Ошо: Как да стана добър баща?
Въпрос към Ошо: Как да стана добър татко?
– Аз мисля че можете да извършите за детето си единствено едно – да споделите с него личния си живот. Разкажете му за своите родители, разкажете му за рестриктивните мерки във вашия живот, метода по който сте живели, само че не желаете да разстройвате живота на детето си. Нека то бъде изцяло свободно – свободно от вас, тъй като вие за него сте минало.
Необходима е огромна воля и обич на бащата и майката да каже на детето си “Ти би трябвало да си свободен. Не ни слушай. Разчитай на своя разсъдък . По-добре прави неточности, учи се от тях. Това ще е по-добре, от едвам следваш някого и да не допускаш неточности. ”
Това е доста елементарно, в случай че го обичате. Не ме питайте “Как ”, тъй като “как ” значи че питате за способ или техника, а любовта не е техника.
Обичайте децата си и се наслаждавайте на тяхната независимост. Оставете ги да бъркат, помагайте им, като видите че са създали неточност. Кажете им: “Да сгрешиш няма нищо неприятно, само че не повтаряй грешката си непрестанно. ”
Аз нямам елементарен отговор. Главното е да помогнете на детето да се вслуша в личното си тяло, в личните си потребности. Главното за родителя е да защищити детето си от рухване в канавката.
Разбирам страха на родителите, че децата им могат да тръгнат по път , които те не утвърждават. Децата ви не са родени с цел да следват това, което на вас ви харесва или не харесва. Те би трябвало да живеят личен живот, а вие би трябвало да им се радвате, че живеят личен живот, какъвто и да е той.
Цялото общество се състои от посредствени хора по една елементарна причина – никой не е подобен, какъвто би желал да бъде, а какъвто са го създали. Така той не може да е добър, да се усеща пълностоен, да се радва.
Затова задължението на родителя е доста внимателно, тъй като целия по нататъшен живот на детето му зависи от него. Помогнете му да откри това което харесва и да бъде щастливо .
Никой родител не желае да вижда детето си нещастно. Но визията на родителя за благополучие е изцяло неверна. Те си мислят, че в случай че децата им станат лекари, професори , инженери, учени – ще бъдат щастливи. А дали е по този начин? Децата могат да бъдат щастливи единствено тогава, когато станат такива, каквито би трябвало.
Обикновено когато детето пита майка си за нещо, тя му дава отговор “Не ”. Детето желае да си играе на открито: “Не ”, желае да се разноски под дъжда: “Не, ще се разболееш “. Грипа не е рак. Ако не позволите на детето да танцува под дъжда, в никакъв случай няма да може да танцува по този начин, ще пропусне нещо извънредно, нещо прелестно.
Простудата може да е незначителна, а може и изобщо да не се простуди. В реалност – колкото повече го защитавате, толкоз по-уязвим го вършиме. Колкото повече му позволявате, толкоз повече укрепва.
Родителите би трябвало да се научат да споделят “Да ”. В 99 случая, когато нормално споделят “Не ”, нямат съществено съображение, а просто показват власт . Всички не могат да станат президенти и да имат власт над милиони хора.
Мисълта ми се заключава в това: да израстете детето в независимост, постоянно да чува “да ” и доста рядко “не ”. Тогава властническото общество ще изчезне. Човечеството ще стане доста по-хуманно .
