Заплахата от неконтролиран Иран
Въпреки подписването на Съвместният всеобемен проект за деяние, Иран продължава в наши дни да е най-сериозната опасност за мира и сигурността в Близкия Изток, в случай че не и целия свят. С цялата интернационална общественост основателно връщайки вниманието си върху Иран, в този момент е моментът да се избере метод, който да се концентрира освен върху това дали Техеран съблюдава категорично нуклеарното съглашение, само че също по този начин върху големият набор опасност, които идват от иранска страна. Международната общественост би трябвало силово да наложи настоящите резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и да санкционират тези, които не ги съблюдават.
Най-големият минус на нуклеарното съглашение е, че разрешава на аятоласите – сходно на основен готвач, който подрежда всички нужни съставки на тезгяха, с цел да бъдат смесени, когато им пристигна времето – да се върнат към нуклеарната си стратегия, там където са я оставили, когато им е комфортно. Пробойните в съглашението също по този начин разрешават на иранския режим да си подсигурява, че единствено авансово посочени уреди ще бъдат обект на инспекции за нуклеарни действия. Но най-важното е, че даже и Иран да реши да съблюдава съглашението за цялата му дълготрайност, нуклеарната опасност ще се появи още веднъж незабавно по-късно. Именно поради това министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху неотдавна прикани шестте Западни страни подписали договорката „ или да я поправят, или да я анулират ”.
Ядреният проблем обаче, е единствено един от съставените елементи от цялостната иранска опасност.
Приеманите през последното десетилетие резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не се съсредоточаваха само върху нуклеарната опасност, само че и върху ролята, която играе Иран като най-големият държавен спонсор на тероризъм, както и върху напредналата му стратегия за балистични ракети. Анекс „ Б ” към резолюция 2231, която бе призната през 2015 година и подкрепяваше постигането на нуклеарното съглашение, отправяше апел към Техеран „ да не подхваща никакви действия, свързани с балистични ракети, основани с капацитета да носят нуклеарен военен заряд ”. Същият анекс на резолюцията на Съвета за сигурност не разрешава „ доставките, продажбата или прехвърлянето под каквато и да е форма на въоръжения или сходни от жители на Иран. ”
От подписването на нуклеарното съглашение насам и съпътствалия я го паричен приток към иранската стопанска система, Техеран стана доста по-дързък, а неприятното му държание се пренебрегва, в случай че не и окуражава. В Ливан, Иран превъоръжи терористите от „ Хизбула ”, които към този момент разполагат с над 100 000 ракети, които заплашват Израел. Множество села в южен Ливан са превърнати в терористични бази, натъпкани с оръжия и амуниции.
Ситуацията в Сирия е още по-напрегната. Светът видя значими победи против „ Ислямска страна ”, само че вакумът беше стремително напълнен от Иран – в това число със забележителното наличие на подразделения на корпуса на Стражите на революцията и други типове ирански войски. Някои отчети свидетелстват, че (б.р. – иранците) построяват модерни ракетни уреди и не престават с напъните си да си подсигуряват средиземноморска военна база в сирийския пристанищен град Латакия.
Всичко това сложено в едно с наскоршното стопляне на връзките с терористите от „ Хамас ” в Ивицата Газа и поддръжката за бунтовниците-хути в Йемен, Иран е в намерено нарушаване на резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които не разрешават износа на оръжия и военни технологии за други страни.
Иранската ракетна стратегия е несъмнено по-опасна от поддръжката, която страната оказва на тероризма. Според някои догатки, от юли 2015 година насам – когато беше подписано нуклеарното съглашение – Иран е провел над дузина тествания на балистични ракети. Международни специалисти са в единодушие, че сходни въоръжения, доста от които имат обсега да доближат Израел и оттатък, са най-вероятните принадлежности за снабдяване на евентуален нуклеарен заряд и изрично нямат отбранителна цел, както твърди ислямската република.
Предизвикателството, което насочва Иран на Съвета за сигурност по този въпрос е ясно. Само преди няколко седмици иранският президент Хаса Роухани смело съобщи, че „ Ще подсилим ракетния си капацитет ”. Началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Иран, Сейед Абдолрахим Мусави изрече на глас иранските планове, заплашвайки да унищожи Израел със „ светкавична скорост ” и „ да трансформира Тел Авив и Хайфа в пепел ”.
Стъпките напред са ясни и инструментите, които могат да основат интернационален отпор са налични. Трябва да има последици от рисковите дейности на Иран. Както съобщи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, когато отхвърли да възобнови уговорката на страната си към нуклеарното съглашение с Иран, би трябвало да бъдат открити „ основни точки ”, върху които да се наблюдават дейностите на режима в Техеран. Всяко предизвикателство към Съвета за сигурност би трябвало да бъде посрещано със прецизно използване на съответните наказания. Ако тези действия не са задоволителни, с цел да се промени държанието на Иран, тогава същите сили би трябвало да се съберат още веднъж и да одобряват нови наказания против аятоласите и техните съдружници.
Съвместният всеобемен проект за деяние продължава да е едно нездравословно съглашение, което продължава да излага на риск цялата интернационална общественост. Ако, все пак, поддръжниците на договорката се опитат да убедят останалите в нейните достолепия, би трябвало най-малкото да показват, че Иран ще бъдат държан за виновен, когато излиза от рамките на интернационалните съглашения.
В спор със Съединени американски щати
За никого не е загадка, че идването на власт на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и подхванатите от него до момента политически действия по отношение на Близкия Изток, толкоз изправят на нокти едни, колкото успокояват други. Така и на фона на размириците, които тресат земите на персите от няколко дни, президентът на Иран Хасан Роухани, дефинира американския си сътрудник като “враг на иранската нация от главата до петите ”, до момента в който последният насочи апел в “Туитър ” към бунтуващите се против обедняването си иранци, “че е време за смяна ”. Конфликтът се разгаря с цялостна пара.
(превод: „ Труд ”)
Най-големият минус на нуклеарното съглашение е, че разрешава на аятоласите – сходно на основен готвач, който подрежда всички нужни съставки на тезгяха, с цел да бъдат смесени, когато им пристигна времето – да се върнат към нуклеарната си стратегия, там където са я оставили, когато им е комфортно. Пробойните в съглашението също по този начин разрешават на иранския режим да си подсигурява, че единствено авансово посочени уреди ще бъдат обект на инспекции за нуклеарни действия. Но най-важното е, че даже и Иран да реши да съблюдава съглашението за цялата му дълготрайност, нуклеарната опасност ще се появи още веднъж незабавно по-късно. Именно поради това министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху неотдавна прикани шестте Западни страни подписали договорката „ или да я поправят, или да я анулират ”.
Ядреният проблем обаче, е единствено един от съставените елементи от цялостната иранска опасност.
Приеманите през последното десетилетие резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не се съсредоточаваха само върху нуклеарната опасност, само че и върху ролята, която играе Иран като най-големият държавен спонсор на тероризъм, както и върху напредналата му стратегия за балистични ракети. Анекс „ Б ” към резолюция 2231, която бе призната през 2015 година и подкрепяваше постигането на нуклеарното съглашение, отправяше апел към Техеран „ да не подхваща никакви действия, свързани с балистични ракети, основани с капацитета да носят нуклеарен военен заряд ”. Същият анекс на резолюцията на Съвета за сигурност не разрешава „ доставките, продажбата или прехвърлянето под каквато и да е форма на въоръжения или сходни от жители на Иран. ”
От подписването на нуклеарното съглашение насам и съпътствалия я го паричен приток към иранската стопанска система, Техеран стана доста по-дързък, а неприятното му държание се пренебрегва, в случай че не и окуражава. В Ливан, Иран превъоръжи терористите от „ Хизбула ”, които към този момент разполагат с над 100 000 ракети, които заплашват Израел. Множество села в южен Ливан са превърнати в терористични бази, натъпкани с оръжия и амуниции.
Ситуацията в Сирия е още по-напрегната. Светът видя значими победи против „ Ислямска страна ”, само че вакумът беше стремително напълнен от Иран – в това число със забележителното наличие на подразделения на корпуса на Стражите на революцията и други типове ирански войски. Някои отчети свидетелстват, че (б.р. – иранците) построяват модерни ракетни уреди и не престават с напъните си да си подсигуряват средиземноморска военна база в сирийския пристанищен град Латакия.
Всичко това сложено в едно с наскоршното стопляне на връзките с терористите от „ Хамас ” в Ивицата Газа и поддръжката за бунтовниците-хути в Йемен, Иран е в намерено нарушаване на резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, които не разрешават износа на оръжия и военни технологии за други страни.
Иранската ракетна стратегия е несъмнено по-опасна от поддръжката, която страната оказва на тероризма. Според някои догатки, от юли 2015 година насам – когато беше подписано нуклеарното съглашение – Иран е провел над дузина тествания на балистични ракети. Международни специалисти са в единодушие, че сходни въоръжения, доста от които имат обсега да доближат Израел и оттатък, са най-вероятните принадлежности за снабдяване на евентуален нуклеарен заряд и изрично нямат отбранителна цел, както твърди ислямската република.
Предизвикателството, което насочва Иран на Съвета за сигурност по този въпрос е ясно. Само преди няколко седмици иранският президент Хаса Роухани смело съобщи, че „ Ще подсилим ракетния си капацитет ”. Началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Иран, Сейед Абдолрахим Мусави изрече на глас иранските планове, заплашвайки да унищожи Израел със „ светкавична скорост ” и „ да трансформира Тел Авив и Хайфа в пепел ”.
Стъпките напред са ясни и инструментите, които могат да основат интернационален отпор са налични. Трябва да има последици от рисковите дейности на Иран. Както съобщи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, когато отхвърли да възобнови уговорката на страната си към нуклеарното съглашение с Иран, би трябвало да бъдат открити „ основни точки ”, върху които да се наблюдават дейностите на режима в Техеран. Всяко предизвикателство към Съвета за сигурност би трябвало да бъде посрещано със прецизно използване на съответните наказания. Ако тези действия не са задоволителни, с цел да се промени държанието на Иран, тогава същите сили би трябвало да се съберат още веднъж и да одобряват нови наказания против аятоласите и техните съдружници.
Съвместният всеобемен проект за деяние продължава да е едно нездравословно съглашение, което продължава да излага на риск цялата интернационална общественост. Ако, все пак, поддръжниците на договорката се опитат да убедят останалите в нейните достолепия, би трябвало най-малкото да показват, че Иран ще бъдат държан за виновен, когато излиза от рамките на интернационалните съглашения.
В спор със Съединени американски щати
За никого не е загадка, че идването на власт на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и подхванатите от него до момента политически действия по отношение на Близкия Изток, толкоз изправят на нокти едни, колкото успокояват други. Така и на фона на размириците, които тресат земите на персите от няколко дни, президентът на Иран Хасан Роухани, дефинира американския си сътрудник като “враг на иранската нация от главата до петите ”, до момента в който последният насочи апел в “Туитър ” към бунтуващите се против обедняването си иранци, “че е време за смяна ”. Конфликтът се разгаря с цялостна пара.
(превод: „ Труд ”)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ