Най-сетне: България има силна опозиция
Въпреки че политическата конспирация постоянно се върти към това кой ще бъде на власт, има сериозен риск да изпуснем огромната вест. Тя не се изчерпва с това кой ще завоюва изборите. Голямата вест е, че за няколко години в България се роди нещо извънредно за последните 20 години. Наличието на мощна съпротива.
Спомнете си за ГЕРБ преди пет-шест години. Никаква опозиционна блокада. Абсолютно раздробено дясно пространство, към момента в нокаут след разпада на Реформаторския блок и разногласията сред Да, България и Нова република. Синьото с безчет нюанси - тъмносиньо, светлосиньо, морскосиньо. Също: Слави Трифонов към момента не е направил партията си, някъде в бъдещето се мержелее най-вече едно злощастно изявление с Бойко Борисов. Facebook стената му няма никакво въздействие, направена е прекомерно скоро. Радев още не се е появил на хоризонта, а Цецка Цачева е цанена за президент по документи и " Майка на нацията " по премиерска повеля и премиерска безсмислица.
Най-важното обаче: Българска социалистическа партия тогава бе доста покрай дънното втурване на Орешарски и фамозния неуспех през 2013 -та година. Едва ли някой тогава слагаше в сметките появяването на Нинова и рестарта, който тя направи. Но този рестарт е към този момент е реалност: както по социологически изследвания, по този начин и по политическо наблюдаване. Българска социалистическа партия съумя да се раздели с доста от вечно заседналите фигури от предишното, а вътрешната съпротива в партията бе знак за оздравителни процеси. Освен това под водачеството на Нинова в Народното събрание се появиха депутати с безспорни качества - проф. Георги Михайлов, Явор Божанков, Стоян Мирчев.
Сещате ли се по какъв начин през половината от времето си на власт Борисов имаше постоянно губещ противник, успехите над който цитираше до умопобъркване - Станишев? За ГЕРБ бе извънредно елементарно да побеждава Станишев 11 избори поред, а след това да заплашва, че в случай че не победи още веднъж, ще се върне Станишев. Но това освен, че омръзна, а към този момент е от дълго време в историята. Настоящето е друго: обръчът към Борисов се е стегнал от всички страни. А възобновяване на Българска социалистическа партия не е обвързвано само с сполучливи опозиционни офанзиви, само че и с управнически капацитет.
Независимо от това какво ще се случи на изборите, образуването на мощна съпротива бе извънредно належащо. Понеже властта - която и да е, без значение дали е на Борисов или на някой различен, е една, когато е оставена сама на себе си, и друга, когато е под пресечен огън. Да управляваш с компликации доста постоянно е синоним на това да управляваш добре; или най-малко не толкоз мракобесно, колкото при дълголетен комфорт и статисти в съпротива. Коварството в българските избори е, че постоянно се чака избавител, до момента в който вторият и по-голям въпрос - кой управлява и следи месията - остава нормално обратно. Но към този момент не е по този начин. И по всички проличава, че няма да бъде.
Автор: Георги Петров
Спомнете си за ГЕРБ преди пет-шест години. Никаква опозиционна блокада. Абсолютно раздробено дясно пространство, към момента в нокаут след разпада на Реформаторския блок и разногласията сред Да, България и Нова република. Синьото с безчет нюанси - тъмносиньо, светлосиньо, морскосиньо. Също: Слави Трифонов към момента не е направил партията си, някъде в бъдещето се мержелее най-вече едно злощастно изявление с Бойко Борисов. Facebook стената му няма никакво въздействие, направена е прекомерно скоро. Радев още не се е появил на хоризонта, а Цецка Цачева е цанена за президент по документи и " Майка на нацията " по премиерска повеля и премиерска безсмислица.
Най-важното обаче: Българска социалистическа партия тогава бе доста покрай дънното втурване на Орешарски и фамозния неуспех през 2013 -та година. Едва ли някой тогава слагаше в сметките появяването на Нинова и рестарта, който тя направи. Но този рестарт е към този момент е реалност: както по социологически изследвания, по този начин и по политическо наблюдаване. Българска социалистическа партия съумя да се раздели с доста от вечно заседналите фигури от предишното, а вътрешната съпротива в партията бе знак за оздравителни процеси. Освен това под водачеството на Нинова в Народното събрание се появиха депутати с безспорни качества - проф. Георги Михайлов, Явор Божанков, Стоян Мирчев.
Сещате ли се по какъв начин през половината от времето си на власт Борисов имаше постоянно губещ противник, успехите над който цитираше до умопобъркване - Станишев? За ГЕРБ бе извънредно елементарно да побеждава Станишев 11 избори поред, а след това да заплашва, че в случай че не победи още веднъж, ще се върне Станишев. Но това освен, че омръзна, а към този момент е от дълго време в историята. Настоящето е друго: обръчът към Борисов се е стегнал от всички страни. А възобновяване на Българска социалистическа партия не е обвързвано само с сполучливи опозиционни офанзиви, само че и с управнически капацитет.
Независимо от това какво ще се случи на изборите, образуването на мощна съпротива бе извънредно належащо. Понеже властта - която и да е, без значение дали е на Борисов или на някой различен, е една, когато е оставена сама на себе си, и друга, когато е под пресечен огън. Да управляваш с компликации доста постоянно е синоним на това да управляваш добре; или най-малко не толкоз мракобесно, колкото при дълголетен комфорт и статисти в съпротива. Коварството в българските избори е, че постоянно се чака избавител, до момента в който вторият и по-голям въпрос - кой управлява и следи месията - остава нормално обратно. Но към този момент не е по този начин. И по всички проличава, че няма да бъде.
Автор: Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ