Въпросът каква опозиция ще има правителството на Радев и Прогресивна

Въпросът каква съпротива ще има държавното управление на Радев и „ Прогресивна България “ се очерта мигновено откакто станаха известни резултатите от вота. Защото мощната власт се нуждае от мощна съпротива – едно равновесие в демокрациите, което нормално е положително за обществото. 

Стартът на новата власт бе несъмнено респектиращ. Победата на ПБ е безапелационна и потискаща политическите съперници. Победа, каквато не сме виждали от близо 30 години. 131 места в Народното събрание са сравними със 137-те депутати, които ОДС завоюва през 1997 година след остра политическа рецесия, хиперинфлация и мутренски години, които белязаха за дълго целия български преход.

 
Смазващите победи, с други думи, са разумни след катаклизми, изключителни събития или спешни развития, за които се носи политическа отговорност. През 1997-а отговорността понесе Българска социалистическа партия, която взе 67 места по-малко - ето какво бе съотношението сред първата и втората политическа мощ тогава: ОДС – 137, Българска социалистическа партия – 58. Разликата бе огромна. По-нататък се подредиха Движение за права и свободи – 19, БЕЛ – 14, БББ- 12 избраници. 

Сега водещата мощ има 131, втората – ГЕРБ-СДС – 39, или близо 100 места по-малко! Разликата е гигантска. Следват Движение за права и свободи с 21, Демократична България с 21, Политическа партия с 16 и „ Възраждане “ с  12 народни представители. 
Както и да се четат тези данни, несъмнено е едно: „ Прогресивна България “ господства изрично над опозиционни партии със непретенциозно електорално въздействие. 

И това не е всичко. Петте опозиционни сили не могат да образуват общ опозиционен блок в никакъв случай. Никога! Сближаването им било акт на самоизтребление.

 
Причината е елементарна: те ще зачертаят основата за своето битие, която е заключена в две поръчки: битка с корупцията и правосъдна промяна, която следва да докара до такава степен, че магистратите да са подвластни единствено от закона. Не от политици, подмолни играчи, всякакви нотариуси (с основно н) или джуджета. Всякакви маневри, които биха могли да доведат до съмнение за „ сглобка “ в опозиционен формат, ще бъдат възприети от гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България като изменничество.

С други думи, дали Политическа партия и Демократична България са „ партии с отпаднала нужда “, съгласно израза на вицепремиера Иво Христов, зависи от тях самите, не от непознати квалификации. 

Радев им „ измъкна “ безусловно под носа успеха, която за тях изглеждаше сигурна след митингите през декември 2025 година. Като прибавим раздялата, която мощно разочарова последователите им, Политическа партия и Демократична България са в нова обстановка. Адаптацията към нея е с изменчив триумф. Докато ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобяват суперконсенсусни, то Политическа партия и Демократична България са дейни, шумни, скачат при всяка неправда, неточност, гаф, провокация. 
От сегмента на „ смяната “ потегли разплитането на случая със заместител - министърката Ася Панджерова, която, уличена в спор на ползи, подаде оставка. Ролята на опозицията в сходни случаи, несъмнено, е скъпа. 

Политическа партия и Демократична България доста изрично подлагаха на критика и препоръчаните от ПБ ограничения против инфлацията, като и от двете политически сили подчертаха, че вместо да доведат до по-ниски цени, те биха могли да ги тласнат нагоре. 
Законодателните хрумвания на властта ще минат цялата процедура и следва да забележим дали ще има корекции, вземане предвид с възраженията, само че по всичко проличава, че ще минат. Отбой няма да има - ПБ има болшинство, Движение за права и свободи изрази поддръжка, ГЕРБ ги гласоподава в комисия. 

Противно на упованията, че „ Прогресивна България “ и Политическа партия, и Демократична България ще са по-близо едни до други и ще се съюзят за правосъдните промени, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи ще бъдат остра съпротива, се случи противоположното.

ГЕРБ и Движение за права и свободи са във форма, в каквато не сме ги виждали от дълго време, да не кажем в никакъв случай – те са кротки и градивни по отношение на Радев и ПБ.

Докато Политическа партия и Демократична България нямат различен избор, с изключение на да са бодливи, атакуващи, а повода е на хоризонта – президентските избори. Това е първият им късмет да се потвърдят при новите условия, като са съвсем единствената политическа мощ, която може да окаже някаква опозиция на ПБ на идния избор. ГЕРБ и Движение за права и свободи не могат и, наподобява, не желаят.

„ Възраждане “ са дейна съпротива, само че са и партията, която пострада най-вече от появяването на Радев. ПБ им остави  алегоричен електорат и ще би трябвало време, с цел да намерят нови тематики, ниши, поддръжка. 

Големият риск пред Политическа партия и Демократична България е да изгубят мярката на опозиционния възторг, забравяйки за какво Радев победи на 19 април безапелационно – тъй като след петгодишни лутания и викове българите желаеха да се постави завършек на политическата блъсканица посредством постоянна власт, не посредством „ сглобки “ и краткотрайни решения.

Така, с цел да съумеят през есента Политическа партия и Демократична България са длъжни да намерят три неща: баланс, претендент и безапелационно пояснение за какво се разделиха, откакто още веднъж ще играят дружно. 

Да, опозицията наподобява в нокдаун – и безмълвната, и шумната.

Докато „ Прогресивна България “ играе в необятно поле, където може да се спъне единствено в личните си неточности. Грешки, които, прочее, започнаха, вмествайки се в рамката от 100 дни на очаквателен и доброжелателен толеранс.

В същото време се чува броенето едно, две, три....Ще се съвземе ли опозицията и по кое време?