Учените най-накрая обясниха защо хората губят съзнание
Въпреки обстоятелството, че съвсем 40% от популацията на Земята е припадало най-малко един път в живота си, учените към момента не са разбрали процеса, който се случва в тялото, пише New Atlas.
За първи път откриватели от Калифорнийския университет са наблюдавали точния генетичен път, който свързва сърцето с мозъка и предизвиква пристъп. Подобно изобретение проправя пътя за основаването на способи за лекуване на положения, при които припадъкът се счита за постоянно срещано събитие.
Преди това се смяташе, че мозъкът изпраща сигнал до сърцето, което забавя работата му. Но екипът, управителен от доцента по биологични науки Vineet Augustine, потвърди, че разказаният път е единствено половината от историята.
„ Открихме, че сърцето също по този начин изпраща сигнали до мозъка, които могат да трансформират мозъчната функционалност. Нашето проучване е първата цялостна проява на генетично избран сърдечен инстикт, който имитира характерностите на човешкия пристъп на физиологично, поведенческо и невронно мрежово равнище “, споделя Августин.
В своето проучване екипът изследва в елементи невронните механизми, включени в рефлекса на Bezold-Jarisch (BJR), който е открит през 1867 г. По това време учените са вярвали, че BJR се характеризира с понижаване на сърдечната периодичност, кръвното налягане и дишането, като всички те водят до пристъп. Това съмнение обаче в никакъв случай не е потвърдено.
В рамките на работата е проучен съставът на сензорния клъстер, прочут като нодални ганглии, които са част от блуждаещите нерви. Те са виновни за предаването на сигнали сред мозъка и сърцето. В този случай вагусните сензорни неврони (VSN) изпращат сигнал до мозъчния дънер, който от своя страна е обвързван с BJR и синкоп.
Както се оказа, този развой включва скитащи сетивни неврони, които експресират невропептид Y-рецептор Y2 (NPY2R), който е обвързван с физиологията на рефлекса на Bezold-Yarish.
С помощта на избрани неврони учените съумяват да накарат телата на мишките да създават NPY2R, след което животните губят схващане. В работата си откривателите съумяха да хвърлят светлина върху извънредно значимата роля на NPY2R при появяването на пристъп.
Нещо повече, по време на активирането на тези неврони при мишки се следи разширение на зениците и познатото неумишлено „ въртене на очите “. Именно този резултат се следи при хора по време на пристъп, както и закъснение на сърдечната периодичност и дишане, както и спад на кръвното налягане.
" Бяхме изумени от момента, в който видяхме по какъв начин очите на мишките се завъртяха по едно и също време със спад в мозъчната интензивност. След няколко секунди мозъчната интензивност и придвижвания бяха възобновени. Това беше нашият еврика миг ", споделят създателите на проучването.
Когато NPY2R е бил заличен, припадъкът спрял при мишките. И по този начин, до момента в който предходни проучвания демонстрират по какъв начин пониженият кръвен поток към мозъка предизвиква пристъп, в този момент наподобява ясно, че този път е двупосочна улица, където информацията се изпраща назад към мозъка.
„ Невробиолозите обичайно имат вяра, че тялото просто следва мозъка, само че в този момент става напълно ясно, че тялото изпраща сигнали до мозъка и по-късно мозъкът прави промени в работата си “, заключва ръководителят на проучването.
Превод: GlasNews.bg
За първи път откриватели от Калифорнийския университет са наблюдавали точния генетичен път, който свързва сърцето с мозъка и предизвиква пристъп. Подобно изобретение проправя пътя за основаването на способи за лекуване на положения, при които припадъкът се счита за постоянно срещано събитие.
Преди това се смяташе, че мозъкът изпраща сигнал до сърцето, което забавя работата му. Но екипът, управителен от доцента по биологични науки Vineet Augustine, потвърди, че разказаният път е единствено половината от историята.
„ Открихме, че сърцето също по този начин изпраща сигнали до мозъка, които могат да трансформират мозъчната функционалност. Нашето проучване е първата цялостна проява на генетично избран сърдечен инстикт, който имитира характерностите на човешкия пристъп на физиологично, поведенческо и невронно мрежово равнище “, споделя Августин.
В своето проучване екипът изследва в елементи невронните механизми, включени в рефлекса на Bezold-Jarisch (BJR), който е открит през 1867 г. По това време учените са вярвали, че BJR се характеризира с понижаване на сърдечната периодичност, кръвното налягане и дишането, като всички те водят до пристъп. Това съмнение обаче в никакъв случай не е потвърдено.
В рамките на работата е проучен съставът на сензорния клъстер, прочут като нодални ганглии, които са част от блуждаещите нерви. Те са виновни за предаването на сигнали сред мозъка и сърцето. В този случай вагусните сензорни неврони (VSN) изпращат сигнал до мозъчния дънер, който от своя страна е обвързван с BJR и синкоп.
Както се оказа, този развой включва скитащи сетивни неврони, които експресират невропептид Y-рецептор Y2 (NPY2R), който е обвързван с физиологията на рефлекса на Bezold-Yarish.
С помощта на избрани неврони учените съумяват да накарат телата на мишките да създават NPY2R, след което животните губят схващане. В работата си откривателите съумяха да хвърлят светлина върху извънредно значимата роля на NPY2R при появяването на пристъп.
Нещо повече, по време на активирането на тези неврони при мишки се следи разширение на зениците и познатото неумишлено „ въртене на очите “. Именно този резултат се следи при хора по време на пристъп, както и закъснение на сърдечната периодичност и дишане, както и спад на кръвното налягане.
" Бяхме изумени от момента, в който видяхме по какъв начин очите на мишките се завъртяха по едно и също време със спад в мозъчната интензивност. След няколко секунди мозъчната интензивност и придвижвания бяха възобновени. Това беше нашият еврика миг ", споделят създателите на проучването.
Когато NPY2R е бил заличен, припадъкът спрял при мишките. И по този начин, до момента в който предходни проучвания демонстрират по какъв начин пониженият кръвен поток към мозъка предизвиква пристъп, в този момент наподобява ясно, че този път е двупосочна улица, където информацията се изпраща назад към мозъка.
„ Невробиолозите обичайно имат вяра, че тялото просто следва мозъка, само че в този момент става напълно ясно, че тялото изпраща сигнали до мозъка и по-късно мозъкът прави промени в работата си “, заключва ръководителят на проучването.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ