Хомункулус: Човекът, създаден от животно
Въпреки че през последното столетие науката е постигнала огромен прогрес, към момента има многочислени етични въпроси, които би трябвало да бъдат прегледани от научната общественост. Един от тях е този за основаването на неестествен живот. За едни това е логически прогрес на научното знание, а за други - сфера, в която не трябва да се намесват човешки същества.
Концепциите, свързани със основаването на неестествен живот, като генното инженерство и клонирането на хора, са относително съвременни научни хрумвания. В предишното обаче точно в региона на алхимията средновековните учени са се опитвали да основат изкуствено живот.
Едно от съществата, за които се твърди, че алхимиците са съумели да основат, е хомункулус, което на латински значи " дребен човек ".
Когато чуем за изкуствено основаване на живот, " Франкенщайн " на Мери Шели е един добър образец, тъй като героят използва неразрешена просвета, с цел да сътвори живот.
За първи път хомункулусът се загатва в алхимични писания от XVI в. Вероятно обаче тази идея е по-стара от тези трудове. Идеята, че могат да бъдат основани дребни изцяло завършени хора, е проследена до ранното Средновековие (400-1000 г.) и частично се основава на аристотеловото разбиране, че сперматозоидът е по-голям от яйцеклетката във връзка с приноса си за основаването на поколение.
Твърди се, че първият прочут роман за основаването на хомункулус се намира в недатирано арабско произведение, наречено " Книга за кравата ", за което се твърди, че е написано от самия гръцки мъдрец Платон.
Материалите, нужни за основаването на хомункулуса, включват човешка сперма, крава или овца и животинска кръв, а процесът включва изкуствено осеменяване на кравата/овцата и храненето му с кръв. Бременното животно в последна сметка ражда неоформена субстанция, която по-късно се слага на прахуляк, подготвен от надробен безоблачен камък (мистичен фосфоресциращ еликсир), сяра, магнит, зелена туция (железен сулфат) и сок от бяла върба. Когато на капката стартира да пораства човешка кожа, тя би трябвало да бъде сложена в огромен стъклен или оловен съд за три дни.
След това би трябвало да се храни с кръвта на обезглавената си майка в продължение на седем дни, преди да се трансформира в изцяло завършен хомункулус.
В Книгата на кравата, има две сходни процедури за произвеждане на хомункулус. В едната вместо крава/овца се употребява женска маймуна, а в другата - неидентифицирано женско животно.
Освен това за праха се употребяват разнообразни съставки, а инкубационният интервал на капката в съда е продължен до 40 дни. И трите типа хомункулуси имат свои характерни функционалности.
Алхимикът от XVI в. Филип декор Хоенхайм, прочут и като Парацелз, дава друга рецепта за основаване на хомункулус в своя труд De Natura Rerum.
В тази рецепта се употребява кон като сурогатна майка на хомункулуса, а спермата на мъж се оставя в утробата на животното да се разлага четиридесет дни, преди да се роди дребният човек. Вместо да употребява хомункулуса за осъществяване на вълшебен подвизи, Парацелз дава инструкции хомункулусът да бъде " обучаван с най-голямо внимание и старание, до момента в който порасне и стартира да демонстрира просветеност ". Парацелз също по този начин твърди, че процедурата за основаване на хомункулус е една от най-големите секрети, разкрити от Бога на смъртните, което може би подсказва, че основаването на неестествен живот е божествена мъдрост, която може да бъде употребена от хората.
Днес учените отхвърлят работата, предписана от Книгата на кравата и De Natura Rerum на Парацелз, като елементарна фикция, до момента в който други допускат, че писанието е било предопределено да се възприема по-скоро алегорично, в сравнение с безусловно, и съдържа скрити послания по отношение на процеса на духовно извисяване. Въпреки това задачата за основаване на хомункулус, т.е. основаването на неестествен живот, е търсене, което някои преследват и през днешния ден.
Концепциите, свързани със основаването на неестествен живот, като генното инженерство и клонирането на хора, са относително съвременни научни хрумвания. В предишното обаче точно в региона на алхимията средновековните учени са се опитвали да основат изкуствено живот.
Едно от съществата, за които се твърди, че алхимиците са съумели да основат, е хомункулус, което на латински значи " дребен човек ".
Когато чуем за изкуствено основаване на живот, " Франкенщайн " на Мери Шели е един добър образец, тъй като героят използва неразрешена просвета, с цел да сътвори живот.
За първи път хомункулусът се загатва в алхимични писания от XVI в. Вероятно обаче тази идея е по-стара от тези трудове. Идеята, че могат да бъдат основани дребни изцяло завършени хора, е проследена до ранното Средновековие (400-1000 г.) и частично се основава на аристотеловото разбиране, че сперматозоидът е по-голям от яйцеклетката във връзка с приноса си за основаването на поколение.
Твърди се, че първият прочут роман за основаването на хомункулус се намира в недатирано арабско произведение, наречено " Книга за кравата ", за което се твърди, че е написано от самия гръцки мъдрец Платон.
Материалите, нужни за основаването на хомункулуса, включват човешка сперма, крава или овца и животинска кръв, а процесът включва изкуствено осеменяване на кравата/овцата и храненето му с кръв. Бременното животно в последна сметка ражда неоформена субстанция, която по-късно се слага на прахуляк, подготвен от надробен безоблачен камък (мистичен фосфоресциращ еликсир), сяра, магнит, зелена туция (железен сулфат) и сок от бяла върба. Когато на капката стартира да пораства човешка кожа, тя би трябвало да бъде сложена в огромен стъклен или оловен съд за три дни.
След това би трябвало да се храни с кръвта на обезглавената си майка в продължение на седем дни, преди да се трансформира в изцяло завършен хомункулус.
В Книгата на кравата, има две сходни процедури за произвеждане на хомункулус. В едната вместо крава/овца се употребява женска маймуна, а в другата - неидентифицирано женско животно.
Освен това за праха се употребяват разнообразни съставки, а инкубационният интервал на капката в съда е продължен до 40 дни. И трите типа хомункулуси имат свои характерни функционалности.
Алхимикът от XVI в. Филип декор Хоенхайм, прочут и като Парацелз, дава друга рецепта за основаване на хомункулус в своя труд De Natura Rerum.
В тази рецепта се употребява кон като сурогатна майка на хомункулуса, а спермата на мъж се оставя в утробата на животното да се разлага четиридесет дни, преди да се роди дребният човек. Вместо да употребява хомункулуса за осъществяване на вълшебен подвизи, Парацелз дава инструкции хомункулусът да бъде " обучаван с най-голямо внимание и старание, до момента в който порасне и стартира да демонстрира просветеност ". Парацелз също по този начин твърди, че процедурата за основаване на хомункулус е една от най-големите секрети, разкрити от Бога на смъртните, което може би подсказва, че основаването на неестествен живот е божествена мъдрост, която може да бъде употребена от хората.
Днес учените отхвърлят работата, предписана от Книгата на кравата и De Natura Rerum на Парацелз, като елементарна фикция, до момента в който други допускат, че писанието е било предопределено да се възприема по-скоро алегорично, в сравнение с безусловно, и съдържа скрити послания по отношение на процеса на духовно извисяване. Въпреки това задачата за основаване на хомункулус, т.е. основаването на неестествен живот, е търсене, което някои преследват и през днешния ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ