България плати голяма цена, ЕС да ни оцени с покана за еврозоната, настоя експерт
Въпреки че страната ни официално дава отговор на четирите критерия от Маастрихтския контракт за влизане в чакалнята на еврозоната, до този миг сме получавали едно доста елегантно, безшумно, дипломатично, само че огромно " Не ".
Това разяснява проф. Лалко Дулевски, ръководител на Икономическия и обществен съвет, пред БНР.
" Никой не дава малко повече информация за какво, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите от еврозоната и изобщо огромният въпрос: има ли друга опция България . Лично съгласно мен, дебатът за еврозоната е идващият по значителност социално-икономически спор след дебата за присъединение към Европейския съюз ", посочи професорът.
Еврото се разпада, няма бъдеще, предизвести специалист
Доц. Банов чака скок на цените след въвеждането му
Според Дулевски сполучливо функциониращият валутен ръб , въведен преди 20 години, стартира да играе леко потискаща функционалност във връзка с развиването на капацитета на българската стопанска система.
" Това угнетяване в някаква степен на стопанската система от валутния ръб въздейства върху известно угнетяване и на приходите. Това повлия върху разминаването сред огромните упования на хората за по-висок стандарт по време на нашето участие в Европейски Съюз и това, което се случи . И най-неприятното, бих споделил, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че тъкмо по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара доста млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук желая да подчертая: те напуснаха страната не с цел да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да диспутирам на тази тематика: българинът не е бежанец по душа ", посочи специалистът.
По думите му, България е платила своята цена - заплати я с една постоянна финансова система вследствие на валутния ръб.
" Но тази цена кой я заплати - държавното управление? Не. Платиха я българските жители и българският бизнес. Затова най-голямата цена, с изключение на чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на всеослушание , тъй като председателстваме Съвета на Европа. Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме Европейски Съюз с нито един цент - България не позволи финансови рецесии като други страни . Затова дано в този момент ни оценят по достолепие . Българското общество не желае единствено взаимност, то желае правдивост ", настоя проф. Дулевски.
Горанов: Заслужаваме еврозоната
Темата за корупцията е тематика на чувство в обществото
Той е сигурен, че не можем да живеем постоянно във валутен ръб - в един миг би трябвало да излезем от него.
" И тук е огромният проблем - по какъв начин излизаме, което значи, че този обезпечен вързан курс на лв. към еврото би трябвало да бъде изменен или непокътнат. Какво желае обществото? Да се резервира курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неопределеност какво ще се случи, всяко последващо държавно управление да преценя, и парламент, каква ще бъде възможната смяна на курса съгласно разнообразни справедливи условия. Това е основен въпрос, който обществото би трябвало да знае - коя опция следваме ", уточни още експертът.
По думите му, когато влезем в ЕRM 2 (т. нар. чакалня на еврозоната), печелим няколко позитивни неща , измежду които попадането под доста строгия надзор и наблюдения на Европейската централна банка, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната.
Най-накрая ще имаме късмет да се проведат сложно промени , за по-голяма сигурност за хората, заключи проф. Дулевски.
" Не е ли по-добре да вземем за пример огромните банки, систематичните банки в България да бъдат под директен надзор на европейския контролен механизъм и Европейската централна банка да следи тяхното деяние ? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка, вместо да се занимава нашият фонд за гарантиране на влоговете в банки и държавното управление да го поддържа, да се занимава европейският механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска скица за обезпечаване на депозитите, а освен българският фонд, който стартира: " Имаме пари, нямаме пари ". Това са неща, които се случват в еврозоната ", приключи специалистът.
Това разяснява проф. Лалко Дулевски, ръководител на Икономическия и обществен съвет, пред БНР.
" Никой не дава малко повече информация за какво, какви са стъпките, какви са плюсовете, какви са минусите от еврозоната и изобщо огромният въпрос: има ли друга опция България . Лично съгласно мен, дебатът за еврозоната е идващият по значителност социално-икономически спор след дебата за присъединение към Европейския съюз ", посочи професорът.
Еврото се разпада, няма бъдеще, предизвести специалист
Доц. Банов чака скок на цените след въвеждането му
Според Дулевски сполучливо функциониращият валутен ръб , въведен преди 20 години, стартира да играе леко потискаща функционалност във връзка с развиването на капацитета на българската стопанска система.
" Това угнетяване в някаква степен на стопанската система от валутния ръб въздейства върху известно угнетяване и на приходите. Това повлия върху разминаването сред огромните упования на хората за по-висок стандарт по време на нашето участие в Европейски Съюз и това, което се случи . И най-неприятното, бих споделил, за нас като родители, като хора, които сме създавали, възпитавали, изучили нашите деца в България е, че тъкмо по-ниският стандарт и търсенето на по-висок стандарт накара доста млади, образовани, интелигенти български деца да заминат зад граница. И тук желая да подчертая: те напуснаха страната не с цел да емигрират. Много пъти съм казвал и държа, и мога да диспутирам на тази тематика: българинът не е бежанец по душа ", посочи специалистът.
По думите му, България е платила своята цена - заплати я с една постоянна финансова система вследствие на валутния ръб.
" Но тази цена кой я заплати - държавното управление? Не. Платиха я българските жители и българският бизнес. Затова най-голямата цена, с изключение на чисто финансовите параметри е, че част от нашите деца напуснаха страната. Сега е моментът да кажем това на всеослушание , тъй като председателстваме Съвета на Европа. Считаме, че отговаряме на всички критерии, направихме си упражнението, не натовархиме Европейски Съюз с нито един цент - България не позволи финансови рецесии като други страни . Затова дано в този момент ни оценят по достолепие . Българското общество не желае единствено взаимност, то желае правдивост ", настоя проф. Дулевски.
Горанов: Заслужаваме еврозоната
Темата за корупцията е тематика на чувство в обществото
Той е сигурен, че не можем да живеем постоянно във валутен ръб - в един миг би трябвало да излезем от него.
" И тук е огромният проблем - по какъв начин излизаме, което значи, че този обезпечен вързан курс на лв. към еврото би трябвало да бъде изменен или непокътнат. Какво желае обществото? Да се резервира курса и да влезем през чакалнята към еврозоната със същия курс, или да останем в неопределеност какво ще се случи, всяко последващо държавно управление да преценя, и парламент, каква ще бъде възможната смяна на курса съгласно разнообразни справедливи условия. Това е основен въпрос, който обществото би трябвало да знае - коя опция следваме ", уточни още експертът.
По думите му, когато влезем в ЕRM 2 (т. нар. чакалня на еврозоната), печелим няколко позитивни неща , измежду които попадането под доста строгия надзор и наблюдения на Европейската централна банка, на финансовите министри на страните-членки на еврозоната.
Най-накрая ще имаме късмет да се проведат сложно промени , за по-голяма сигурност за хората, заключи проф. Дулевски.
" Не е ли по-добре да вземем за пример огромните банки, систематичните банки в България да бъдат под директен надзор на европейския контролен механизъм и Европейската централна банка да следи тяхното деяние ? Не е ли по-добре при проблем, не дай си Боже, на банка, вместо да се занимава нашият фонд за гарантиране на влоговете в банки и държавното управление да го поддържа, да се занимава европейският механизъм за преструктуриране? Не е ли по-добре да има европейска скица за обезпечаване на депозитите, а освен българският фонд, който стартира: " Имаме пари, нямаме пари ". Това са неща, които се случват в еврозоната ", приключи специалистът.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ