Триадата от Източната стая
Въпреки войните в Украйна и Газа, администрацията на Джо Байдън продължава да материализира и надгражда своята външна политика в района на Индо-Пасифика. Целта й е развиването на мрежа от пълноценни партньорства -от двустранни до многостранни, изграждайки самобитен вал против китайската вълна. За Вашингтон това е опция за основаването на геополитически активи в района, а за страните от него - съдействието с американците е опция на икономическото и дипломатическо въздействие на Пекин. Развиването на тристранното партньорство сред Съединени американски щати, Япония и Филипините е образец в тази посока, сходен на миналогодишното такова в лицето на сред Вашингтон, Токио и Сеул.
Съединени американски щати и Япония - остарели другари, " нова епоха "
Задълбочаването и разширението на партньорството в областта на защитата е главният резултат от срещата сред Джо Байдън и Фумио Кишида, провела се тази сряда в Белия дом. Увеличаването на размера на съдействието сред Съединени американски щати и Япония в този аспект има няколко измерения. Един път, става дума както за разширение на съдействие сред командните им центрове, по този начин и за повишаване на оперативната съгласуемост сред американските и японските въоръжени сили (тоест приказваме и за количествена, и за качествена промяна). Това става допустимо откакто първо Токио съобщи, че ще вкара Съвместно оперативно командване на военните си сили, а в този момент и Вашингтон направи същото по отношение на разположените американски военни в Япония.
Втори път, Байдън и Кишида оповестиха създаване на мрежа от противовъздушна защита сред Съединени американски щати, Япония и Австралия за противопоставяне на ракетни закани от трети страни.
Трети път, Съединени американски щати и Япония ще развият съдействие в региона на технологиите, в това число в областта на тяхното военно приложение - от кибертехнологиите, през изкуствения разсъдък до свръхзвуковите ракети. Това единствено по себе си касае втория дирек от партньорството в границите на AUKUS (тристранен пакт по сигурността сред Вашингтон, Лондон и Канбера, чийто първи дирек е снабдяването на Австралия с подводници, оборудвани с нуклеарни двигатели). Последното отваря въпроса дали Токио може да влезе в AUKUS през " задния вход ", въпреки страната на изгряващото слънце да има едно мислено, поради това, че подобен възможен ход би провокирал еднозначно-критичния инстикт на Китай.
Четвърти път, с оглед оптимизация на разноските, Съединени американски щати и Япония плануват техническото обслужване на разположените на архипелага американски бойни кораби да бъде осъществявано от Токио, като в вероятност това може да се разшири и в посока ремонтирането на моторите на американските изтребители от четвърто потомство, ситуирани също в страната на изгряващото слънце. Не на последно място, към този момент участвайки взаимно в няколко бойни образования, Вашингтон и Токио обявиха също по този начин, че ще предизвикват основаването и на две тристранни такива, едното с Англия, другото - с Филипините.
Задълбочаването на съдействието сред Вашингтон и Токио в областта на защитата става допустимо на фона на основна смяна - в случай че не в посоката на японската външна политика, то най-малко в нейната активност, която Фумио Кишида прави в границите на своя управнически мандат. На концептуално равнище Япония утвърждава и уголемява освен съдействието си със Съединени американски щати, което има исторически корен в следвоенната последователност на страната на изгряващото слънце, само че и развива и задълбочава тези си с американските сътрудници с Индо-Пасифика (ако това е елементарно да се каже за японско-филипинските връзки, сигурно не е, когато става дума за японско-южнокорейските). В рамките на този развой, Токио " разчупва " черупката си, позиционирайки се в друга и по-широка роля по отношение на районната констелация на Източна Азия. Страната, да вземем за пример, вкара концепцията за контраудар в своята тактика за национална сигурност, чиято концепция е да има възпиращ темперамент по отношение на Северна Корея и Китай, както и разхлаби съществуващите си регулации за експорт на боен хардуер (това касае бъдещия изтребител от 6-то потомство, разработван взаимно с Англия и Италия, само че също по този начин и експорта на стандартни летални оръжия). Предвид все по-ангажирания метод, по който Япония води своята външна и отбранителна политика, съществуващата, в която Токио има отбранителни задължения, а Вашингтон - нападателни, търпи релативизация.
Съединени американски щати и Филипините: назад към нормалността
С идването на власт в Манила на Фердинанд Маркос-младши през 2022-ра година двустранните връзки сред Филипините и Съединени американски щати получиха нов заряд. Вследствие на него страната от Югоизточна Азия даде четири нови военни бази на американците (три от тях ще бъдат позиционирани на остров Лусон, а четвъртата - на Палаван). Преди година Манила и Вашингтон организираха и най-голямото си двустранно военно образование до момента ( " Баликатан " ). Двете страни участваха и в провелото се взаимно патрулиране на военноморски съдове в изключителната икономическа зона на Филипините преди дни, взаимно с Япония и Австралия.
В опит на надграждане на двустранните връзки сред Вашингтон и Манила, се чака да бъде развъртян и коридорът " Лусон ", който планува построяването на съответната пристанищна и пътна инфраструктура във Филипините, свързваща портовете Субик и Батангас през Кларк и Манила. Този план ще бъде първият кулоар, финансиран взаимно от американската IPEF (Икономическа рамка на Индо-Пасифика) и от самодейността на Г-7 PGII (Партньорство за световна инфраструктура и вложения, което е самобитен отговор на капиталовия дирек на Китайския " Нов път на коприната ", BRI). Допълнителни вложения, касаещи телекомуникации и полупроводници, както и логистика на веригите на доставки, също ще бъдат оповестени на взаимната конференция сред Джо Байдън и Маркос-младши през днешния ден.
Сред страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) точно Филипините през последната една година са най-красноречивият образец в посока на това по какъв начин партньорството с американците бива разбирано като балансиращо придвижване по отношение на увеличаващия се китайски напън по отношение на района (в случа на Манила става дума и за напрежение с Пекин, обвързвано с от време на време обострящи се произшествия в оспорваните от двете столици води в Южнокитайското море).
С наличието си паралелно до Джо Байдън и Фумио Кишида във Вашингтон, филипинският президент Фердинад Маркос-младши желае да реализира следните две основни неща. Едното е да обезпечи задгранични вложения за страната си, поради безрезултатните старания на предходния президент Родриго Дутерте да обезпечи такива от Китай. Декларираните от Филипините упованията за вложения от Съединени американски щати и Япония в порядъка на общо 100 млрд $ в границите на идващите 10 години наподобяват по-скоро оптимистични, в сравнение с реалистични, само че са показателни за метода, по който от Манила виждат връзките си с другите две страни. Другото, филипинският президент желае да показва пред Пекин, че страната му има съществени сътрудници в областта на сигурността, на които може да разчита при спомагателна ескалация на напрежението в Южнокитайското море. В този дух от Съединени американски щати прозвучаха и уверенията, че отбранителните отговорности на американците важат освен за територията на архипелага, само че и по отношение на неговите бойни съдове и самолети в изключителната икономическа зона на Филипините, която бива оспорвана от Китай.
Триадата от Източната стая на Белия дом
Успоредно на тристранното партньорство с Япония и Южна Корея, Съединени американски щати се пробва да развие взаимно такова и с Япония и Филипините. За разлика от това с Токио и Сеул обаче, Вашингтон даже не би трябвало да работи като стимулатор за задълбочаването на двустранните връзки сред Токио и Манила, доколкото те са обичайно положителни и намират лична логичност и наличие оттатък посредническата роля на Съединени американски щати.
Така да вземем за пример, Япония остава един от основните вложители и сътрудници за обезпечаване на финансова поддръжка за развиване на Филипините, за което свидетелстват редица планове, сред които метрото в Манила и най-голямата автомагистрала в страната, свързваща главните й острови. Двете страни обаче надграждат обсега на съдействие между тях с военно-отбранителен детайл. При визитата на Фумио Кишида в Манила в края на предходната година Токио се ангажира с даването на радарни системи и плавателни съдове за защита на териториалните води на Филипините. Двете страни договарят и все още за подписване на съглашение, което да разреши на военните на всяка една от тях да има достъп до територията на другата (Reciprocal Access Agreement).
Предвид това, че всяка една страна от триадата Съединени американски щати - Япония - Филипините има положителни двустранни връзки с другите две, и имат съвпадаща оценка на рисковете по отношение на районната среда в Южна и Източна Азия, развиването на съдействието им в тристранен формат наподобява разумно. Оттук и взаимната поява на Джо Байдън, Фумио Кишида и Фердинанд Маркос-младши в Източната стая на Белия дом. Вашингтон се стреми да задълбочава връзките си със своите сътрудници в Индо-Пасифика, само че и да предизвиква колаборацията сред тях самите, с която те да компенсират ресурсните ограничавания на Вашингтон. Последното е належащо, доколкото системата " център и спици " (hub and spokes), в която Съединени американски щати са първото, а сътрудниците им в района - второто, е изчерпана функционално. Но поради това, че четири от петте държавни вечери, дадени от Джо Байдън в границите на мандата му, бяха за държавни управлявали от посочения топос (Индия, Южна Корея, Япония и Австралия), то това ни подсказва, че без значение какво се случва в Европа и Близкия Изток, Вашингтон не губи от своето внимание, ориентирано към Индо-Пасифика.
Съединени американски щати и Япония - остарели другари, " нова епоха "
Задълбочаването и разширението на партньорството в областта на защитата е главният резултат от срещата сред Джо Байдън и Фумио Кишида, провела се тази сряда в Белия дом. Увеличаването на размера на съдействието сред Съединени американски щати и Япония в този аспект има няколко измерения. Един път, става дума както за разширение на съдействие сред командните им центрове, по този начин и за повишаване на оперативната съгласуемост сред американските и японските въоръжени сили (тоест приказваме и за количествена, и за качествена промяна). Това става допустимо откакто първо Токио съобщи, че ще вкара Съвместно оперативно командване на военните си сили, а в този момент и Вашингтон направи същото по отношение на разположените американски военни в Япония.
Втори път, Байдън и Кишида оповестиха създаване на мрежа от противовъздушна защита сред Съединени американски щати, Япония и Австралия за противопоставяне на ракетни закани от трети страни.
Трети път, Съединени американски щати и Япония ще развият съдействие в региона на технологиите, в това число в областта на тяхното военно приложение - от кибертехнологиите, през изкуствения разсъдък до свръхзвуковите ракети. Това единствено по себе си касае втория дирек от партньорството в границите на AUKUS (тристранен пакт по сигурността сред Вашингтон, Лондон и Канбера, чийто първи дирек е снабдяването на Австралия с подводници, оборудвани с нуклеарни двигатели). Последното отваря въпроса дали Токио може да влезе в AUKUS през " задния вход ", въпреки страната на изгряващото слънце да има едно мислено, поради това, че подобен възможен ход би провокирал еднозначно-критичния инстикт на Китай.
Четвърти път, с оглед оптимизация на разноските, Съединени американски щати и Япония плануват техническото обслужване на разположените на архипелага американски бойни кораби да бъде осъществявано от Токио, като в вероятност това може да се разшири и в посока ремонтирането на моторите на американските изтребители от четвърто потомство, ситуирани също в страната на изгряващото слънце. Не на последно място, към този момент участвайки взаимно в няколко бойни образования, Вашингтон и Токио обявиха също по този начин, че ще предизвикват основаването и на две тристранни такива, едното с Англия, другото - с Филипините.
Задълбочаването на съдействието сред Вашингтон и Токио в областта на защитата става допустимо на фона на основна смяна - в случай че не в посоката на японската външна политика, то най-малко в нейната активност, която Фумио Кишида прави в границите на своя управнически мандат. На концептуално равнище Япония утвърждава и уголемява освен съдействието си със Съединени американски щати, което има исторически корен в следвоенната последователност на страната на изгряващото слънце, само че и развива и задълбочава тези си с американските сътрудници с Индо-Пасифика (ако това е елементарно да се каже за японско-филипинските връзки, сигурно не е, когато става дума за японско-южнокорейските). В рамките на този развой, Токио " разчупва " черупката си, позиционирайки се в друга и по-широка роля по отношение на районната констелация на Източна Азия. Страната, да вземем за пример, вкара концепцията за контраудар в своята тактика за национална сигурност, чиято концепция е да има възпиращ темперамент по отношение на Северна Корея и Китай, както и разхлаби съществуващите си регулации за експорт на боен хардуер (това касае бъдещия изтребител от 6-то потомство, разработван взаимно с Англия и Италия, само че също по този начин и експорта на стандартни летални оръжия). Предвид все по-ангажирания метод, по който Япония води своята външна и отбранителна политика, съществуващата, в която Токио има отбранителни задължения, а Вашингтон - нападателни, търпи релативизация.
Съединени американски щати и Филипините: назад към нормалността
С идването на власт в Манила на Фердинанд Маркос-младши през 2022-ра година двустранните връзки сред Филипините и Съединени американски щати получиха нов заряд. Вследствие на него страната от Югоизточна Азия даде четири нови военни бази на американците (три от тях ще бъдат позиционирани на остров Лусон, а четвъртата - на Палаван). Преди година Манила и Вашингтон организираха и най-голямото си двустранно военно образование до момента ( " Баликатан " ). Двете страни участваха и в провелото се взаимно патрулиране на военноморски съдове в изключителната икономическа зона на Филипините преди дни, взаимно с Япония и Австралия.
В опит на надграждане на двустранните връзки сред Вашингтон и Манила, се чака да бъде развъртян и коридорът " Лусон ", който планува построяването на съответната пристанищна и пътна инфраструктура във Филипините, свързваща портовете Субик и Батангас през Кларк и Манила. Този план ще бъде първият кулоар, финансиран взаимно от американската IPEF (Икономическа рамка на Индо-Пасифика) и от самодейността на Г-7 PGII (Партньорство за световна инфраструктура и вложения, което е самобитен отговор на капиталовия дирек на Китайския " Нов път на коприната ", BRI). Допълнителни вложения, касаещи телекомуникации и полупроводници, както и логистика на веригите на доставки, също ще бъдат оповестени на взаимната конференция сред Джо Байдън и Маркос-младши през днешния ден.
Сред страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) точно Филипините през последната една година са най-красноречивият образец в посока на това по какъв начин партньорството с американците бива разбирано като балансиращо придвижване по отношение на увеличаващия се китайски напън по отношение на района (в случа на Манила става дума и за напрежение с Пекин, обвързвано с от време на време обострящи се произшествия в оспорваните от двете столици води в Южнокитайското море).
С наличието си паралелно до Джо Байдън и Фумио Кишида във Вашингтон, филипинският президент Фердинад Маркос-младши желае да реализира следните две основни неща. Едното е да обезпечи задгранични вложения за страната си, поради безрезултатните старания на предходния президент Родриго Дутерте да обезпечи такива от Китай. Декларираните от Филипините упованията за вложения от Съединени американски щати и Япония в порядъка на общо 100 млрд $ в границите на идващите 10 години наподобяват по-скоро оптимистични, в сравнение с реалистични, само че са показателни за метода, по който от Манила виждат връзките си с другите две страни. Другото, филипинският президент желае да показва пред Пекин, че страната му има съществени сътрудници в областта на сигурността, на които може да разчита при спомагателна ескалация на напрежението в Южнокитайското море. В този дух от Съединени американски щати прозвучаха и уверенията, че отбранителните отговорности на американците важат освен за територията на архипелага, само че и по отношение на неговите бойни съдове и самолети в изключителната икономическа зона на Филипините, която бива оспорвана от Китай.
Триадата от Източната стая на Белия дом
Успоредно на тристранното партньорство с Япония и Южна Корея, Съединени американски щати се пробва да развие взаимно такова и с Япония и Филипините. За разлика от това с Токио и Сеул обаче, Вашингтон даже не би трябвало да работи като стимулатор за задълбочаването на двустранните връзки сред Токио и Манила, доколкото те са обичайно положителни и намират лична логичност и наличие оттатък посредническата роля на Съединени американски щати.
Така да вземем за пример, Япония остава един от основните вложители и сътрудници за обезпечаване на финансова поддръжка за развиване на Филипините, за което свидетелстват редица планове, сред които метрото в Манила и най-голямата автомагистрала в страната, свързваща главните й острови. Двете страни обаче надграждат обсега на съдействие между тях с военно-отбранителен детайл. При визитата на Фумио Кишида в Манила в края на предходната година Токио се ангажира с даването на радарни системи и плавателни съдове за защита на териториалните води на Филипините. Двете страни договарят и все още за подписване на съглашение, което да разреши на военните на всяка една от тях да има достъп до територията на другата (Reciprocal Access Agreement).
Предвид това, че всяка една страна от триадата Съединени американски щати - Япония - Филипините има положителни двустранни връзки с другите две, и имат съвпадаща оценка на рисковете по отношение на районната среда в Южна и Източна Азия, развиването на съдействието им в тристранен формат наподобява разумно. Оттук и взаимната поява на Джо Байдън, Фумио Кишида и Фердинанд Маркос-младши в Източната стая на Белия дом. Вашингтон се стреми да задълбочава връзките си със своите сътрудници в Индо-Пасифика, само че и да предизвиква колаборацията сред тях самите, с която те да компенсират ресурсните ограничавания на Вашингтон. Последното е належащо, доколкото системата " център и спици " (hub and spokes), в която Съединени американски щати са първото, а сътрудниците им в района - второто, е изчерпана функционално. Но поради това, че четири от петте държавни вечери, дадени от Джо Байдън в границите на мандата му, бяха за държавни управлявали от посочения топос (Индия, Южна Корея, Япония и Австралия), то това ни подсказва, че без значение какво се случва в Европа и Близкия Изток, Вашингтон не губи от своето внимание, ориентирано към Индо-Пасифика.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ