Въпреки че не съм била родена, когато “Трамвай Желание излиза

Въпреки че не съм била родена, когато “Трамвай Желание ” излиза по кината през 1951 година, и аз, като доста други девойки тогава, съм си мечтала момче като Стенли Ковалски да крещи въображаемото ми име “Стела, Стела-а-а-а! ” под прозореца на скромния ни дом. Защото ме обича до лудост и желае амнистия. И няма по какъв начин да не му простиш, колкото и да е сгафил. Просто тъй като в облика на недодялания кавгаджия от полски генезис не е какъв да е, а Марлон Брандо – един от най-иконичните холивудски артисти за всички времена.

А и тъй като на пръстите на едната ръка се броят мъжете, без значение в коя ера или на коя планета живеят, които да наподобяват по този начин секси в елементарна бяла тениска и черни джинси за пет $! Дори единствено да седи на масата и да пуши, няма по какъв начин да не те омае. Трогне. Възбуди. Талантът и изразните средства, с които борави на театралната сцена и на снимачната площадка и до през днешния ден остават неразгадаеми ребуси за енигматичното му лъчение.

Това, което нормално се запомня за един човек, откакто си отиде от тоя свят, не са двете години, отделени с тиренце върху надгробната му плоча. Помнят се други неща. Дали е прекалявал с пушенето, какъв брой дъщери е имал, обичал ли е печено пиле, операта, градинарството… В случая с Брандо обаче тиренцето сред деня на раждането (3 април 1924) и този на гибелта (1 юли 2004) съдържа доста повече история, нервност, драма и кино, в сравнение с 100 живота, взети дружно. Той ще остане вечно в историята с превъплъщенията си в едни от най-култовите ленти на 20-ти век: “Кръстникът ”, “Последно танго в Париж ”, “Апокалипсис в този момент ”, „ Трамвай Желание “…

В Холивуд му се носи славата на непредсказуем, екстравагантен и неконтролируем саможивец, както и на безмилостен разбивач на женски сърца. Личният му живот е не по-малко трагичен от филмите, в които се е снимал: живот, белязан от принуждение в ранна детска възраст, ликвидиране, самоубийство и непринудено отшелничество от всевъзможни обществени изяви. Трагедиите, сполетели един от най-уникалните и красиви артисти на Холивуд, трансформират последните му години в пъкъл на мъчително самоизтребление посредством преяждане и беззъба битка със личните демони.

Актьорът в никакъв случай не е бил изключително сладкодумен, щом ставало дума за фамилията му. И с право. И двамата родители са алкохолици, а бащата е принудител, който със садистична приятност постоянно пребива и него, и майката. Съвсем нетипично за едно дете, Марлон си мечтае да се махне от къщи и да заживее в сиропиталище. Дисфункционалните му връзки с тираничния татко и впиянчената майка дефинират характера на бъдещите връзки с дамите в живота му. Човек може и да не е Фройд, с цел да се досети за какво непрекъснато търси слабостите в партньорките си, с цел да ги употребява против тях и да ги наранява. Още от доста млад обаче, той осъзнава по какъв начин дефицитите в детството се отразяват отрицателно на живота му като възрастен. Младият Брандо трансформира в задача на живота си да се отърве от неприятните привички и поведенчески модели, добити през ранните години. Да имитира хора и акценти, да се “преструва ”, въобще да играе, се трансформира в метод на оцеляване.

Често го съпоставят по темперамент и характер с грубиянина Стенли Ковалски от “Трамвай Желание ”. И не без причина. Брандо е капризен юноша с доста проблеми (сред които и дислексия), който по този начин и не приключва гимназия. Когато е на 18 години, идва от Небраска в Ню Йорк без пукната пара и изначало даже няма къде да живее. Животът на улицата го трансформира в остроумен наблюдаващ на хората – от банкерите до клошарите. Когато се включва в актьорския клас на Стела Адлер в Ню Скуул, бохемската интелектуална среда го подтиква да стартира да се самообразова. Поглъща книга след книга, а от Стела Адлер се възпламенява да усвои Метода на Станиславски – революционна театрална техника, която провокира артиста да се опре на персонални мемоари и опит, с цел да построи по-реалистичен облик на сцената. Брандо разполага с голям ресурс от страсти и мемоари от травматичното детство, подготвени да изригнат, а това го прави неповторимо реален реализатор.

Брандо играе Ковалски на сцената в Бродуей с голям триумф цели две години. През 1951 година обаче ненадейно напуща Ню Йорк и отпътува за Холивуд. И там жъне триумфи, този път от огромния екран. През 1955 година получава “Оскар ” за ролята си на пристанищния служащ Тери Малой в “На кея ”, режисиран от Елия Казан. Отначало Брандо е превзет от донкихотовската концепция да способства с играта си за моралното облагородяване на Холивуд, само че скоро схваща, че колкото и огромен артист да си, никой в тази колегия няма да ти разреши да си разиграваш коня, както ти се желае. Непримиримостта му да прокара концепцията за позитивни обществени послания посредством изкуството го вкарва в голям брой спорове с продуценти и режисьори.

Като похлупак на всичко финансовото положение на Брандо е пагубно. В средата на 60-те сметките за юристи по бракоразводните му каузи и детски издръжки се натрупат, а Брандо няма с какво да ги заплаща, тъй като никой не му предлага работа. В началото на 70-те кариерата му е на път да западне напълно, когато Франсис Форд Копола взема решение, че в негово лице е намерил идеалния артист за ролята на Вито Корлеоне в новия му план. С присъединяване си в “Кръстникът ” (1972) Брандо съумява да се завърна в лигата на топ актьорите с гръм и тропот, поради което получава и втория си “Оскар ”. Той обаче не регистрира триумфа на кино лентата като персонален подобен. За него това е следващата касова лента, която алчните кинаджии употребяват, единствено с цел да изпълнят банковите си сметки. В знак на митинг против гилдията изпраща жена, облечена в обичайно индианско облекло, на церемонията за Оскарите в Ел Ей, с цел да откаже статуетката и да произнасе тирада от негово име, заклеймяваща метода, по който киноиндустрията третира индианското население на Америка.

През май 1990 година синът на Брандо, Крисчън, прострелва приятеля на сестра си Шайен, тъй като подозира, че я малтретира. Иронията е явна – артистът по този начин и не съумява да остави лудостта и насилието в предишното. Самият Крисчън пораства като проблематично хлапе и също като татко си минава през комплицирани прочувствени и психически положения. Същото важи с цялостна мощ и за Шайен, която по този начин и не съумява да се съвземе след убийството на годеника си и пет години по-късно лишава личния си живот.

През 1995 година артистът издава биографичната си книга “Песните на мама ”, в която споделя без срам за любовните си връзки с известни актриси, само че не загатва и дума за трите си брака и единайсетте си деца.

Те не са един и два в живота на Брандо – както на снимачната площадка, по този начин и отвън нея. Ето някои от тях.

След гибелта на най-хубавия му другар, артиста Уоли Кокс, Брандо открадва урната с праха му от вкъщи на вдовицата и я занася в дома си. Признава, че нощем постоянно беседва с останките на Уоли.

Въодушевен от концепцията за различни източници на сила, артистът напълно съществено обмисля разновидността да пусне в басейна на къщата си хиляди електрически змиорки, с цел да електрифицира с тях дома си. До това не се стига по явни механически аргументи, само че Брандо фактически пуска десетина змиорки в басейна си – за смут на нищо неподозиращите му посетители, решили да поплуват.

Когато е 60-годишен, Брандо взема решение да се подложи на операция за обрязване. Категорично отхвърля обаче да му бъде сложена упойка, убеждавайки лекарите, че може да се оправи самичък с болката единствено със силата на мисълта си. Разочарованието му е голямо, когато лекарите въпреки всичко отхвърлят да проведат интервенцията без анестезия.

Във кино лентата “Да живее Сапата! ” (1952) Брандо играе мексиканския бунтовник Емилиано Сапата, а Антъни Куин – неговия брат Еуфемио. Куин обаче е неудовлетворен от разпределението на функциите, тъй като той, бидейки мексиканец по генезис, би трябвало да играе Емилиано. За да решат разногласието, двамата артисти си вършат съревнование по надпикаване: който откара струята си по-далеч, ще да играе Сапата. Брандо съумя да надпикае Куин, само че отмъщение има, тъй като за ролята си на брата Еуфемио Куин печели “Оскар ”.

През 2016 година се развихря абсурдът Батъргейт, когато на бял свят публицистите изравят конспирациите сред режисьора Бертолучи и артиста. Твърди се, че двамата авансово и скрито се наговорили Брандо действително да изнасили екранната си партньорка Мария Шнайдер в прословутата сцена с маслото-лубрикант от кино лентата “Последно танго в Париж ” Мария Шнайдер.

На снимачната площадка на последния филм, в който се снима преди гибелта си, “Прецакването ” (2001), Брандо към този момент е чудовищно пълен и съвсем имобилен, а държанието му е напряко отвратително. Още в първия снимачен ден артистът се появява чисто гол от кръста надолу. също така назовава режисьора Франк Оз “Мис Пиги ” поради предходната му кариера на кукловод в “Куклено шоу ”. Оз от своя страна толкоз му се наскърбява, че отхвърля да режисира сцените с него.

Фен на медитацията и самовглъбяването, Брандо усвоява техниката на самохипнозата. Всичките си медитативни сесии записва на касети – хиляди часове с размишления, изречени в хипнотично положение. В последната сесия преди гибелта си Брандо приказва за едно “спокойно място ”, на което се надява да дойде, откакто почине. От тези последни записи излиза наяве, че на този заключителен стадий от живота си артистът най-сетне е съумял да пребори кошмарите от предишното си и да елементарни за пролетите детски сълзи.