Антикорупционният фонд на Навални: Руснаците не искат война, 53% смятат, че Русия е агресор
Въпросът дали руснаците поддържат незаконната война, която Путин отприщи в небето против Украйна, е от огромно политическо значение. Това значително ще дефинира мястото на Русия в историята на 21 век. Едно е, в случай че Путин убива цивилни в Украйна и унищожава инфраструктура с цялостната поддръжка и утвърждение на съветски жители, в което се пробват да ни убедят проправителствените социологически центрове, и напълно друго, в случай че кървавата му случка не се основава на поддръжката на обществото. Отговорът на този въпрос е значим и от прагматична позиция: коства ли си да се опитаме да организираме митинг против войната? Възможно ли е да се надяваме, че натискът върху Путин от вътрешната страна в Русия ще успее да го принуди да ограничи своята експанзия?
Но по какъв начин може да отговорим на тези въпроси, да измерим какъв би трябвало да бъде този напън? Стандартният инструмент на социолозите към ФБК на Навални са класическите телефонни анкети, основани на представителна извадка. Това е много благонадежден инструмент за проучване на публичното мнение (никога не ни е разочаровал, да речем, по време на предизборни кампании), само че лишава време. Проучването продължава седмица – а във военно време за една седмица могат да се случат доста неща, доста неща могат да се трансформират. И също така, готовността на хората да приказват по телефона, изключително да приказват откровено, става все по-невъзно в Русия, още повече по време на войната, когато управляващите заплашат всяко „ неверно “ мнение с престъпни термини - и даже освен това.
Затова взехме решение да изберем нов метод: организирахме серия от четири доста къси и бързи интернет изследвания. Всяко от тези изследвания включваше 700 интернет консуматори от Москва; извадката беше направена по критериите пол и възраст. Получените данни, съгласно нас, съставляват огромен интерес. Те са оповестени на на съветския опозиционер Алексей Навалани:
Таблица 1
Как оценявате ролята на Русия във военния спор на територията на Украйна?
Тук ние виждаме бързо изменяща се оценка по отношение на ролята на Русия във войната. Почти два пъти повече са интервюираните, които счита, че Русия е агресор, и два пъти по-малко са тези, които смятат, че Русия е „ миротворец “.
Таблица 2
Кой съгласно вас е отговорен за основаването на този спор?
Макар доста респонденти към момента склонни да винят „ Запада “ за войната, делът на тези, които упрекваха Украйна е намалял на половина, а броят на тези, които считат, че Русия е отговорна, е скочил от 14 на 36%, т.е. те към този момент са два пъти и половина повече.
Таблица 3
Как оценявате икономическите последствия за Русия?
През първата седмица на войната значително набъбна броят на тези, които имат вяра, че съветската стопанска система е в злополука. Онези, които имаха вяра, че няма да има последици бяха малцина в първия ден на войната, само че седмица по-късно техният брой към този момент е три пъти по-малко.
За да се проучват тези данни, е належащо да се направи съществено методологично конкретизиране. Както към този момент обяснихме, това не е анкета, която е направена измежду руснаците в цялата страна, а единствено за московчани, единствено в интернет, и единствено измежду тези, които сами са се съгласили да вземат участие в нея, като отговорят на съответния въпросник. Ние не знаем и даже не можем действително да предположим по какъв начин тези числа могат да бъдат съпоставими към цялото население на Русия; в спокойно време не бихме създали такова изследване, тъй като резултатите от него нямат огромно практическо значение. Но като повторихме анкетата четири пъти за малко време, употребявайки същия способ, получихме неповторимата опция да разгледаме динамичността на публичните настроения. С други думи: в случай че първият слайд демонстрира, че делът на участниците в нашето изследване, които (с право) считат Русия за агресор, се е удвоил от 29% на 53%, това не ни дава право да твърдим, че болшинството руснаци в този момент считат по този начин. Това обаче е доста очевидно и показателно за динамичността в публичните настройки и имаме право да имаме вяра, че сходни промени се случват и в други браншове на обществото. (Тук можете също да забележите, че в Москва делът на хората, които употребяват интернет е скочил над 80%, тъй че интернет анкетата на московчани се разграничава малко от телефонната анкета, направена измежду жителите на Москва; и че на изборите за Държавна дума рейтингите на партиите в Москва и страната като цяло се разграничават доста по-малко, в сравнение с през предходните години).
Следователно, откакто направихме всички тези уковорки по отношение на незадоволителната акуратност на нашите проучвателен способи, бихме могли въпреки всичко да създадем няколко значими изводи.
1. Никога през целия интервал на работа на социологическата група на ФБК не сме виждали такава динамичност на публичното мнение. В рамките на няколко дни след войната настроенията на руснаците да претърпят толкоз съществена, трагична смяна.
2. Векторът на тези промени наподобява безусловно категоричен: хората стартират доста бързо да осъзнават кой е отговорен за почналата война, за какво се води и по какъв начин ще завърши.
3. Разбира се, Кремъл също не може да не види тази динамика; по тази причина и тази раздразнителност и обезверено предпочитание да се приключи войната допустимо най-бързо.
4. Антивоенните настроения в обществото единствено ще нарастват, антивоенният митинг не може да бъде предотвратени и стеснен.
5. Хората са подготвени да трансформират позицията си. Но ние би трябвало да приказваме с тях и би трябвало да им представяме истината за тази война.
Таблица 4
Участниците в този спор би трябвало неотложно да прекратят военните дейности и да седнат на масата за договаряния
А ето и отговорът на въпроса, подложен в заглавието на обявата: не, руснаците не желаят война. Дори и измежду тези, които са захласнати от пропагандата, които имат вяра в нелепостите за " нацисти и наркомани " ; даже измежду тези, които поддържат Путин, болшинството не са кръв и отплата, болшинството са за договаряния, за мир, за преустановяване на братоубийствената война.
Превод Faktor.bg
Но по какъв начин може да отговорим на тези въпроси, да измерим какъв би трябвало да бъде този напън? Стандартният инструмент на социолозите към ФБК на Навални са класическите телефонни анкети, основани на представителна извадка. Това е много благонадежден инструмент за проучване на публичното мнение (никога не ни е разочаровал, да речем, по време на предизборни кампании), само че лишава време. Проучването продължава седмица – а във военно време за една седмица могат да се случат доста неща, доста неща могат да се трансформират. И също така, готовността на хората да приказват по телефона, изключително да приказват откровено, става все по-невъзно в Русия, още повече по време на войната, когато управляващите заплашат всяко „ неверно “ мнение с престъпни термини - и даже освен това.
Затова взехме решение да изберем нов метод: организирахме серия от четири доста къси и бързи интернет изследвания. Всяко от тези изследвания включваше 700 интернет консуматори от Москва; извадката беше направена по критериите пол и възраст. Получените данни, съгласно нас, съставляват огромен интерес. Те са оповестени на на съветския опозиционер Алексей Навалани:
Таблица 1
Как оценявате ролята на Русия във военния спор на територията на Украйна?
Тук ние виждаме бързо изменяща се оценка по отношение на ролята на Русия във войната. Почти два пъти повече са интервюираните, които счита, че Русия е агресор, и два пъти по-малко са тези, които смятат, че Русия е „ миротворец “.
Таблица 2
Кой съгласно вас е отговорен за основаването на този спор?
Макар доста респонденти към момента склонни да винят „ Запада “ за войната, делът на тези, които упрекваха Украйна е намалял на половина, а броят на тези, които считат, че Русия е отговорна, е скочил от 14 на 36%, т.е. те към този момент са два пъти и половина повече.
Таблица 3
Как оценявате икономическите последствия за Русия?
През първата седмица на войната значително набъбна броят на тези, които имат вяра, че съветската стопанска система е в злополука. Онези, които имаха вяра, че няма да има последици бяха малцина в първия ден на войната, само че седмица по-късно техният брой към този момент е три пъти по-малко.
За да се проучват тези данни, е належащо да се направи съществено методологично конкретизиране. Както към този момент обяснихме, това не е анкета, която е направена измежду руснаците в цялата страна, а единствено за московчани, единствено в интернет, и единствено измежду тези, които сами са се съгласили да вземат участие в нея, като отговорят на съответния въпросник. Ние не знаем и даже не можем действително да предположим по какъв начин тези числа могат да бъдат съпоставими към цялото население на Русия; в спокойно време не бихме създали такова изследване, тъй като резултатите от него нямат огромно практическо значение. Но като повторихме анкетата четири пъти за малко време, употребявайки същия способ, получихме неповторимата опция да разгледаме динамичността на публичните настроения. С други думи: в случай че първият слайд демонстрира, че делът на участниците в нашето изследване, които (с право) считат Русия за агресор, се е удвоил от 29% на 53%, това не ни дава право да твърдим, че болшинството руснаци в този момент считат по този начин. Това обаче е доста очевидно и показателно за динамичността в публичните настройки и имаме право да имаме вяра, че сходни промени се случват и в други браншове на обществото. (Тук можете също да забележите, че в Москва делът на хората, които употребяват интернет е скочил над 80%, тъй че интернет анкетата на московчани се разграничава малко от телефонната анкета, направена измежду жителите на Москва; и че на изборите за Държавна дума рейтингите на партиите в Москва и страната като цяло се разграничават доста по-малко, в сравнение с през предходните години).
Следователно, откакто направихме всички тези уковорки по отношение на незадоволителната акуратност на нашите проучвателен способи, бихме могли въпреки всичко да създадем няколко значими изводи.
1. Никога през целия интервал на работа на социологическата група на ФБК не сме виждали такава динамичност на публичното мнение. В рамките на няколко дни след войната настроенията на руснаците да претърпят толкоз съществена, трагична смяна.
2. Векторът на тези промени наподобява безусловно категоричен: хората стартират доста бързо да осъзнават кой е отговорен за почналата война, за какво се води и по какъв начин ще завърши.
3. Разбира се, Кремъл също не може да не види тази динамика; по тази причина и тази раздразнителност и обезверено предпочитание да се приключи войната допустимо най-бързо.
4. Антивоенните настроения в обществото единствено ще нарастват, антивоенният митинг не може да бъде предотвратени и стеснен.
5. Хората са подготвени да трансформират позицията си. Но ние би трябвало да приказваме с тях и би трябвало да им представяме истината за тази война.
Таблица 4
Участниците в този спор би трябвало неотложно да прекратят военните дейности и да седнат на масата за договаряния
А ето и отговорът на въпроса, подложен в заглавието на обявата: не, руснаците не желаят война. Дори и измежду тези, които са захласнати от пропагандата, които имат вяра в нелепостите за " нацисти и наркомани " ; даже измежду тези, които поддържат Путин, болшинството не са кръв и отплата, болшинството са за договаряния, за мир, за преустановяване на братоубийствената война.
Превод Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ