Последният залп на Марио Драги
Въпросът е дали от новия пакет ще има изгода и ще накара ли държавните управления да работят, за което за следващ път настоя Марио Драги
Критиците на Марио Драги не считат, че ограниченията ще са потребни.
Правителствата във валутния съюз към този момент не дават обещание повече разноски. 2 600 000 000 000 евро по-късно Европейската централна банка (ЕЦБ) още веднъж се трансформира в основен воин на икономическата сцена. Тя инжектира тази колосална сума във финансовата система на еврозоната, с цел да я задържи на крайници посред световната и поредицата дългови рецесии. Преди година се смяташе, че задачата е изпълнена, печатницата за пари беше изключена и даже се очакваше повишаване на лихвите. 2019 година обаче внезапно обърка проектите и принуди Марио Драги малко повече от месец преди да се отдръпна от гуверньорския пост, още веднъж влезе в ролята на избавител. Този път не толкоз на самото евро, а на политиците в изправилите се на ръба на криза европейски страни.
Само че ограниченията, които Драги разгласи след съвещанието на управителния съвет на банката предходната седмица, надали ще свършат доста работа. Те по-скоро затвърждават опасенията, че паричната политика на водещите централни банки в света е на своя лимит. Това натоварва политическите водачи с отговорността да вземат решения в близко бъдеще, въпреки че до момента в който ЕЦБ им дава късмет да продават дългогодишни ДЦК на рекордно ниска и даже негативна рентабилност, няма никакъв тласък за тях да запретнат ръкавите.
" Централните банкери също имат виновност за поддържането на икономическия напредък с експоненциалното повишаване на задълженията. Не одобрявам извиненията им, че са нужни структурни промени, до момента в който те поддържат статуквото и подтикват несъразмерните задължения. "
Цветослав Цачев, основен капиталов съветник на " Елана трейдинг " " В Европа политиците реагират доста съществено единствено когато ситуацията е станало трагично, както беше в Гърция преди няколко години или даже в България през 1997 година, когато външна концепция като валутния ръб ни избави. "
Александър Бебов, ръководещ сътрудник на " Балканска консултантска компания "
Ще помогне ли дребната базука
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В момента обстановката в еврозоната не е сериозна макар забавянето на стопанските системи на Съединени американски щати и Китай, само че терзанията са налице. Самият Драги съобщи, че заплахата от криза е дребна, само че нараства. Той призна, че от последното съвещание на банката се виждат недостатъци в стопанската система на еврозоната, високи опасности и ниска инфлация. Слабостите идват от огромните стопански системи във валутния съюз. Германската се сви през второто тримесечие и три от водещите стопански институти в страната чакат това да се случи и през третото, което значи, че ще навлезе в криза. Италия не регистрира напредък през първата половина на годината, а през част от предходната беше в криза. Франция също не се оправя добре. Негативните резултати от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, както и безреден Brexit в допълнение могат да влошат нещата.
ЕЦБ може елементарно теоретично да обоснове дейностите си - от години макар невижданите негативни лихви и печатането на пари тя не можеше да се оправи с казуса с ниската инфлацията – в този момент индикаторът е едвам към половината от целевите " покрай, само че под 2% ".
В опит да накара банките да ускорят кредитирането на действителната стопанска система ЕЦБ понижи до нов връх лихвения % по депозитите на банките при нея - той е негативен от 2014 година и в този момент става -0.5%. Освен това част от тези средства на банките ще бъдат освобождавани от наказателната рента. Тази скица към този момент се употребява от централните банки в Швейцария, Дания и Япония и понижава вредите за финансовите институции. Но може би най-ключовото - ЕЦБ ще стартира още веднъж да купува облигации през ноември, когато някогашният шеф на Международния валутен фонд Кристин Лагард заема мястото на Драги. Този нов, безграничен във времето кръг на количествено облекчение ще влива 20 милиарда евро непосредствено на пазарите всеки месец.
Въпросът е дали от новия пакет ще има изгода и ще накара държавните управления да работят, за което за следващ път настоя Драги. Президентът на ЕЦБ има много критици – както за поддържаните дълго време негативните лихви, по този начин и за печатането на трилиони евро. Сега те настояват, че най-големите проблеми в еврозоната сега - световната комерсиална война, безреден Brexit и забавянето на Китай, са отвън контрола на ЕЦБ. Поради това всеки тласък ще има лимитирано влияние. И считат, че покупката на облигации, което е най-мощният инструмент на банката, би трябвало да бъде непокътната за същински рецесии. Освен това е добре водещите централни банки в света да работят координирано при разхлабване на паричните си политики – това важи изключително за ЕЦБ и Федералния запас в Съединени американски щати. Това ненапълно е реалност, доколкото и Фед ненапълно под напън от президента Тръмп пое курс към намаление на лихвата си.
Според основния капиталов съветник на " Елана трейдинг " Цветослав Цачев резултатът от новия пакет ще е най-вече психически, тъй като ограниченията не са толкоз мощни, колкото наподобяват. Покупката на облигации е в пъти по-малка спрямо преди. Същото важи и за понижението на лихвата. " Проблемът е, че негативните лихви няма да оказват помощ на банките и няма да подтикват кредитирането. И когато се оцени съпротивата против наливането на пари - срещу са банките на Германия, Франция, Холандия и Австрия, излиза наяве, че ЕЦБ е в задънена улица ", отбелязва Цачев за " Капитал ".
Управляващият сътрудник на " Балканска консултантска компания " Александър Бебов се надява, че оповестените ограничения могат да доведат най-малко до непълен резултат от възстановяване на продуктивността и надлежно на конкурентоспособността на европейските стопански системи.
Решението на ЕЦБ да освободи част от запасите на банките от негативната рента е непосредствено самопризнание, че тя вреди на финансовите институции. Освен че изяжда част от облагата на банките, тя може да накара спестителите да изтеглят средства, което пък да разклати банковата система.
Австрийският икономист Роберт Холцман обръща внимание на значимия въпрос какъв брой ефикасни могат да бъдат следващи дейности за разхлабване на паричната политика на ЕЦБ. В изявление за Bloomberg той декларира, че в сегашната обстановка Кристин Лагард ще се затрудни да прибегне до по-активни ограничения, макар че при чуването й в Европейския парламент тя сподели, че ще работи с " сръчност " за възобновяване на инфлацията.
Ще има ли фискални тласъци
Големият въпрос е какво ще подхващат страните от еврозоната, откакто мунициите на ЕЦБ остават все по-малко и тя е покрай границата на опциите си. Самият Драги още веднъж прикани държавните управления да се причислят към напъните му за поддръжка на стопанската система, като сподели, че е " извънредно време фискалната политика да поеме отговорност ".
Главният стопански консултант на Allianz Мохамед ел Ериан изяснява обстановката доста ясно още преди съвещанието на ЕЦБ - малко на брой чакат последните дейности да подобрят значително икономическите вероятности на еврозоната, тъй като по-нататъшното разхлабване на финансовите условия не оказва помощ да се отстранен структурните и цикличните спънки пред растежа.
Политиците обаче потвърдиха през последните години, че нямат предпочитание да вършат тежки промени, които да доведат до загуба на доверие в тях и надлежно до загуба на изборите. Точно противоположното – поради ниските лихви страните от еврозоната натрупаха сериозен дълг, като той доближи приблизително 85% от Брутният вътрешен продукт за валутния съюз (далеч над самоналожения маастрихтски предел от 60% за страна). Балансът на ЕЦБ е в размер на 40% от стопанската система на еврозоната, а с новия пакет банката ще продължи да изкупува облигации на страните. Това в последна сметка единствено отсрочва проблемите за някой (не безусловно по-слънчев) ден, тъй като в един миг лихвите ще стартират да се покачват, само че през това време спестителите страдат от отрицателен приход.
Цветослав Цачев дефинира обстановката по следния метод: " Централната банка основава изискванията за кратковременен напредък и дълготрайно неефективно потребление на ресурсите. Правителствата се възползват от това. Проблемът е, че негативните лихви и неефективната алокация на капитал в международен мащаб имат своя цена и тя сега се заплаща от спестителите и от насъбраните в пенсионните им сметки пари. "
Парадоксът е, че нито една от водещите страни в еврозоната не дава отговор на всички критерии за участие във валутния съюз сега. Това е сигнал, че стандартите са прекомерно занижени – сега кредитните рейтинги на страни и компании са високи, само че в случай че се приложат стандартите отпреди 10 години, тогава те би трябвало да бъдат понижени осезаемо и всички ще схванат какъв брой рискови са вложенията в тях, отбелязва Цачев. Така ще се окаже, че пенсионните фондове нямат право да държат стотици милиарди долари дългови бумаги на огромни компании. И тогава отново ще би трябвало да се поддържат от централните банки. Подобна е и обстановката с Италия - без покупките на ЕЦБ не е допустимо да се финансира дългът на страната, а с помощта на тях и на негативните лихви няма никакво позитивно развиване.
Липсата на чувство за рецесия е една от аргументите за липса на промени. " Колкото и да е парадоксално, единствено страни като Гърция, която беше изправена на прага на стопански колапс, обвързван с дълговата рецесия и раздутите държавни разноски, направи някои по-сериозни стъпки. В Европа политиците реагират доста съществено единствено когато ситуацията е станало трагично, както беше в Гърция или даже в България през 1997 година, когато външна концепция като валутния ръб ни избави ", споделя Бебов пред " Капитал ".
В създалата се обстановка Франция заприказва още веднъж за съглашение за напредък. Финансовият министър Брюно льо Мер напомни, че това се базира на три стълба - повече вложения от страни, които имат нужното фискално пространство за вложения, повече промени за страни с незадоволителна продуктивност и конкурентоспособност, и нужда от понижаване на равнището на държавните разноски и държавния дълг.
Погледите са ориентирани главно към Германия, която търпеше редица упреци през последните години, че не харчи задоволително, от което страда целият Европейски Съюз. Берлин, който има бюджетен остатък и намаляващ дълг, обаче към този момент счита да се придържа към уравновесения си бюджет. Канцлерът Ангела Меркел въпреки всичко разгласи в Бундестага, че сега има доста капиталови планове. Появиха се информации, че Берлин може да сътвори самостоятелни държавни органи, които да поемат нов дълг и да подтикват вложенията в стопанската система, без обаче да нарушават строгите правила за разноските в страната. Те разрешават недостиг в държавния бюджет до 0.35% от Брутният вътрешен продукт. Това прави близо 12 милиарда евро на година, само че откакто се вземат поради фактори като равнище на растежа, Берлин може да усили новия дълг единствено с 5 милиарда евро следващата година. Сумата никога не е огромна, само че може би Германия не желае в допълнение да натоварва бюджета си и си оставя опция за интервенция при сериозна икономическа рецесия (в разгара на световната рецесия тя усили фрапантно разноските и бюджетният й недостиг доближи до 5% от БВП).
А по-ниски налози
На фона на надвисналите опасности над еврозоната по-големите фискални тласъци и трупането на по-големи бюджетни дефицити са най-лесното, което може да се направи, с цел да се подтиква стопанската система, само че не са за предпочитане. Привърженици има и противоположната теза - че без забележителен фискален ангажимент от държавните управления алтернативата на централните банки по какъв начин да работят единствено ще се изостря.
Факт е, че държавните управления харчат повече пари, в сравнение с събират. И когато не го вършат, какъвто е казусът с Германия, биват упреквани, че спъват растежа. Цечев изяснява рисковете с повишаването на фискалните разноски по следния метод: " През 2016 година, когато американската стопанска система стартира да се възвръща, държавният дълг набъбна с 5.1% от Брутният вътрешен продукт, а номиналният растеж на стопанската система е на половина. Всеки път това работи по-слабо и съставлява по-голям проблем в бъдеще. "
Затова и от ден на ден експерти предлагат понижение на налозите – както за фирмите, по този начин и за приходите на жителите. Германия към този момент сложи на масата опцията за намаление на корпоративния налог, Гърция ще намали този върху приходите. Данъчни облекчения биха подтикнали потреблението, а понижение на корпоративните налози ще вкара пресен капитал в еврозоната. Проблемът с тази тактика е, че това без други оптимизации ще натовари така и така опериращите на недостиг бюджети, което ще значи трупане на още повече държавни задължения. А политическа воля за такива оптимизации (които нормално сплотяваме под изтъркания термин " структурни промени " ) мъчно се намира, изключително посред възхода на популистки партии, които към този момент тук-там са освен значим фактор, а и ръководещи.
И при неналичието на хрумвания по какъв начин да се разплете този политико-икономически възел всяко държавно управление е изкушено да прегърне следващия и финален подарък от Драги. И да разчита на идващия от Лагард.
Критиците на Марио Драги не считат, че ограниченията ще са потребни.
Правителствата във валутния съюз към този момент не дават обещание повече разноски. 2 600 000 000 000 евро по-късно Европейската централна банка (ЕЦБ) още веднъж се трансформира в основен воин на икономическата сцена. Тя инжектира тази колосална сума във финансовата система на еврозоната, с цел да я задържи на крайници посред световната и поредицата дългови рецесии. Преди година се смяташе, че задачата е изпълнена, печатницата за пари беше изключена и даже се очакваше повишаване на лихвите. 2019 година обаче внезапно обърка проектите и принуди Марио Драги малко повече от месец преди да се отдръпна от гуверньорския пост, още веднъж влезе в ролята на избавител. Този път не толкоз на самото евро, а на политиците в изправилите се на ръба на криза европейски страни.
Само че ограниченията, които Драги разгласи след съвещанието на управителния съвет на банката предходната седмица, надали ще свършат доста работа. Те по-скоро затвърждават опасенията, че паричната политика на водещите централни банки в света е на своя лимит. Това натоварва политическите водачи с отговорността да вземат решения в близко бъдеще, въпреки че до момента в който ЕЦБ им дава късмет да продават дългогодишни ДЦК на рекордно ниска и даже негативна рентабилност, няма никакъв тласък за тях да запретнат ръкавите.
" Централните банкери също имат виновност за поддържането на икономическия напредък с експоненциалното повишаване на задълженията. Не одобрявам извиненията им, че са нужни структурни промени, до момента в който те поддържат статуквото и подтикват несъразмерните задължения. "
Цветослав Цачев, основен капиталов съветник на " Елана трейдинг " " В Европа политиците реагират доста съществено единствено когато ситуацията е станало трагично, както беше в Гърция преди няколко години или даже в България през 1997 година, когато външна концепция като валутния ръб ни избави. "
Александър Бебов, ръководещ сътрудник на " Балканска консултантска компания "
Ще помогне ли дребната базука
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В момента обстановката в еврозоната не е сериозна макар забавянето на стопанските системи на Съединени американски щати и Китай, само че терзанията са налице. Самият Драги съобщи, че заплахата от криза е дребна, само че нараства. Той призна, че от последното съвещание на банката се виждат недостатъци в стопанската система на еврозоната, високи опасности и ниска инфлация. Слабостите идват от огромните стопански системи във валутния съюз. Германската се сви през второто тримесечие и три от водещите стопански институти в страната чакат това да се случи и през третото, което значи, че ще навлезе в криза. Италия не регистрира напредък през първата половина на годината, а през част от предходната беше в криза. Франция също не се оправя добре. Негативните резултати от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, както и безреден Brexit в допълнение могат да влошат нещата.
ЕЦБ може елементарно теоретично да обоснове дейностите си - от години макар невижданите негативни лихви и печатането на пари тя не можеше да се оправи с казуса с ниската инфлацията – в този момент индикаторът е едвам към половината от целевите " покрай, само че под 2% ".
В опит да накара банките да ускорят кредитирането на действителната стопанска система ЕЦБ понижи до нов връх лихвения % по депозитите на банките при нея - той е негативен от 2014 година и в този момент става -0.5%. Освен това част от тези средства на банките ще бъдат освобождавани от наказателната рента. Тази скица към този момент се употребява от централните банки в Швейцария, Дания и Япония и понижава вредите за финансовите институции. Но може би най-ключовото - ЕЦБ ще стартира още веднъж да купува облигации през ноември, когато някогашният шеф на Международния валутен фонд Кристин Лагард заема мястото на Драги. Този нов, безграничен във времето кръг на количествено облекчение ще влива 20 милиарда евро непосредствено на пазарите всеки месец.
Въпросът е дали от новия пакет ще има изгода и ще накара държавните управления да работят, за което за следващ път настоя Драги. Президентът на ЕЦБ има много критици – както за поддържаните дълго време негативните лихви, по този начин и за печатането на трилиони евро. Сега те настояват, че най-големите проблеми в еврозоната сега - световната комерсиална война, безреден Brexit и забавянето на Китай, са отвън контрола на ЕЦБ. Поради това всеки тласък ще има лимитирано влияние. И считат, че покупката на облигации, което е най-мощният инструмент на банката, би трябвало да бъде непокътната за същински рецесии. Освен това е добре водещите централни банки в света да работят координирано при разхлабване на паричните си политики – това важи изключително за ЕЦБ и Федералния запас в Съединени американски щати. Това ненапълно е реалност, доколкото и Фед ненапълно под напън от президента Тръмп пое курс към намаление на лихвата си.
Според основния капиталов съветник на " Елана трейдинг " Цветослав Цачев резултатът от новия пакет ще е най-вече психически, тъй като ограниченията не са толкоз мощни, колкото наподобяват. Покупката на облигации е в пъти по-малка спрямо преди. Същото важи и за понижението на лихвата. " Проблемът е, че негативните лихви няма да оказват помощ на банките и няма да подтикват кредитирането. И когато се оцени съпротивата против наливането на пари - срещу са банките на Германия, Франция, Холандия и Австрия, излиза наяве, че ЕЦБ е в задънена улица ", отбелязва Цачев за " Капитал ".
Управляващият сътрудник на " Балканска консултантска компания " Александър Бебов се надява, че оповестените ограничения могат да доведат най-малко до непълен резултат от възстановяване на продуктивността и надлежно на конкурентоспособността на европейските стопански системи.
Решението на ЕЦБ да освободи част от запасите на банките от негативната рента е непосредствено самопризнание, че тя вреди на финансовите институции. Освен че изяжда част от облагата на банките, тя може да накара спестителите да изтеглят средства, което пък да разклати банковата система.
Австрийският икономист Роберт Холцман обръща внимание на значимия въпрос какъв брой ефикасни могат да бъдат следващи дейности за разхлабване на паричната политика на ЕЦБ. В изявление за Bloomberg той декларира, че в сегашната обстановка Кристин Лагард ще се затрудни да прибегне до по-активни ограничения, макар че при чуването й в Европейския парламент тя сподели, че ще работи с " сръчност " за възобновяване на инфлацията.
Ще има ли фискални тласъци
Големият въпрос е какво ще подхващат страните от еврозоната, откакто мунициите на ЕЦБ остават все по-малко и тя е покрай границата на опциите си. Самият Драги още веднъж прикани държавните управления да се причислят към напъните му за поддръжка на стопанската система, като сподели, че е " извънредно време фискалната политика да поеме отговорност ".
Главният стопански консултант на Allianz Мохамед ел Ериан изяснява обстановката доста ясно още преди съвещанието на ЕЦБ - малко на брой чакат последните дейности да подобрят значително икономическите вероятности на еврозоната, тъй като по-нататъшното разхлабване на финансовите условия не оказва помощ да се отстранен структурните и цикличните спънки пред растежа.
Политиците обаче потвърдиха през последните години, че нямат предпочитание да вършат тежки промени, които да доведат до загуба на доверие в тях и надлежно до загуба на изборите. Точно противоположното – поради ниските лихви страните от еврозоната натрупаха сериозен дълг, като той доближи приблизително 85% от Брутният вътрешен продукт за валутния съюз (далеч над самоналожения маастрихтски предел от 60% за страна). Балансът на ЕЦБ е в размер на 40% от стопанската система на еврозоната, а с новия пакет банката ще продължи да изкупува облигации на страните. Това в последна сметка единствено отсрочва проблемите за някой (не безусловно по-слънчев) ден, тъй като в един миг лихвите ще стартират да се покачват, само че през това време спестителите страдат от отрицателен приход.
Цветослав Цачев дефинира обстановката по следния метод: " Централната банка основава изискванията за кратковременен напредък и дълготрайно неефективно потребление на ресурсите. Правителствата се възползват от това. Проблемът е, че негативните лихви и неефективната алокация на капитал в международен мащаб имат своя цена и тя сега се заплаща от спестителите и от насъбраните в пенсионните им сметки пари. "
Парадоксът е, че нито една от водещите страни в еврозоната не дава отговор на всички критерии за участие във валутния съюз сега. Това е сигнал, че стандартите са прекомерно занижени – сега кредитните рейтинги на страни и компании са високи, само че в случай че се приложат стандартите отпреди 10 години, тогава те би трябвало да бъдат понижени осезаемо и всички ще схванат какъв брой рискови са вложенията в тях, отбелязва Цачев. Така ще се окаже, че пенсионните фондове нямат право да държат стотици милиарди долари дългови бумаги на огромни компании. И тогава отново ще би трябвало да се поддържат от централните банки. Подобна е и обстановката с Италия - без покупките на ЕЦБ не е допустимо да се финансира дългът на страната, а с помощта на тях и на негативните лихви няма никакво позитивно развиване.
Липсата на чувство за рецесия е една от аргументите за липса на промени. " Колкото и да е парадоксално, единствено страни като Гърция, която беше изправена на прага на стопански колапс, обвързван с дълговата рецесия и раздутите държавни разноски, направи някои по-сериозни стъпки. В Европа политиците реагират доста съществено единствено когато ситуацията е станало трагично, както беше в Гърция или даже в България през 1997 година, когато външна концепция като валутния ръб ни избави ", споделя Бебов пред " Капитал ".
В създалата се обстановка Франция заприказва още веднъж за съглашение за напредък. Финансовият министър Брюно льо Мер напомни, че това се базира на три стълба - повече вложения от страни, които имат нужното фискално пространство за вложения, повече промени за страни с незадоволителна продуктивност и конкурентоспособност, и нужда от понижаване на равнището на държавните разноски и държавния дълг.
Погледите са ориентирани главно към Германия, която търпеше редица упреци през последните години, че не харчи задоволително, от което страда целият Европейски Съюз. Берлин, който има бюджетен остатък и намаляващ дълг, обаче към този момент счита да се придържа към уравновесения си бюджет. Канцлерът Ангела Меркел въпреки всичко разгласи в Бундестага, че сега има доста капиталови планове. Появиха се информации, че Берлин може да сътвори самостоятелни държавни органи, които да поемат нов дълг и да подтикват вложенията в стопанската система, без обаче да нарушават строгите правила за разноските в страната. Те разрешават недостиг в държавния бюджет до 0.35% от Брутният вътрешен продукт. Това прави близо 12 милиарда евро на година, само че откакто се вземат поради фактори като равнище на растежа, Берлин може да усили новия дълг единствено с 5 милиарда евро следващата година. Сумата никога не е огромна, само че може би Германия не желае в допълнение да натоварва бюджета си и си оставя опция за интервенция при сериозна икономическа рецесия (в разгара на световната рецесия тя усили фрапантно разноските и бюджетният й недостиг доближи до 5% от БВП).
А по-ниски налози
На фона на надвисналите опасности над еврозоната по-големите фискални тласъци и трупането на по-големи бюджетни дефицити са най-лесното, което може да се направи, с цел да се подтиква стопанската система, само че не са за предпочитане. Привърженици има и противоположната теза - че без забележителен фискален ангажимент от държавните управления алтернативата на централните банки по какъв начин да работят единствено ще се изостря.
Факт е, че държавните управления харчат повече пари, в сравнение с събират. И когато не го вършат, какъвто е казусът с Германия, биват упреквани, че спъват растежа. Цечев изяснява рисковете с повишаването на фискалните разноски по следния метод: " През 2016 година, когато американската стопанска система стартира да се възвръща, държавният дълг набъбна с 5.1% от Брутният вътрешен продукт, а номиналният растеж на стопанската система е на половина. Всеки път това работи по-слабо и съставлява по-голям проблем в бъдеще. "
Затова и от ден на ден експерти предлагат понижение на налозите – както за фирмите, по този начин и за приходите на жителите. Германия към този момент сложи на масата опцията за намаление на корпоративния налог, Гърция ще намали този върху приходите. Данъчни облекчения биха подтикнали потреблението, а понижение на корпоративните налози ще вкара пресен капитал в еврозоната. Проблемът с тази тактика е, че това без други оптимизации ще натовари така и така опериращите на недостиг бюджети, което ще значи трупане на още повече държавни задължения. А политическа воля за такива оптимизации (които нормално сплотяваме под изтъркания термин " структурни промени " ) мъчно се намира, изключително посред възхода на популистки партии, които към този момент тук-там са освен значим фактор, а и ръководещи.
И при неналичието на хрумвания по какъв начин да се разплете този политико-икономически възел всяко държавно управление е изкушено да прегърне следващия и финален подарък от Драги. И да разчита на идващия от Лагард.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ