Въпреки че съществуват вече повече от 100 години, дъските Уиджа

Въпреки че съществуват към този момент повече от 100 години, дъските Уиджа (дървена дъска, покрита с буквите от писмеността, числата от 0 до 9 и думите „ да “, „ не “ и „ сбогом “) не престават да са известно развлечение – изключително по Хелоуин. За да сработят, всички участници би трябвало да слагат ръцете си върху дървена стрелка (или планшет) и да подканят намиращите се в региона „ духове “ да отговорят на въпросите им, като придвижват планшета по дъската и буквуват отговора.

За едни това е една изцяло безобидна игра, подобаваща за всекидневната, само че други се кълнат в способността на дъската да поддържа връзка с тези, които са минали в „ отвъдния свят “. Но до момента в който науката твърди, че признаците не са отговорни за мистериозните придвижвания по нея, отговорът по какъв начин действително работи не е толкоз категоричен, колкото евентуално допускате.

Историята на дъската Уиджа е дълга и разнообразна. Отчасти може да се наблюдава до сестрите Фокс – известни медиуми от 19-и век, които слагат началото на придвижването на спиритуализма. Най-често те са общували с духовете като произнасят писмеността на глас и се ослушват за почуквания. Това им разрешава да буквуват думи и послания, които, сякаш, идват от мъртвите.

Този способ превзема въображението на обществото, само че доста бързо стартира да изнервя [участниците]. Хората желаят да могат да поддържат връзка с духовете толкоз бързо, колкото и с живите благодарение на новите [за това време] технологии, като да вземем за пример телеграфа. Ето за какво когато през 1890 година дъската Уиджа е изобретена, тя незабавно добива известност.

Въпреки първичната си известност обаче, при започване на 20-и век дъската Уиджа престава да буди чак подобен интерес. До огромна степен това се дължи на обстоятелството, че доста от известните медиуми, които са си служели с нея, биват обществено разобличени. Дори Обществото за физическо проучване изоставя общуването с духове и се насочва към други паранормални явления, като да вземем за пример екстрасензорното усещане (способността да изпращаш и получаваш информация посредством съзнанието си) и населяваните домове. Като цяло обаче ползата към спиритуализма и дъските Уиджа се възражда внезапно след Втората международна война и продължава [да е във възход] и до ден сегашен.

Дъските Уиджа в деяние

Работят ли дъските Уиджа в реалност? Зависи от това кого питате. За тези, които имат вяра в способността да се поддържа връзка с духовете, отговорът би бил „ да “. Но като се има поради, че не съществуват каквито и да било безапелационни доказателства, че духовете съществуват, отговорът на скептиците и учените е изрично „ не “. И все пак постоянно чуваме истории от така наречен „ неверници “, които настояват, че са усетили по какъв начин планшетът се движи по дъската и по какъв начин изписва думи и им споделя неща, които никой различен на масата не би могъл да знае. И по този начин, в случай че това не са призрачни послания от отвъдното, то защо иде тирада?

Един от евентуалните отговори е обвързван с идеомоторния резултат. Терминът идеомотор произлиза от ideo (идея) и motor (мускулна активност), т.е. съгласно него нашите придвижвания могат да бъдат предизвикани от мислите ни. Ефектът идеомотор се отнася до придвижванията, които хората вършат, без да осъзнават – така наречен подсъзнателно придвижване. С други думи когато човек употребява дъската Уиджа, той би могъл подсъзнателно да движи планшета и да изписва неща, които единствено той би могъл да знае.

Хората в близост евентуално също могат да способстват със своите лични подсъзнателни придвижвания, което също би могло да изясни за какво планшетът наподобява по този начин, като че ли се движи изцяло независимо. Този резултат може да изясни и редица други паранормални явления, в това число автоматизираното писане и така наречен даузинг (вид псевдонаука, при която се употребява y-образна дървена или железна пръчка за намирането на заровени обекти, в това число вода и петрол).

Идеомоторният резултат може да изясни за какво наподобява, че за някои хора планшетът се движи. Снимка: Atomazul / Shutterstock

Друго пояснение, което също е обвързвано с идеомоторния резултат, се отнася до нашето чувство за надзор (sense of agency) - субективната ни дарба да направляваме дейности, които ще окажат въздействие върху външни събития. Например в случай че решите да повдигнете масата, това ще я накара да се реалокира.

Експерименти, извършени с дъски Уиджа, демонстрират, че чувството ни за надзор може да бъде манипулирано и да ни накара да си мислим, че невидима трета страна придвижва планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, пред които мозъкът се изправя, когато би трябвало да предвижда следствията от дадени резултати. Когато нашите прогнози пасват на резултата (например вдигате масата и масата се движи), ние имаме възприятието, че сме виновни за действието. Но в случай че имаме възприятието, че действителният резултат н пасва на това, което сме очаквали да се случи, то тогава чувството за надзор понижава – и вместо това е изцяло допустимо в подтекста на сеанса да приписваме придвижването на външен източник.

Трети фактор, който би трябвало да отчетем, е обвързван със заразността на страстите. Колкото и да е изненадващо, знаем, че извънредно прочувствените събития могат да накарат близкостоящите очевидци да „ прихванат “ тези страсти. Смята се, че това е бил доминиращ фактор по време на процесите против вещици в Сейлъм и Европа.

Съответно когато използваме дъска Уиджа с други хора, вълнението от извънредно заредената [с емоции] среда може да ни накара доста по-лесно да изпитваме съпричастност към тези към нас и да прихванем техните боязън и тревога, което от своя страна да усили вероятността да си помислим, че планшетът се движи сам.

Възможно е да става дума и за композиция от фактори – идеомоторен резултат, манипулирано чувство за надзор и прочувствена болест – всички те могат да убеждават хората, че планшетът се движи и духовете им приказват. Но като се има поради какъв брой е мъчно да се възпроизведе в лабораторни условия обществената среда, в която множеството хора употребяват дъските Уиджа, не можем да кажем с цялостна сигурност, че единствено тези фактори могат да обяснят какво действително се случва, когато сложим пръстите си върху планшета и желаяме от духовете да споделят своето познание.

Както някои специалисти означават, публичното предпочитание да поддържаме връзка с мъртвите става по-популярно във времена на обществени и политически катаклизми. Като се има поради настоящия обществен, стопански и политически климат – в това число пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и инфлацията – е изцяло допустимо да станем очевидци на едно завръщане към стаите за сеанс от Викторианската ера. Поне в TikTok.

Автор: Меган Кени (Megan Kenny), старши преподавател по логика на психиката в Университета “Шефилд Халам ” (Sheffield Hallam University).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейната авторка. Прочетете истинската статия тук.