България остава в Топ 5 на ЕС по отпаднали от училище деца
Въпреки напъните на държавното управление по връщане на отпадналите възпитаници и задържането им в клас България остава на пето място в Европейски Съюз по брой на прибързано отпаднали от образованието младежи. У нас през 2018 година този % резервира равнището си от миналата 2017 година - 12.7%, като по-зле не престават да са единствено Малта - със 17.5% рано напуснали системата, Испания - 17.9%, Румъния - 16.4 и Италия - 14.5%.
Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за обучение и образование за 2019 година Сред останалите отрицателни констатации са тези за изоставащ бюджет за обучение, липса на задоволително и добре квалифицирани учители, неприятна материална база в учебните заведения.
Миналата година за първи път от 6 година насам Европейска комисия означи понижение в дела на прибързано напусналите образование младежи сред 18 и 24 година - от 13.8% през 2016 година на 12.7% през 2017 година За 2018 година обаче процентът остава същият - 12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 година България си е сложила за цел да сведе този дял до 11%. " Твърде ранното овакантяване на просветителната система без уместно обучение и умения е изключително проблематично измежду ромите и в селските региони, където бедността е на по-високи нива, а качеството на образованието нормално е по-ниско. То също по този начин съставлява проблем от позиция на пазара на труда предвид възходящата потребност от висококвалифицирани служащи и намаляването на популацията в трудоспособна възраст и на учащото население ", установяват наблюдаващите.
За поредна година отчетът установи утежняване на обсега на децата до 7 година в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 година на 83.9% през 2018 година при приблизително за Европейски Съюз 95.4%. По отношение на лицата сред 30 и 34 година с висше обучение сме се подобрили - процентът им се усилва от 32.8% през 2017 година на 33.7% през 2018 година, само че все пак резултатите са надалеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от междинния % за Европейски Съюз, който е към 40%. Участието на възрастните българи в процеса на учене през целия живот бележи едва нарастване от 2.3. на 2.5%, само че продължава да бъде доста под междинното за Европейски Съюз от 11.1%.
Образователната система в България към момента е недостатъчно финансирана, макар че обществените разноски за обучение се усилват. " През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8% в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това усъвършенстване обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4.6% ", написа още в отчета. В него се сигнализира и че " просветителната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация ". " Съществуват обилни разлики във връзка с качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние. В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение, а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз ", разказват мрачната картина специалистите.
От Европейска комисия заключават, че напъните на кабинета за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че " подобряването на нейното качество, употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство ". " Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва. Престижът на преподавателската специалност е невисок, а работната мощ в бранша на преподаването застарява ", установяват още анализаторите.
АКЦЕНТ
Тазгодишното 8-о издание на Обзора на Европейска комисия за обучение е ориентирано към учителите. Специално за България в това отношение се показва, че " потребността от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна ". От Европейска комисия цитират интернационалното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на преподаването и ученето (TALIS), съгласно което точно в страната ни е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на знанията на учителите в региона на предметите, които преподават (19% при приблизително за Европейски Съюз 6%), познаването на образователната стратегия (20% при приблизително за EС 5%), педагогическите пълномощия (17% при приблизително за EС 8%) и уменията в региона на ИКТ (23% при приблизително за EС 16%). Процентът на педагозите, във връзка с които се регистрира забележителна потребност от образование по отношение на държанието на учениците, ръководството на класната стая и преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от междинните стойности за проучените 23 европейски страни, означават откривателите, акцентирайки, че " продължава да е налице забележителна потребност от по-добра подготовка на новите преподаватели ". Въпреки че процентът на приключилите стратегии за образование на преподаватели е почти колкото средния за Европейски Съюз, единствено 60% от тях в реалност стартират да упражняват специалността. " Макар като цяло да е непопулярна измежду младите българи, преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете, които съставляват едвам 17% от преподавателите в учебните заведения при междинна стойност за Европейски Съюз 28% ", написа още в отчета.
Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за обучение и образование за 2019 година Сред останалите отрицателни констатации са тези за изоставащ бюджет за обучение, липса на задоволително и добре квалифицирани учители, неприятна материална база в учебните заведения.
Миналата година за първи път от 6 година насам Европейска комисия означи понижение в дела на прибързано напусналите образование младежи сред 18 и 24 година - от 13.8% през 2016 година на 12.7% през 2017 година За 2018 година обаче процентът остава същият - 12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 година България си е сложила за цел да сведе този дял до 11%. " Твърде ранното овакантяване на просветителната система без уместно обучение и умения е изключително проблематично измежду ромите и в селските региони, където бедността е на по-високи нива, а качеството на образованието нормално е по-ниско. То също по този начин съставлява проблем от позиция на пазара на труда предвид възходящата потребност от висококвалифицирани служащи и намаляването на популацията в трудоспособна възраст и на учащото население ", установяват наблюдаващите.
За поредна година отчетът установи утежняване на обсега на децата до 7 година в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 година на 83.9% през 2018 година при приблизително за Европейски Съюз 95.4%. По отношение на лицата сред 30 и 34 година с висше обучение сме се подобрили - процентът им се усилва от 32.8% през 2017 година на 33.7% през 2018 година, само че все пак резултатите са надалеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от междинния % за Европейски Съюз, който е към 40%. Участието на възрастните българи в процеса на учене през целия живот бележи едва нарастване от 2.3. на 2.5%, само че продължава да бъде доста под междинното за Европейски Съюз от 11.1%.
Образователната система в България към момента е недостатъчно финансирана, макар че обществените разноски за обучение се усилват. " През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8% в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това усъвършенстване обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4.6% ", написа още в отчета. В него се сигнализира и че " просветителната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация ". " Съществуват обилни разлики във връзка с качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние. В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение, а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз ", разказват мрачната картина специалистите.
От Европейска комисия заключават, че напъните на кабинета за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че " подобряването на нейното качество, употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство ". " Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва. Престижът на преподавателската специалност е невисок, а работната мощ в бранша на преподаването застарява ", установяват още анализаторите.
АКЦЕНТ
Тазгодишното 8-о издание на Обзора на Европейска комисия за обучение е ориентирано към учителите. Специално за България в това отношение се показва, че " потребността от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна ". От Европейска комисия цитират интернационалното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на преподаването и ученето (TALIS), съгласно което точно в страната ни е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на знанията на учителите в региона на предметите, които преподават (19% при приблизително за Европейски Съюз 6%), познаването на образователната стратегия (20% при приблизително за EС 5%), педагогическите пълномощия (17% при приблизително за EС 8%) и уменията в региона на ИКТ (23% при приблизително за EС 16%). Процентът на педагозите, във връзка с които се регистрира забележителна потребност от образование по отношение на държанието на учениците, ръководството на класната стая и преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от междинните стойности за проучените 23 европейски страни, означават откривателите, акцентирайки, че " продължава да е налице забележителна потребност от по-добра подготовка на новите преподаватели ". Въпреки че процентът на приключилите стратегии за образование на преподаватели е почти колкото средния за Европейски Съюз, единствено 60% от тях в реалност стартират да упражняват специалността. " Макар като цяло да е непопулярна измежду младите българи, преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете, които съставляват едвам 17% от преподавателите в учебните заведения при междинна стойност за Европейски Съюз 28% ", написа още в отчета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ