5 загадки на вселената, които науката не може да обясни
Въпреки всичко, което ви споделят по малкия екран, учените не прекарват дните си в разногласия по въпроса дали еволюцията е същинска (което е така), дали климатът се трансформира по-бързо, в сравнение с би могло да се изясни с естествени явления (което е така) или дали имунизациите са безвредни и се предлагат за множеството деца (което също е така). Да, може би има някои елементи по тези въпроси, които са отворени за спор, само че като цяло нещата са ясни. Това обаче не значи, че учените знаят всичко.
Физикът Браян Кокс е споделил: „ Нямам срещу незнайното – това е смисълът на науката. Има места, милиарди места, за които не знаем нищо. И фактът, че не знаем нищо за тях ме вълнува и ме кара да желая да ги проучвам. Това е науката. Ако не ви харесва незнайното, значи няма по какъв начин да бъдете учени. Аз нямам потребност от отговори на всичко. Искам да има отговори, които да чакат да ги открия. “
Ето някои от най-големите мистерии, които не престават да тормозят учените и през днешния ден.
1. Защо има повече материя, в сравнение с антиматерия?
Според сегашните ни разбирания за физиката на обикновените частици, материята и антиматерията са противоположности на едно и също нещо. Когато се срещнат, те би трябвало да се унищожават взаимно и след тях да не остава нищо. Повечето от тези конфликти евентуално са се случили в най-ранните мигове на вселената.
Останала е обаче задоволително материя, с цел да построи милиарди и милиарди галактики, звезди, планети и всичко останало. Едно пояснение за това включва мезоните, които са съставни частици, построени от един кварк и един антикварк. B-мезоните се разпадат по-бавно от анти-B-мезоните, което може да значи, че са оживели задоволително B-мезони, с цел да основат всичката материя във вселената. Освен това, B, D и K-мезоните могат да се трансформират в античастици и назад. Учените считат, че е по-голяма вероятността мезоните да остават в обикновено положение, което евентуално е повода да има повече естествени частици от античастици.
2. Къде е литият?
В началото на вселената, когато температурата е била доста висока, изотопи на водород, хелий и литий е имало в обилие. Водорода и хелият към момента са налице и построяват съвсем всичката маса във вселената, само че има три пъти по-малко литиум-7, в сравнение с би трябвало.
Има всевъзможни теории за това какво се е случило, в това число такава за хипотетичната обикновена парченце аксион. Други пък считат, че литият се намира в ядрата на звезди и просто не можем да го засечем с модерните телескопи.
3. Как работи гравитацията?
Всички знаем, че лунната гравитация предизвиква приливите и отливите на Земята, земната гравитация ни държи на повърхността, а тази на Слънцето държи планетата ни в орбита. Но какъв брой тъкмо знаем за гравитацията? Тази мощ се генерира от материята – колкото по-масивен е един обект, толкоз по-голяма е неговата гравитация.
Макар учените да схващат главните правила на гравитацията, те не могат да обяснят за какво и по какъв начин съществува тя. Защо атомите са най-вече празно пространство? С какво силата, която държи атомите дружно, е по-различна от гравитацията? Гравитацията парченце ли е? Все още никой не може да отговори на тези въпроси.
4. Къде са всички?
Наблюдаемата галактика има диаметър 92 милиарда светлинни години и е цялостна с милиарди галактики, в които има милиарди звезди и планети, само че единственото доказателство за живот към момента е единствено на Земята. Статистически, възможностите ни да сме единствените живи същества във вселената са невероятно дребни. Защо тогава към момента не сме разкрили извънземен живот? Това е по този начин нареченият абсурд на Ферми и има десетки теории, опитващи се да го обяснят.
Можем да приказваме с дни за всички вероятни сюжети – дали просто сме пропуснали сигналите им, дали те към този момент са били тук или просто не желаят да контактуват с нас?
5. Как работи тектониката на плочите?
Може би звучи изненадващо, само че теорията за придвижването на тектоничните плочи и разбъркването на континенти, което предизвиква трусове, вулканични изригвания и образува планини, е навлязла необятно едвам неотдавна.
Макар още преди 500 години хората да са забелязали, че континентите в миналото евентуално са били свързани (не е мъчно да си го представим, гледайки картата на света), тази концепция е разпространявана чак през 70-те години на предишния век, когато физици потвърждават, че скална маса бива издърпвана в мантията на Земята, рециклирана и по-късно изкарвана още веднъж на повърхността като магма.
Учените обаче не са сигурни какво предизвиква придвижването, нито по какъв начин тъкмо са се образували границите на плочите. Има доста теории, само че нито една не дава отговор на всички въпросителни.
