Въпреки че не е лесно да си го признаем, често

Въпреки че не е елементарно да си го признаем, неведнъж оставаме заклещени в най-базовите равнища на самопознание. Много от нашите мисли и дейности работят на автопилот, имат собствен личен живот и работят отвън радара на нашето схващане. Това не е нещо неприятно, тъй като навиците, рутинните дейности и реакциите ни оказват помощ да опростяваме всекидневието си. Обмислянето на всеки миг би лишило прекалено много време и на първо място би представлявало голяма загуба на психологична и прочувствена сила.

Проблемът поражда, когато караме на автопилот толкоз дълго, че чак забравим, че сме на автопилот, и даже не сме наясно с нашите привички, практики, страсти, импулси и реакции. Тогава към този момент не ги контролираме; те управляват нас.

Човек, който е развил положително равнище на самопознание, може да си каже: " Чакай малко… може би ще би трябвало да трансформира този табиет, който ми вреди " или да попита: " Може би отвръщам прекомерно? ". Онзи, който не е развил съзнание ще продължи да живее на автопилот, жертва на личните си отрицателни привички, повтарящи се мисли и несъответствуващи реакции. В резултат на това той може да потъне в цикъл на самоизтребление.

Как да познаеш себе си? Трите най-важни въпроса за самопознанието:

Ниво 1 — Какво върша?

Понякога заобикаляме болката посредством разпръскване. Пренасочваме мислите си към друго време или място, където се усещаме по-сигурни и изолирани от болката на всекидневието. По-лесно е да потопим в мобилния телефон, малкия екран, обществените мрежи или да оставим мозъка да се рее към златното бъдеще, правейки проекти, които в никакъв случай няма да осъществим на процедура. Всичко това, единствено с цел да се опитаме да забравим. Има доста приюти, където можем да се скрием, с цел да предположим, че всичко е съвършено и че не е нужно да променяме нищо.

Очевидно няма нищо неприятно в това да се разсейваме. Разсейването е значимо за щастието и здравето ни, само че би трябвало да се уверим, че отвличането на вниманието не е димна завеса, която крие други проблеми, които ще продължат да порастват, до момента в който гледаме в друга посока.

Не можем да се напием с разпръскване. Не можем да прекараме огромната част от свободното си време, удавени в море от похищение на вниманието, което води до положение на полусъзнателност или определена лоботомия.

Всъщност, когато скритата цел на разсейването е да избягаме от действителността, в последна сметка се усещаме изтощени. Това похищение на вниманието не е здравословно, то не регистрира задоволство, а още по-малко благополучие. Това е единствено кратковременно, съвсем пристрастяващо средство, към което ще би трябвало да прибягваме всеки ден, защото не решаваме същинските проблеми.

Ето за какво, с цел да преминете през първото равнище на самопознание е значимо да прекарате време уединено със себе си, да обмислите ежедневните си привички и да се запитате дали те в действителност ви водят до мястото, където желаете да бъдете, или в противен случай — те са машинация, която подхранва недоволството ви. Запитайте се дали това, което вършиме всеки ден, в действителност ви удовлетворява и способства за вашето благоденствие или е заучен табиет, който не ви дава нищо.