Диверсификацията е мъртва! Да живее диверсификацията!
Въпросът дали диверсифицираният портфейл е мъртъв не е просто техническа полемика, а бездънен конфликт сред класическата доктрина и новата действителност, в която изкуственият разсъдък и шепа мегаакции движат целия пазар.
В продължение на десетилетия правилото за диверсификация бе наричано " единственият безвъзмезден обяд " във финансите, потвърдено от Хари Марковиц и увенчано с Нобелова премия. Но когато 10 компании съставляват близо 40% от S&P 500, а показателите зависят съвсем напълно от софтуерните титани, остарялата аксиома стартира да наподобява като доктрина, която губи връзка с действителността.
Това е моментът, в който съсредоточеният портфейл се връща в дебата. Инвеститорите гледат на триумфа на шепа AI акции и стартират да се питат: в случай че тези компании основават съвсем цялата рентабилност, за какво да се задържаме за диверсификацията, която размива резултатите?
Източник:
Отговорът наподобява привлекателен - съсредоточен портфейл от 10 до 30 позиции, добре проучени, висококонвикционни хрумвания, които да изстрелят възвръщаемостта. Тази логичност наподобява изключително мощна, когато дейните мениджъри в всеобщия случай не съумяват да бият показателя. Alpha Theory още през 2017 година пресметна, че в конкурентна среда е по-добре да влагаш повече капитал в дребното си мощни хрумвания, вместо да поддържаш безчет посредствени позиции.
Какво ще се случва на интернационалните пазари през 2026-а година?
На 2 октомври ще се организира петото издание на форума " Силата на Инвестициите ", проведен от финансовия уебсайт Infostock.bg.
Тук идва харизматичното наличие на Уорън Бъфет и Чарли Мънгър. Бъфет постоянно е бил песимистичен към " диверсификацията непременно ", а Мънгър даже вярваше, че същинският експерт може да държи три акции и отново да е в по-добра позиция от оня, който има 300.
Тяхната философия гласи: когато разбираш надълбоко икономическите характерности на бизнеса, разпиляването в десетки позиции не понижава риска, а усилва незнанието. И въпреки всичко, самият Бъфет предупреждаваше, че този метод е единствено за експерти - за множеството вложители най-хубавото решение си остава индексният фонд.
Историята познава и фигури като Питър Линч, който иронично измисли термина " ди-уорсификация ", с цел да опише склонността да се натрупат ненужни активи. Той твърдеше, че би бил удовлетворен да има и единствено една акция, в случай че има вяра задоволително мощно в нея. Идеята за съсредоточения залог постоянно е имала романтика - тя носи чувство за надзор, за храброст, за опция да постигнеш именита рентабилност.
AI стопанска система: Как автоматизацията трансформира корпоративните облаги и пазара на труда
Тя към този момент е тук и оформя пазарите, облагите, труда и даже политическите решения
Но зад романтиката стои и сурова статистика. Brian Chingono от Verdad Advisers симулира хиляди портфейли и откри, че в медианата съсредоточените портфейли дават по-ниска рентабилност от диверсифицираните.
Около 40% от съсредоточените фондове в симулациите му осъществиха под 5% годишна рентабилност за 10 години - пагубен резултат за деен управител. Това е лицето на survivorship bias: оживелите и сполучливи съсредоточени портфейли наподобяват като доказателство за тезата, само че зад тях стоят доста други, които са изгубили капитала на вложителите си.
Примери не липсват. Cathie Wood и нейният ARK Innovation ETF блеснаха като знак на съсредоточения метод към дисруптивните технологии, само че след пика през февруари 2021 година фондът изгуби над 46%. Дори с възобновяване през 2025 година това е предизвестие за риска от едностранно залагане. Високата волатилност може да изведе един фонд до върха на класацията за една година и до дъното на идната. В съсредоточените портфейли няма " приблизително състояние " - там има или напредък, или проваляне.
В изгода на концентрацията обаче стои фактът, че най-големите хедж фондове постоянно се " струпват " към едни и същи акции и тази централизация носи дълготрайна рентабилност. Goldman Sachs Hedge Fund VIP Index, който следи най-често държаните акции от хедж фондовете, побеждава S&P 500 от 2016 насам. Това е доказателство, че професионалните мениджъри с достъп до информация и запаси могат да извлекат стойност от концентрацията. Но този триумф не може да бъде заимствуван механично от самостоятелния вложител.
Въпросът дали диверсифицираният портфейл е мъртъв в действителност е въпрос за ролята на времето и знанието. За елементарния вложител диверсификацията остава най-сигурната отбрана от непредсказуемото. Тя е единственият инструмент, който не изисква да познаваш бъдещето. Но за професионалиста с ресурсите и дисциплината да учи бизнесите до костния мозък, концентрацията може да бъде път към предимство. Тук разликата е в способността да оцеляваш в дълги цикли на волатилност и да устояваш на натиска на капитала.
AI взривът единствено форсира този спор. Технологичните колоси подвигнаха показателите и сътвориха илюзията, че бъдещето е съсредоточено в тях. Но историята предизвестява, че нито един бранш не държи постоянно короната. Концентрацията през днешния ден може да е възнаграждаваща, само че на следващия ден може да се трансформира в злополука. Диверсификацията не дава максимума, само че избавя от минимумите.
Може би същинският отговор е в синтеза: самостоятелният вложител продължава да се доверява на диверсифицирания показател, а институционалните мениджъри поемат риска на концентрацията там, където имат вяра, че имат преимущество. Светът на портфейлите е като шахматна дъска - не всички фигури играят идентична роля и не всички тактики са за всеки.
В последна сметка въпросът не е дали диверсификацията е мъртва, а дали вложителят е подготвен да живее с нейните ограничавания или със смъртоносната прегръдка на концентрацията. Защото едното е отегчителен, муден, сигурен обяд, а другото е вечеря на ръба на пропастта, където гледката е зашеметяваща, само че всяка неверна стъпка може да коства всичко.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
В продължение на десетилетия правилото за диверсификация бе наричано " единственият безвъзмезден обяд " във финансите, потвърдено от Хари Марковиц и увенчано с Нобелова премия. Но когато 10 компании съставляват близо 40% от S&P 500, а показателите зависят съвсем напълно от софтуерните титани, остарялата аксиома стартира да наподобява като доктрина, която губи връзка с действителността.
Това е моментът, в който съсредоточеният портфейл се връща в дебата. Инвеститорите гледат на триумфа на шепа AI акции и стартират да се питат: в случай че тези компании основават съвсем цялата рентабилност, за какво да се задържаме за диверсификацията, която размива резултатите?
Източник:
Отговорът наподобява привлекателен - съсредоточен портфейл от 10 до 30 позиции, добре проучени, висококонвикционни хрумвания, които да изстрелят възвръщаемостта. Тази логичност наподобява изключително мощна, когато дейните мениджъри в всеобщия случай не съумяват да бият показателя. Alpha Theory още през 2017 година пресметна, че в конкурентна среда е по-добре да влагаш повече капитал в дребното си мощни хрумвания, вместо да поддържаш безчет посредствени позиции.
Какво ще се случва на интернационалните пазари през 2026-а година?
На 2 октомври ще се организира петото издание на форума " Силата на Инвестициите ", проведен от финансовия уебсайт Infostock.bg.
Тук идва харизматичното наличие на Уорън Бъфет и Чарли Мънгър. Бъфет постоянно е бил песимистичен към " диверсификацията непременно ", а Мънгър даже вярваше, че същинският експерт може да държи три акции и отново да е в по-добра позиция от оня, който има 300.
Тяхната философия гласи: когато разбираш надълбоко икономическите характерности на бизнеса, разпиляването в десетки позиции не понижава риска, а усилва незнанието. И въпреки всичко, самият Бъфет предупреждаваше, че този метод е единствено за експерти - за множеството вложители най-хубавото решение си остава индексният фонд.
Историята познава и фигури като Питър Линч, който иронично измисли термина " ди-уорсификация ", с цел да опише склонността да се натрупат ненужни активи. Той твърдеше, че би бил удовлетворен да има и единствено една акция, в случай че има вяра задоволително мощно в нея. Идеята за съсредоточения залог постоянно е имала романтика - тя носи чувство за надзор, за храброст, за опция да постигнеш именита рентабилност.
AI стопанска система: Как автоматизацията трансформира корпоративните облаги и пазара на труда
Тя към този момент е тук и оформя пазарите, облагите, труда и даже политическите решения
Но зад романтиката стои и сурова статистика. Brian Chingono от Verdad Advisers симулира хиляди портфейли и откри, че в медианата съсредоточените портфейли дават по-ниска рентабилност от диверсифицираните.
Около 40% от съсредоточените фондове в симулациите му осъществиха под 5% годишна рентабилност за 10 години - пагубен резултат за деен управител. Това е лицето на survivorship bias: оживелите и сполучливи съсредоточени портфейли наподобяват като доказателство за тезата, само че зад тях стоят доста други, които са изгубили капитала на вложителите си.
Примери не липсват. Cathie Wood и нейният ARK Innovation ETF блеснаха като знак на съсредоточения метод към дисруптивните технологии, само че след пика през февруари 2021 година фондът изгуби над 46%. Дори с възобновяване през 2025 година това е предизвестие за риска от едностранно залагане. Високата волатилност може да изведе един фонд до върха на класацията за една година и до дъното на идната. В съсредоточените портфейли няма " приблизително състояние " - там има или напредък, или проваляне.
В изгода на концентрацията обаче стои фактът, че най-големите хедж фондове постоянно се " струпват " към едни и същи акции и тази централизация носи дълготрайна рентабилност. Goldman Sachs Hedge Fund VIP Index, който следи най-често държаните акции от хедж фондовете, побеждава S&P 500 от 2016 насам. Това е доказателство, че професионалните мениджъри с достъп до информация и запаси могат да извлекат стойност от концентрацията. Но този триумф не може да бъде заимствуван механично от самостоятелния вложител.
Въпросът дали диверсифицираният портфейл е мъртъв в действителност е въпрос за ролята на времето и знанието. За елементарния вложител диверсификацията остава най-сигурната отбрана от непредсказуемото. Тя е единственият инструмент, който не изисква да познаваш бъдещето. Но за професионалиста с ресурсите и дисциплината да учи бизнесите до костния мозък, концентрацията може да бъде път към предимство. Тук разликата е в способността да оцеляваш в дълги цикли на волатилност и да устояваш на натиска на капитала.
AI взривът единствено форсира този спор. Технологичните колоси подвигнаха показателите и сътвориха илюзията, че бъдещето е съсредоточено в тях. Но историята предизвестява, че нито един бранш не държи постоянно короната. Концентрацията през днешния ден може да е възнаграждаваща, само че на следващия ден може да се трансформира в злополука. Диверсификацията не дава максимума, само че избавя от минимумите.
Може би същинският отговор е в синтеза: самостоятелният вложител продължава да се доверява на диверсифицирания показател, а институционалните мениджъри поемат риска на концентрацията там, където имат вяра, че имат преимущество. Светът на портфейлите е като шахматна дъска - не всички фигури играят идентична роля и не всички тактики са за всеки.
В последна сметка въпросът не е дали диверсификацията е мъртва, а дали вложителят е подготвен да живее с нейните ограничавания или със смъртоносната прегръдка на концентрацията. Защото едното е отегчителен, муден, сигурен обяд, а другото е вечеря на ръба на пропастта, където гледката е зашеметяваща, само че всяка неверна стъпка може да коства всичко.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ