Въпрос на елементарно демократично приличие е да премахнем паметника на

Въпрос на обикновено демократично възпитание е да премахнем паметника на Съветската войска в София. Защото това е отлята в бронз и камък агитация на наложения ни извън комунистически режим.

Коментар от Георги Лозанов :

Крайно време е паметникът на Съветската войска в София да бъде демонтиран. Защото такава е волята на демократичната общественост в страната. И тъй като такова е решението на органа, който има законното право да се разпорежда с паметниците в града - Столичният общински съвет. То е взето още през 1992 година и не е анулирано и до през днешния ден, само че Руската федерация попречва осъществяването му. Прави го непосредствено - посредством свои емисари. И косвено - посредством мощното си лоби в нашия политически и публичен живот. Фактът, че към този момент три десетилетия тя съумява да резервира паметника, е по-голям и от самия монумент - тъй като показва неотменената власт на някогашния Съветски съюз. Каквото, прочее, е и внушението на руския шмайзер, високо вдигнат от върха на паметника в софийското небе.

Паметник на какво е паметникът на Съветската войска?

Напоследък Руската федерация се готви да прибави към политическия и юридически напън - „ за да предотврати възходящия брой случаи на заличаване или увреждане на знаците на военната ѝ популярност ”, в това число в чужбина. Тези случаи се криминализират с корекция в Наказателния кодекс, която би трябвало да влезе в действие от декември, като наказванията са солени санкции и даже затвор. Поправката явно идва в отговор на устрема на страните от тогавашния руски блок да се очистят от знаците на комунистическото си минало в сходство с признати от тях модерни закони, които афишират комунистическия режим за незаконен и не разрешават пропагандата му. Във Варшава да вземем за пример през 2018 година бе отстранен и последният руски паметник. При нас, уви, това е немислимо, въпреки че и ние си имаме подобен закон. Въпрос на обикновено демократично възпитание е обаче да бъде отстранен най-малко паметникът на Съветската войска - и то точно като форма на комунистическа агитация, а не като естетически факт (фигурите му си заслужава да бъдат съхранени, тъй като, въпреки и в канона на наложителния за интервала социалистически натурализъм, са правени от най-изявени наши скулптори - Васка Емануилова, Мара Георгиева, Любомир Далчев, Иван Фунев).
Редакцията предлага
Правен нонсенс е съветската страна да се разпорежда с непозната благосъстоятелност, каквато са паметниците в други страни. Независимо на каква тематика са отдадени. Има съображение Русия да не позволява поругаване на телата на умрели или местата, където са заровени нейни жители, както е посочено в законопроекта. В София обаче под такава отбрана попада по-скоро паметникът-костница на руските воини в квартал „ Лозенец ”. Докато паметникът на Съветската войска в центъра на града не е място на поклонение пред паметта на жертвите (тук оставяме настрани дебата дали руската войска е дала жертви в България), а място, което възхвалява успеха. Но чия победа и над какво?

Традиционната версия, че в тази ситуация става дума за успеха над фашизма, мъчно устоя - даже единствено поради обстоятелството, че ролята на антифашистката коалиция, която реализира тази победа със взаимни старания, е изключена по изискване. През 1954 година, когато паметникът е открит в наличието на руския маршал Сергей Бирюзов, съдружниците в тази коалиция от дълго време към този момент са идеологически врагове. Така че софийският монумент на Съветската войска възхвалява напълно друга победа - на перманентната гражданска война, почнала в Русия през 1917 и в следствие от войната разширила териториите си чак до България. И това не е интерпретация, а основна част от „ текста ” на монумента - неговият източен орелеф съставлява композицията „ Октомври 1917 “. С други думи: паметникът е отлята в бронз и камък агитация на наложения в страната комунистически режим. Същият този режим, който след рухването на Берлинската стена е разгласен за незаконен, дружно с пропагандирането му. Така че закононарушение няма да е демонтирането на паметника, както желае да го изкара съветският проектозакон, а съхраняването му, както е съгласно нашия закон.

Сега е моментът

Това разглобяване би трябвало да включва най-малкото разрушение на 37-метровата пресечена пирамида, която, търсено или не, трансформира стъпилия върху нея руски боец в алегоричен облик на завоевателя - високо над пъплещото в краката му локално население. Компанията му - български служащ и майка с дете, не омекотява въздействието. Точно противоположното: по оста въоръжен-цивилни издайнически припомня за окупационния темперамент на оня режим.

Георги Лозанов

Нека да оставим паметниците да приказват за своето време - несъстоятелността на сходни доводи става кристално ясна, в случай че си представим какво би било, в случай че до момента в който сме били съдружници на Германия, бяхме издигнали монумент на Хитлер. Щеше ли да „ радва " и до през днешния ден скейтбордистите в някоя градинка?

Любител съм на софистицираните позиции, които регистрират доводи от друг порядък, само че този монумент в този тип не може да има място в центъра на столицата на некомунистическа страна. Освен в случай че тази страна е неизлечимо подвластна от комунистическото си минало.

А що се отнася до готвения от Русия закон - той е добър мотив демонтирането на паметника да стане до декември, тъй като до тогава даже за нея това няма да се смята за престъпно действие.