Нови рекорди в потреблението на горива в България през 2023 г.
Въпреки трайно по-високите цени, през 2023 година потреблението на горива реализира нови върхове. Това сочи прегледът на данните на Национална агенция за приходите, публикувани от националната статистика. Еластичността на потреблението остава ниска, с изключение на при автомобилната газ, където връзката сред цена и продадени количества и през миналата година е мощна.
Данните за потреблението водят до няколко значими извода. На първо място, явно е водещото място на дизела в българското ползване, като през множеството месеци то надвишава два пъти общия размер продадени бензин и газ, като през целия интервал, за който Национален статистически институт дава данни то варира сред 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е извънредно близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 година реализират най-високите стойности от 2019 година – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Прави усещане обаче, че до момента в който при бензина и дизела продадените количества са по-високи от тези спрямо преди корона-кризата, средномесечното ползване на газ към момента не е достигнало равнищата от 2019 година
Потреблението и на трите типа гориво остава мощно циклично, с отчетливи пикове в летните месеци. Изключение от нормалния годишен цикъл е пролетта на 2020 година, когато рестриктивните мерки за пътешестване и несигурността в резултат на първата вълна на ковид-19 в страната доведоха до остро стесняване на придвижването вътре в страната, изключително при персоналните коли, което изяснява и по-големите спадове при потреблението на бензин и пропан-бутан в съпоставяне спрямо това на дизел.
Динамиката на средномесечните цени[1] на горивата през 2023 година демонстрира трайно усмиряване, само че на нива, доста по-високи от тези при започване на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 година води до понижение на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 година води до върхове до 3,30 лева./литър средномесечно. През 2023 година спадовете на цените на интернационалните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лева./литър.
На регионално ниво, потреблението на горива следва както размера на популацията, по този начин и степента на икономическо развиване. Докато в столицата годишно то надвишава 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, то в по-малки области като Силистра и Смолян не надвишава 50 млн. литра. Прави усещане също, че в огромните области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е разследване от по-ниската междинна възраст на автопарка.
В стопанската система взаимоотношението сред цени и ползване се разказва с термина „ разтегливост “ – до каква степен покачванията на цените на стоките и услугите водят до стесняване на потреблението и назад – поевтиняването до по-високо ползване. Търсенето на една стока надлежно може да е еластично и да се въздейства мощно от ценовата динамичност, както е при някои първокласни артикули и облеклата, да речем, или пък нееластично, както при медикаментите и тютюневите произведения. Сравнението на цените и потреблението при бензина и дизела в България води до на пръв взор алогични заключения – наклонността е при по-високи междинни цени потреблението да е по-високо. Това обаче отразява най-вероятно не толкоз ценова сензитивност, колкото ясно изразената сезонна динамичност на търсенето, която тласка нагоре и цените през лятото. Единствено при пропан-бутана взаимоотношението е в предстоящата посока – по-високите цени водят до спад на потреблението – само че причина за това най-вероятно е събитието, че колите, които го употребяват в съвсем всички случаи могат да го заменят с бензин, а автомобилната газ е желана заради ценовия диференциал с бензина.
Както проличава ясно от данните на Национална агенция за приходите, трайно високите цени на горивата не са ограничаване пред потреблението, което в огромна степен евентуално се дължи и на повишаването на номиналните приходи и трайно ниската безработица в страната. В близко бъдеще не наподобява налице да са фактори, които да доведат до дълготраен спад до нивата от 2019 година или рекордно ниските цени от 202 година, бъдещето на собствеността на бургаската рафинерия основава спомагателна неустановеност.
[1] Изчислени на база на цената, и количеството продадени горива от трите съществени вида – дизел, бензин и пропан-бутан. Така изчислените стойности са съпоставени с различен метод, който почива на седмичните данни, оповестени в Weekly Oil Bulletin на Европейска комисия, като отликите са минимални.
Източник: Институт за пазарна икономика
Данните за потреблението водят до няколко значими извода. На първо място, явно е водещото място на дизела в българското ползване, като през множеството месеци то надвишава два пъти общия размер продадени бензин и газ, като през целия интервал, за който Национален статистически институт дава данни то варира сред 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е извънредно близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 година реализират най-високите стойности от 2019 година – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Прави усещане обаче, че до момента в който при бензина и дизела продадените количества са по-високи от тези спрямо преди корона-кризата, средномесечното ползване на газ към момента не е достигнало равнищата от 2019 година
Потреблението и на трите типа гориво остава мощно циклично, с отчетливи пикове в летните месеци. Изключение от нормалния годишен цикъл е пролетта на 2020 година, когато рестриктивните мерки за пътешестване и несигурността в резултат на първата вълна на ковид-19 в страната доведоха до остро стесняване на придвижването вътре в страната, изключително при персоналните коли, което изяснява и по-големите спадове при потреблението на бензин и пропан-бутан в съпоставяне спрямо това на дизел.
Динамиката на средномесечните цени[1] на горивата през 2023 година демонстрира трайно усмиряване, само че на нива, доста по-високи от тези при започване на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 година води до понижение на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 година води до върхове до 3,30 лева./литър средномесечно. През 2023 година спадовете на цените на интернационалните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лева./литър.
На регионално ниво, потреблението на горива следва както размера на популацията, по този начин и степента на икономическо развиване. Докато в столицата годишно то надвишава 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, то в по-малки области като Силистра и Смолян не надвишава 50 млн. литра. Прави усещане също, че в огромните области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е разследване от по-ниската междинна възраст на автопарка.
В стопанската система взаимоотношението сред цени и ползване се разказва с термина „ разтегливост “ – до каква степен покачванията на цените на стоките и услугите водят до стесняване на потреблението и назад – поевтиняването до по-високо ползване. Търсенето на една стока надлежно може да е еластично и да се въздейства мощно от ценовата динамичност, както е при някои първокласни артикули и облеклата, да речем, или пък нееластично, както при медикаментите и тютюневите произведения. Сравнението на цените и потреблението при бензина и дизела в България води до на пръв взор алогични заключения – наклонността е при по-високи междинни цени потреблението да е по-високо. Това обаче отразява най-вероятно не толкоз ценова сензитивност, колкото ясно изразената сезонна динамичност на търсенето, която тласка нагоре и цените през лятото. Единствено при пропан-бутана взаимоотношението е в предстоящата посока – по-високите цени водят до спад на потреблението – само че причина за това най-вероятно е събитието, че колите, които го употребяват в съвсем всички случаи могат да го заменят с бензин, а автомобилната газ е желана заради ценовия диференциал с бензина.
Както проличава ясно от данните на Национална агенция за приходите, трайно високите цени на горивата не са ограничаване пред потреблението, което в огромна степен евентуално се дължи и на повишаването на номиналните приходи и трайно ниската безработица в страната. В близко бъдеще не наподобява налице да са фактори, които да доведат до дълготраен спад до нивата от 2019 година или рекордно ниските цени от 202 година, бъдещето на собствеността на бургаската рафинерия основава спомагателна неустановеност.
[1] Изчислени на база на цената, и количеството продадени горива от трите съществени вида – дизел, бензин и пропан-бутан. Така изчислените стойности са съпоставени с различен метод, който почива на седмичните данни, оповестени в Weekly Oil Bulletin на Европейска комисия, като отликите са минимални.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ