Въпрос на време ли е или на химия между партньорите,

Въпрос на време ли е или на химия сред сътрудниците, въпрос на усеща, на умения или...

Напоследък ме вълнува един въпрос, който не ми дава мира. Измъчва ме всякога, когато върша, виждам или мисля за секс.

И той е: Кога си отива пристрастеността и секса??? Въпрос на време ли е или на химия сред сътрудниците, въпрос на усеща или на умения (сигурна съм, че “супер дамите ” в никакъв случай не се изтезават над такива въпроси, те просто знаят, че са страхотни в леглото).

Часове наред се лутах из лабиринтите на секс-наръчници, публикации от сорта “10 страхотни секс пози ” или “Голямото О ”, само че не открих нищо, нищичко за пристрастеността и времето. И по какъв начин човек да бъде квалифициран за момента, в който тръпката ще бъде окончателно изгубена.

В старанието си стигнах до такава степен да се обадя на другарка с 20 годишен брак и да я попитам напряко “Как е сексът сред вас? ".

В отговор чух въздържан, леко подигравателен смях.

Продължението обаче, беше нещо, което изцяло скова сетивата ми и дребното вяра, която бе останала в мен.

“Скъпа, та ние си лягаме като родственици, ти би ли правила нещо с родственик? ”.

Отчайващо. Положението беше станало такова очевидно, някъде сред безсънните нощи, поради плевел секс първоначално, решението да заживеят дружно, терзанията към децата и желанието и на двамата да създадат кариера. Но по кое време беше пристигнал този миг, белким дамите с вродената си сякаш вътрешен глас за тези неща, не могат да дефинират момента?

Когато я попитах КОГА се е изгубила пристрастеността, тя замълча. Нямаше отговор, във въздишката й долових единствено малко горест.

Тогава се сетих за паметния филм “Девет седмици и половина ”. Как единствено ми се искаше да видя онази буйна сексробиня и неустоимият й сътрудник след 10-годишно общуване. Дали щяха да вършат секс на стълби, в коридори, по столове и с белезници? Усетих, че ставам злъчна, а това нормално не ме води до нищо положително.

От дребни ни учат да сме постоянно готови за “важните моменти ” в живота си, само че с времето разбираш, че за някои неща и обстановки, никой нищичко не ти загатва.

Исках да се приготвя за един от тези случаи, в които ще лягам до някой и няма да чувствам същинско предпочитание, желаех да знам по какъв начин и какво би трябвало да направя тогава.

Предписанията от вида “съхранете пристрастеността ” ми се видяха леко нереалистични в изискванията на динамичното ни всекидневие и хилядите проблеми, които мога да излея върху него и пристрастеността му да загасне за седмица напред.

Тогава отивахме на другия вид – изневярата.

Дава ти тръпка, пристрастеност, адреналин и...... доста терзания, че могат да те заловен, а в лъжите в никакъв случай не съм била изключително добра.

Третият вид обаче, ми се стори не по-малко злокобен – график.
Определени дни от седмицата, в които да си приготвяме сантиментални вечери – и това нямаше да се получи.

Всеки ден се прибирах в друго въодушевление, той – също. И всяка вечер изникваше нещо ненадейно и за двамата. Тогава се появи избавителната сламка, мисъл за която се хванах и не желаех да изпускам, тъй като ми изглеждаше правдоподобна и.....удобна.

“Можем ли да вършим прекрасен секс без пристрастеност? ”.

Можем ли просто да си доставяме същинско наслаждение в леглото, без да прехвърчат искри посред ни?

игурно щом можем да имаме страхотни прекарвания в леглото без усеща, тогава не би било проблем да имаме и пълностоен секс, без пристрастеност. Стига да познаваме телата си задоволително добре и да усещаме индивида до себе си същински непосредствен.

А вие по какъв начин мислите?