Въпреки че преди седмица спечели бронзов медал от Европейското първенство

Въпреки че преди седмица завоюва бронзов орден от Европейското състезание в Армения, Ивет Горанова остава със смесени усеща, най-много поради полуфиналната среща с германката Миа Бич, която загуби с 8:11.

„ В края на краищата съм щастлива, че изобщо се отбирам с орден от това съревнование, тъй като по никакъв начин не е малко. Бронз на европейско състезание. Мисля, че изиграх много положителни срещи. Нито една от тях не беше лесна. Виждам, че всяка една моя съперничка излиза против мен не на 100%, а на 1000% да ме победи. Полуфиналът беше най-критичният миг за мен. Завършихме с резултат 11:8, което е значителен резултат за нашия спорт. Не мисля, че съдийството беше действително. По-точно мисля, че аз бях по-добрата и трябваше да излезна като победител от този мач. Секунда преди края се случи обстановка, при която на видео повтаряне решиха, че това е оценка за германката. Не желая да се концентрирам върху това какво са създали съдиите, не съм го мислила в никакъв случай до този миг. Разбирам, че аз в действителност би трябвало да съм свиреп готова и да не давам късмет на никого. Както бях на Олимпийските игри – безапелационна. По този метод би трябвало да бъда на всяко едно съревнование. Това ми работи като мотивация и ме озлобява, че би трябвало да излизам и да играя против всички. Просто да не им давам късмет “, разяснява Горанова.

За Ивет следва среща за бронза с Нина Квасницова (Словакия), като нашето момиче печели с 4:3.

„ Бях много прочувствена, афектирана от полуфинала. За миг ми мина през главата, че не ми се играе за бронзов орден, тъй като не бях отишла за бронзов орден, а за край. Като отмина малко време реших, че е доста по-добре да си потегли с орден, в сравнение с без нищо. Това щеше да осмисли труда ми, предстоя ми в Армения и безусловно всичко. Беше ми доста мъчно да се събера за бронзовия мач и той не мина по никакъв начин елементарно. Играла съм словачката може би 3-4 пъти, тя ме затрудни, даже поведе в резултата още в първите секунди. Успях да обърна резултата. Беше страшна борба вътре в мен самата. Щастлива съм, колкото мога да бъда щастлива. Но, желая да го не помни това съревнование. Винаги, когато победя на някое съревнование, си взимам сувенир за спомен. Този път нищо не си взех, тъй като не желая да се връщам към това съревнование. Приемам, че това е една стъпка към задачата, която съм си сложила тази година и че не е пристигнал края на света. Ясно не е бил моят миг “, показа спортистката.

Горанова сподели и кои са и най-големите съпернички.

„ Не мисля, че има някоя по-добра от мен. Силите са ни доста изравнени. Една секунда може да промени мача, даже съперничката ми да е доста по-слаба от мен. Сега, германката ще ми бъде фикс концепция да я победя. Няма по какъв начин след този мач да не ми е фикс концепция. И както нейният треньор сподели на идващия ден: „ Ние живеем, с цел да победим Ивет “. Така и аз ще пребивавам с тази мисъл – да я срещна път и да я победя “, безапелационна е Горанова.

Голямата цел пред Горанова е златен орден от международното състезание в Кайро през ноември.

„ Вече съм си спечелила място на международното състезание. Има международни игри през август, за мен това ще е един шампионат, в който просто да ревизира на какво равнище съм. Позитивно настроена съм за това, което следва. Мотивирана съм и съм подготвена да дам всичко от себе си в подготовката за международното “, добави спортистката.