Въпросът пред него вече не е дали някога би могъл

Въпросът пред него към този момент не е дали в миналото би могъл да бъде държавен глава. Въпросът е дали ще бъде добър кмет

Понякога политиката не се прекатурва от стратегически ходове, изчислявани с месеци. Понякога тя се взема решение в няколко фрази, написани импулсивно в обществените мрежи. С обявата си във Фейсбук, в която намерено поддържа лама Иво Калушев и призна, че го е подпомагал финансово, Васил Терзиев направи ход, който на процедура самоуби опцията да бъде общ претендент за президент на десните сили в България.

Нека бъдем правилни. Терзиев в никакъв случай не е заявявал обществено упоритост за „ Дондуков “ 2. Но в политиката не всичко се изговаря. Някои благоприятни условия съществуват като социална догадка, като очакване, като план на вяра. В редиците на ПП–ДБ, а и измежду по-широкия кръг десни гласоподаватели, името му се произнасяше с интерес, даже с възторг. Млад, към момента неизхабен, с предприемаческа биография и изборна победа на най-трудния политически терен – София – Терзиев изглеждаше като естествено продължение на една съвременна десница, която търси нов вид водачество.

И тъкмо по тази причина реакцията му за „ Петрохан “ имаше унищожителен резултат. Всяка по-екзотична, въпреки и доброжелателна ангажираност елементарно се трансформира в оръжие в ръцете на съперника. А българската политика не страда от липса на съперници.

С един пост Терзиев даде на съперниците си цялостен боеприпас. И разсъни съмнения. А в президентска акция вероятното съмнение постоянно е по-силно от действителния факт.

И въпреки всичко – всяка загуба на небосвод може да бъде и освобождение от заблуда. Парадоксално, тази самоотсечена вероятност може да се окаже милосърдие за самия Терзиев. Президентската сянка изисква непрекъснато балансиране, оглеждане, стратегическо безмълвие. Кметството изисква деяние.

София не е символен пост. Тя е всекидневен управнически пъкъл – отпадък, превоз, инфраструктура, публични поръчки и невидими мрежи на въздействие. Основната част от рецесията с отпадъците се разпростра в студените месеци. Дали беше планувано или пък стичане на събитията, няма значение. Всъщност това избави главата на Терзиев. Студът тушира миризмата, притъпява гнева, дава време. Нека си представим същата картина през юли – разлагащи се купчини отпадък, 35 градуса, мухи, обществени мрежи в нервност. Софиянци нямаше да са толкоз търпеливи през лятото. И щяха да тръгнат с камъни в ръце към кметството.

Терзиев получи пролонгация. Възможност да довърши започнатото.

Сблъсъкът със статуквото и сенчестия бизнес към столичните услуги наподобява за външния наблюдаващ съвсем сантиментален – млад кмет против мрежи и обвързаности, градени с десетилетия. Но това е и най-опасният вид борба. Тя не се води с лозунги, а с документи, процедури, самообладание и нерви. Ако успее да докара този спор до действителен институционален резултат – транспарантни контракти, работещи системи, очевидно усъвършенстване в градската среда – вторият му мандат ще бъде не просто евентуален, а съвсем превдварително решен.

Въпросът пред Васил Терзиев към този момент не е дали в миналото би могъл да бъде президент. Въпросът е дали ще бъде добър кмет. И дали ще устои на изкушението още веднъж да напише нещо, което да трансформира съперниците му в добре въоръжена войска.