Въпросът не е дали ще изчезнем като вид, а кога

Въпросът не е дали ще изчезнем като тип, а по кое време …Като се имат поради вероятните способи, по които бихме могли да бъдем унищожени, какъв брой издръжливи сме като тип?Ник Лонгрич – старши учител по еволюционна биология и палеонтолог в Университета в Бат (University of Bath), Англия, се задълбочава в проучване на вероятната орис на нашия тип и нашата резистентност на изгубване.По-долу Ви представяме неговите прогнози и мисли.Ще изчезне ли типът ни? Краткият отговор е „ да “. Изучаването на изкопаемите демонстрира, че в последна сметка всичко изчезва. От съвсем всички типове, които в миналото са живели, над 99,9 %, са изчезнали.Другите човешки типове, като Неандерталците (Homo neanderthalensis), Денисовият човек (Homo denisova) и Изправеният човек (Homo erectus), са изчезнали, като е останал единствено Разумният човек (Homo sapiens). Хората неизбежно се насочват към изгубване. Въпросът не е дали изчезваме, а по кое време …
Заглавията постоянно допускат, че това изгубване е идно. Заплахата от метеорити, климатични катаклизми, извънземна инвазия, нуклеарна война, са измежду медийните любимци.Хората имат уязвими места. Големите, топлокръвни животни като нас не се оправят добре с екологичните промени.Малките студенокръвни костенурки и змии могат да устоят месеци без храна, тъй че може и да оцелеят. Големите животни с бързи метаболизми, да вземем за пример хората, изискват непрекъснат банкет на храна.Това ги прави уязвими, даже за къси спирания на хранителната верига, породени от произшествия като вулкани, световно стопляне, ледникови интервали или последвала зима, след конфликт с метеорити.Четете още: Следва необратим срив на цивилизацията ни, заради обезлесяванетоНие сме дълголетни, само че с малко поколение. Бавното възпроизвеждане затруднява възобновяване от сривове на популацията и забавя естествения асортимент, което затруднява адаптирането към бързите промени в околната среда.Другите огромните бозайници също се възпроизвеждат прекомерно постепенно, с цел да устоят или да се приспособяват към човешкото гонене.Така че, ние сме уязвими, само че има аргументи да мислим, че хората са неповторимо устойчиви на изгубване. Ние сме „ чудноват “ тип, необятно публикуван, несметен, извънредно адаптивен. Може да се допуска, че ще издържим известно време.Хората са на всички места и са в обилие.Първо, ние сме на всички места. Географски необятно публикуваните организми се оправят по-добре по време на произшествия, като астероидно влияние и всеобщи изгубвания. Големият географски обсег значи, че един тип не „ поставя всичките си яйца в една кошница “. Ако едно местообитание е унищожено, то може да се оцелее в друго.В тази връзка да вземем за пример, полярните мечки и пандите са застрашени. Кафявите мечки и алените лисици, които са в големи диапазони, не са толкоз.Хората имат най-големия географски обсег от всички бозайници, обитаващи всички континенти, отдалечени океански острови, пустини, тундри и тропически гори.И ние не сме единствено на всички места, ние сме в обилие. С към 7,8 милиарда души, хората са измежду най-разпространените животни на Земята. Човешката биомаса надвишава тази на всички диви бозайници.Дори да се допусна, че пандемична или нуклеарна война може да отстрани 99 % от популацията, милиони биха оживели, с цел да се възстановят още веднъж.Към Част 2 – ТУК.