Изкуственият интелект ще промени 90% от професиите
Въпросът кои работни места ще отнеме изкуственият разсъдък (AI) се трансформира в неизбежна тематика за бъдещето на пазара на труда. Дискусия в ефира на NOVA NEWS с присъединяване на доцент Жюстин Томс, специалист по цифрови връзки в Нов български университет, и Александър Свердлов, специалист по киберсигурност, очерта радикалните промени, които предстоят.
Вместо да заплаши единствено специалности, свързани с автоматизация, AI към този момент навлиза и в сфери, изискващи креативност. Според специалистите, специалности като реклама, публицистика, дизайн, архитектура и даже IT са изправени пред сериозна промяна.
Духът е изтърван от бутилката. Не можем да спрем напредъка ", съобщи доцент Жюстин Томс. Според нея специалностите няма да изчезнат, а по-скоро ще се приспособяват към новите условия. Специалистите ще би трябвало да се научат да употребяват AI, с цел да автоматизират " по-механичната част от работата си " и да се концентрират върху изобретателния аспект.
Александър Свердлов акцентира, че скоростта на развиване е голяма, като всеки ден се появяват към 200 нови AI модела. " Професионалист, който откаже да се научи да работи с изкуствен интелект, е като човек, който отхвърля да употребява електричество или мобилни телефони. Той ще остане обратно във времето ", разяснява той.
Според него, единствено към 10% от експертите в дадена сфера ще съумеят да оцелеят, в случай че интензивно употребяват новите принадлежности, до момента в който останалите 90% ще бъдат отстранени.
Бъдещето на работата с AI няма да се изчерпва единствено със задаване на въпроси към чатботове като ChatGPT. Според Свердлов, умеенето за " стратегическо задаване на цели ", а не просто писането на " промптове ", ще бъде основно. Той предвижда, че до няколко години мозъчните интерфейси ще заменят мобилните телефони, което ще докара до още по-кардинални промени.
И двамата специалисти са на мнение, че просветителната система би трябвало незабавно да се приспособява. Доц. Томс уточни, че сега учебните заведения постоянно гледат на потреблението на AI от учениците като на " преписване ", вместо да ги окуражават да се научат да работят с новите технологии.
" Ролята на образованието съществено ще се промени. Знанията като такива ще станат без толкоз огромна стойност, тъй като всеки ще има достъп до тях ", изясни тя.
Въпреки провокациите, България има и своите конкурентни преимущества. Създаването на българския езиков модел BgGPT и активността на института INSAIT в София са посочени като образци за сериозен прогрес. Според Александър Свердлов, на Балканския полуостров няма друга страна с толкоз мощна организация в тази сфера, което дава на България положително преимущество.
Вместо да заплаши единствено специалности, свързани с автоматизация, AI към този момент навлиза и в сфери, изискващи креативност. Според специалистите, специалности като реклама, публицистика, дизайн, архитектура и даже IT са изправени пред сериозна промяна.
Духът е изтърван от бутилката. Не можем да спрем напредъка ", съобщи доцент Жюстин Томс. Според нея специалностите няма да изчезнат, а по-скоро ще се приспособяват към новите условия. Специалистите ще би трябвало да се научат да употребяват AI, с цел да автоматизират " по-механичната част от работата си " и да се концентрират върху изобретателния аспект.
Александър Свердлов акцентира, че скоростта на развиване е голяма, като всеки ден се появяват към 200 нови AI модела. " Професионалист, който откаже да се научи да работи с изкуствен интелект, е като човек, който отхвърля да употребява електричество или мобилни телефони. Той ще остане обратно във времето ", разяснява той.
Според него, единствено към 10% от експертите в дадена сфера ще съумеят да оцелеят, в случай че интензивно употребяват новите принадлежности, до момента в който останалите 90% ще бъдат отстранени.
Бъдещето на работата с AI няма да се изчерпва единствено със задаване на въпроси към чатботове като ChatGPT. Според Свердлов, умеенето за " стратегическо задаване на цели ", а не просто писането на " промптове ", ще бъде основно. Той предвижда, че до няколко години мозъчните интерфейси ще заменят мобилните телефони, което ще докара до още по-кардинални промени.
И двамата специалисти са на мнение, че просветителната система би трябвало незабавно да се приспособява. Доц. Томс уточни, че сега учебните заведения постоянно гледат на потреблението на AI от учениците като на " преписване ", вместо да ги окуражават да се научат да работят с новите технологии.
" Ролята на образованието съществено ще се промени. Знанията като такива ще станат без толкоз огромна стойност, тъй като всеки ще има достъп до тях ", изясни тя.
Въпреки провокациите, България има и своите конкурентни преимущества. Създаването на българския езиков модел BgGPT и активността на института INSAIT в София са посочени като образци за сериозен прогрес. Според Александър Свердлов, на Балканския полуостров няма друга страна с толкоз мощна организация в тази сфера, което дава на България положително преимущество.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ