракт с " Юлен ", нещата и тук миришат на " КОЙ да вземе на баницата мекото ". Предвид блокираната от Комисия за защита на конкуренцията към този момент договорка за ЧЕЗ с неуместни претекстове, на договорката за Нова телевизия със също толкоз неуместни претекстове, нищо чудно и от тази шапка да изкочи заек – освен това отново един заек, дебело угоен и искащ всичко в тази " страна ". А като прибавим и по какъв начин Волен Сидеров се сети да задава въпроси на Валери Симеонов по обичаната си при положение на потребност тематика с концесиите на злато (питането към този момент е в режим на изчакване, само че е декларирано за парламентарен контрол), съдружната непоклатимост напълно увисва.
Разбира се, даже и при раздор с НФСБ, разумният ход на Борисов е просто да направи " заменка " – Марешки защо е в Народното събрание? Но е реалност, че обединението е издигната на база интерес, не правила – а алчността при такава дружинка е фактор, който постоянно може да взриви нещата. Защото тези хора елементарно губят връзка с действителността, а настояването на още и още в един миг прекатурва необратимо каруцата – няма по какъв начин всички да получат всичко, което желаят, а тъкмо това е казусът – че всички на властовата трапеза в един миг почват да желаят повече, в сравнение с може да побере чинията им.
2. Опозиционен напън. Колкото и смехотворна да е опозицията в лицето на Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия, нервността с чумата по дребните преживни животни подсказва едно – допустимо е да се появи проблем, който да не може да бъде решен с тактиката " всяко знамение за три дни ". Тактиката на Българска социалистическа партия е ясна – да се залага на раздухване на проблеми, които касаят непосредствено бита. На социалистите им е ясно, че няма по какъв начин да завоюват каквото и да е с борба на полето на правилата – тъй като това поле от дълго време не съществува. Затова Българска социалистическа партия залага на струпване – в този момент е чумата по овцете и козите, преди този момент бяха цените на тока и водата, Истанбулската спогодба също влезе в кюпа – единственият кардинален въпрос, развълнувал по този начин обществото ни поради исторически страхове. Разбира се, при оставка на Борисов победа за Нинова въобще не стои на дневен ред – тя отново ще е втора.
3. Външен напън. Най-вече, несъмнено, от Европейски Съюз. Той въобще не е толкоз огромен, да не кажем съвсем липсва, само че " Демократична България " се старае да поддържа огъня. Обединението към този момент почна да раздухва историята с АЕЦ " Белене ", в този момент потегли да се жалва от поправката в Закона за приватизация и следприватизационен надзор, наричана на галено " корекция Домусчиев ". Всъщност по-вероятно е Брюксел да ни обърне внимание тъкмо поради някой подобен, лобистки закон, който жестоко да наруши някой принцип на действие на Европейски Съюз. В случая с " поправката Домусчиев " се търси нарушаване в посока нерегламентирана държавна помощ. И в случай че има триумф, то засегнатата страна може да потърси кой да я отбрани, откакто Борисов не може. Засега е по-скоро в областта на приказката за пчелата, която се изправя против мечката, с цел да отбрани кошера си. Пчелата може да побърка от гняв мечката, само че не може да я убие.
4. Непредвидим фактор. Такъв към този момент се обрисува да е митингът на Николай Колев-Босия. Босия гладува към този момент над месец с искане за оставката на транспортния министър Ивайло Московски и разформироване на Народното събрание, а към него се причислиха още четирима души. Евентуалната гибел на Босия би могла да е катализатор за сериозен напън – а той няма по какъв начин да бъде задоволен по различен метод, в случай че не бъдат изпълнени настояванията му. Никое държавно управление обаче не би се съгласило на такова нещо, тъй като това ще значи да отстъпва пред всеки, който реши, че нещо не му харесва и заложи на метода на Босия. Между другото в неговите претенции има нещо, което е много смущаващо – да има кръгла маса от " неполитици " при президента, която да очертае проблемите, които България би трябвало да реши и да предложи решения. Точно този президент, както и предходният, ясно сподели, че не е равно дистанциран и е на каишка, тъй че той да стане патрон на такова нещо ще значи единствено нови страдания и несгоди. А методът с " неполитици " да решаваме огромни проблеми е все едно да желаеме да построим солидна постройка, само че да използваме служащи единствено за почасова работа – доста сложна задача. Защото преводът на етимологията на " политика " значи " умеене да управляваш "! Ако ще си търсим такива, които не умеят, няма потребност да си вършим труда.
Месец след края на европредседателството проблемите за Борисов се множат. Август би му дал късмет за глътка въздух – поради отпускарския дух. Но лятото е малко, а зимата идва! Фундаментът на ръководството на Борисов няма да се промени – той постоянно ще залага на това да гаси пожари, а не да не разрешава да има условия за пожари. А това омръзна към този момент на всички в България – и за Борисов остава само да задоволява прищевките на тези кръгове, които въпреки всичко могат да държат ненапълно капака на кипящата под налягане тенджера. Докога?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ