На колко години е човечеството?
Въпросът, на какъв брой години е човешкият жанр, и до през днешния ден остава открит. Седем хиляди, двеста хиляди, два милиона, милиард?
Съществуват няколко версии. Нека разгледаме главните от тях.
Младият Нomo sapiens (200-340 хиляди години)
Ако приказваме за типа Нomo sapiens, т.е. „ рационалния човек “, то той е относително млад. Официалната просвета му дава към 200 000 години. Такъв извод е бил изработен въз основа на проучване на митохондриалната ДНК и фамозните черепи от Етиопия.
Последните са открити през 1997 година при разкопки покрай етиопското село Херто. Това са били остатъци на мъж и дете, чиято възраст е не по-малко от 160 000 години. Днес това са най-древните от известните ни представители на рационалния човек. Учените са ги кръстили Нomo Sapiens idaltu, или „ най-стария рационален човек “.
Приблизително по същото време, може би малко по-рано (преди 200 000 години), отново в Африка е живяла прамайката на всички модерни хора – „ митохондриалната Ева “. Нейна митохондрия (набор от гени, излъчени единствено по майчина линия) има всеки живеещ през днешния ден човек. Това обаче не значи, че тя е била първата жена на Земята. Просто в хода на еволюцията най-вече шанс са имали точно нейните потомци.
Впрочем „ Адам “, чиято Y-хромозома през днешния ден има всеки мъж, е относително по-млад от „ Ева “. Смята се, че той е живял преди към 140 000 години. Всъщност всички тези данни са неточни и неокончателни. Науката се основава единствено на това, с което разполага, а множеството антични представители на Нomo sapiens към момента не са открити.
Възрастта на Адам е била преразгледана и това може да прибави към възрастта на индивида още 140 000 години. Изследване на гените на един афроамериканец и още 11 поданици на село в Камерун открило съществуването на „ по-древна “ Y-хромозома, която в миналото е предал на потомците си мъж, живял почти преди 340 000 години.
Homo е на 2,5 милиона години
Разумният човек е млад тип, само че самият жанр Homo, от който той произлиза, е доста по-древен. Да не приказваме към този момент за неговите прародители – австралопитеците, които първи са се изправили на два крайници и са почнали да употребяват огъня.
Но в случай че последните са имали още прекомерно доста общи черти с маймуните, то най-древните представители на рода Homo – Нomo habilis (сръчния човек) към този момент са приличали на хора. Негов представител, по-точно череп, е открит през 1960 година в каньона Олдувай в Танзания дружно с кости на саблезъб тигър.
Възможно е той да е станал жертва на хищника. След това било открито, че останките са принадлежали на юноша, живял преди към 2,5 млн. години. Неговият мозък бил по-масивен, в сравнение с типичните австралопитеци, тазът разрешавал умерено напредване на два крайници, а самите крайници били приспособени единствено за изправено придвижване.
Впоследствие сензационната находка била допълнена с не по-малко сензационно изобретение – Нomo habilis самичък си правел оръдия на труда и деликатно подбирал материалите за тях, търсейки ги на огромно разстояние от стоянката. Това било изяснено, защото всичките оръдия били от кварц, какъвто нямало покрай мястото на живеене на първия човек.
Именно Нomo habilis основал първата – олдувайската археологическа просвета, с която стартира епохата на палеолита или каменния век.
Научен креационизъм
Както е известно, теорията на еволюцията не се счита за изцяло потвърдена. Неин основен съперник е бил и си остава креационизмът, съгласно който всичко живо на Земята, както и светът като цяло са били основани от Висш разсъдък, Творец или Бог.
Съществува и теоретичен креационизъм, чиито почитатели сочат научни потвърждения на това, което е казано в книгата Битие. Те отхвърлят дългата верига на еволюцията и настояват, че не е имало предишни звена, а всички живи форми на Земята са били основани приключени.
И дълго време всички са живели дружно – хора, динозаври, бозайници. Чак до потопа, следи от който, по думите им, срещаме и през днешния ден – това са Гранд каньон в Америка, кости на динозаври и други изкопаеми. Креационистите не са на едно мнение за възрастта на човечеството и света, въпреки по този въпрос да се ориентират по първите три глави на Битие.
Така нареченият младоземен креационизъм ги схваща безусловно и упорства, че целият свят е бил основан от Бога за 6 дни преди към 7500 години. Последователността на „ староземния креационизъм “ считат, че активността на Бога не може да се мери с човешки ограничения. Под един „ ден “ създание може да се подразбира не едно земно денонощие, а милиони и даже милиарди години.
По подобен метод същинската възраст на Земята и човечеството е невероятно да се дефинира. С други думи, това е интервалът на цялото битие на Земята.
