Въпреки че може никога да не проумеем човешкия живот, ние

Въпреки че може в никакъв случай да не проумеем човешкия живот, ние сигурно знаем, че той е придвижване, от каквато и природа да е.

Съществуването на придвижване неизбежно загатва за тяло, което е задвижвано и за мощ, която го задвижва.

Поради това, където и да има живот, има и маса, която е задвижвана от мощ.

Всяка маса има инерция, всяка мощ се пробва да е непрекъсната.

В резултат на това универсално качество и състояние, едно тяло, без значение дали неподвижен или в придвижване, се пробва да остане в същото положение, и една мощ, проявяваща се където и да е и посредством каквато и да е причина, основава равна по величина противоположна мощ, и като безспорна нужда от това следва, че всяко придвижване в природата би трябвало да бъде ритмично.

Преди доста време тази елементарна истина беше ясно посочена от Хърбърт Спенсър, който стигнал до нея по по-различен логичен път.

Тя се съдържа във всичко, което възприемаме – в придвижването на една планета, в прилива и отлива, в ехтенето на въздуха, в люлеенето на махало, в осцилациите на електрическия поток, и в безкрайното многообразие на органичния живот.

Нима целият човешки живот не свидетелства за това? Раждане, напреднала възраст и гибелта на индивида, фамилията, расата, или нацията, какво е всичко това, в случай че не един темп?

Цялата демонстрация на живота, тогава, даже и в най-мъничката си форма, какъвто образец е индивида, както и да е осъществена и колкото и да е неразгадаема, е просто едно придвижване, за което важат и се ползват същите генерални закони за придвижването, които господстват във физическата галактика.

Когато приказваме за индивида, имаме поради концепцията за човечеството като едно цяло, и преди да прилагаме научни способи за проучване на неговото придвижване, би трябвало да го приемем като физически факт.

Но може ли някой през днешния ден да се съмнява, че всичките милиони човеци и всичките неизброими видове и характери съставляват единение, една единица?

Въпреки че сме свободни да мислим и да действаме, ние сме обвързани едни с други, както звездите във фирмамента, с неразрушими връзки.

Тези връзки не могат да се видят, само че можем да ги почувстваме.

Порязвам пръста си, и изпитвам болежка: този пръст е част от мен.

Виждам мой другар засегнат, и това наранява и мен: моят другар и аз, ние сме едно.

И в този момент виждам изумен собствен зложелател, една буца плът, за която, измежду всички буци плът във вселената, ме е минимум грижа, и въпреки всичко изпитвам тъга.

Това белким не потвърждава, че всеки един от нас е единствено част от цяло?

От епохи тази концепция се прокламира в ненадминатите мъдри учения на религията, евентуално освен като средство за подсигуряване на мира и хармонията измежду хората, само че и като надълбоко вкоренена истина.

Будистите го показват по един метод, Християните по различен, само че и двете приказват за същото: Всички ние сме едно.

Мeтафизичните доказателства, обаче, не са единствените, които можем да изтъкнем в поддръжка на тази концепция.

Науката също разпознава тази съгласуваност на обособените човеци, макар че не напълно в същия смисъл, в който признава, че слънцата, планетите и луните на едно съзвездие съставляват единно тяло, и не може да има и подозрение, че в идните времена, когато средствата и методите ни за проучване на физическите и другите положения и явления бъдат доста усъвършенствани, това ще бъде пробно потвърдено.

И още: това едно човешко създание продължава да живее и живее. Индивидът е краткотраен, расите и нациите се появяват и отмират, само че индивидът остава.

В това е дълбоката разлика сред индивида и цялото. В това се открива и частичното пояснение на доста от тези чудесни явления на наследствеността, които са резултат от безчет епохи на немощно, само че стабилно въздействие.

Човекът, обаче, не е елементарна маса, състояща се от въртящи се атоми и молекули, съдържаща единствено топло-енергия.

Той е маса, обладана от избрани висши качества по силата на креативния принцип на живота, с който е талантлив.

Неговата маса, като водата във вълните на океана, непрекъснато се подменя, и нова заема мястото на остарялата.

Не единствено това, само че той пораства, разгръща се, и умира, като по този метод трансформира масата си независимо, и по размер и по компактност.

Което е най-чудесно от всичко, той е кадърен да усилва или понижа скоростта си на придвижване посредством мистериозната мощ, която има, като присвоява повече или по-малко сила от други субстанции, и трансформирайки я в двигателна сила. 

Не може да има подозрение, че, от всички триещи съпротивления, това, което най-вече спъва човешкото придвижване, е незнанието.

Не на вятъра този човек на разсъдъка, Буда, сподели: „ Невежеството е най-голямото зло на света “.

Триенето, което е в следствие от незнанието, и което доста се ускорява заради многобройността на езиците и националностите, може да се понижи само посредством разпространяването на познание и обединение на хетерогенните детайли на човечеството.

Никое изпитание не може да бъде по-добре изхарчено.

Като гледаме целия този ангажиран свят към нас, като гледаме по какъв начин цялата тази комплицирана маса тупти и се движи, какво е това, в случай че не един голям часовников механизъм, задвижван от пружина?

Сутрин, когато ставаме, не можем да не видим, че всички предмети към нас са творби на машинарията: водата, която използваме, се повдига от парна тяга; влаковете носят закуската ни от отдалечени места; асансьорите в жилището ни и офисните ни здания, колите, които ни носят до такава степен, всичко това се задвижва от енергия; във всичките ни дневни задания, и в самите цели на животите ни, ние сме подвластни от нея; всички предмети, които виждаме, ни приказват за нея; и когато се връщаме в машинно направените си обиталища вечер, всичките материални улеснения на дома ни, горещата ни фурна и лампата, ни припомнят какъв брой доста сме подвластни от силата.

И когато се случи случайно прекъсване на машините, когато градът е вцепенен от сняг, или когато животоподдържащото придвижване по някакъв метод бъде възпряно, ние сме изплашени от осъзнаването какъв брой невероятно би ни било да водим живота, който водим, без задвижваща сила.

Задвижващата сила значи работа.

Да се усили силата, ускоряваща човешкото придвижване, значи, затова, да се прави повече работа.

Никола Тесла, 1900 година

източник: apocryphal-academy.com