Всеки десети работещ е беден
Въпреки че предходната година ръководещите продължиха с ударното нарастване на минималната заплата, бедността в България остава бетонирана на много високо равнище, демонстрира статистика на Национален статистически институт за 2018 година, оповестена през вчерашния ден.
22% от популацията на страната - 1 550 800 души, са били под линията на беднотия предходната година, която в последните две години е избрана на 351.11 лева Намалението по отношение на предходната година е нищожно - едвам 1.4 процентни пункта. За следващ път статистиката отбелязва, че обществената система оказва огромно значение за равнището на бедността - без обществените помощи под линията на беднотия ще изпаднат съвсем 30% от хората, а в случай че от сметките се извадят и пенсиите, то небогати ще са съвсем половината българи.
За страдание, работата за 10.1% от българите не значи изплъзване от бедността. Делът на работещите небогати остава без смяна по отношение на 2017 година (увеличение с 1 процентен пункт), макар че минималната заплата продължава да пораства, като тук огромният риск е за хората на ненапълно работно време. В разреза по етнически принцип (въпросите за етническата принадлежност се попълнят по желание) няма изненада - най-висок е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
На фона на растящите цени на ток и парно статистиката за материалните ограничения остава тревожна, въпреки че има доста усъвършенстване по доста индикатори. 20% от хората се лимитират в най-малко 4 от 9 неща, които следи Национален статистически институт (30% през миналата 2017 г.). 27.5% не съумяват да покриват в точния момент разноските по жилището си (33.2% за 2017 г.), 26% се лимитират с отоплението заради дефицит на средства (36.4% през 2017 г.), 17.8% не могат да си разрешат даже едноседмична отмора отвън дома (52.6% година по-рано), а 22.6% не могат да си разрешат месо всеки втори ден (31.6% през 2017 г.). 19.6% не могат да си разрешат да посрещнат непредвидени разноски (53.2% през 2017 г.). За икономисване от телефон и пъстър тв приемник обаче очевидно и дума не може да става - от тях се лишават една шепа българи, а единствено 8.2% нямат автомобил заради беднотия.
За разлика от страната, която дефинира една обща линия на беднотия за страната, Национален статистически институт мери този индикатор и по области. През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лева.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
ДИНАМИКА
Любопитно е, че вместо да се усилва, линията на беднотия понижава по отношение на миналата 2017 година в Ловеч, Габрово, Шумен, Разград, Кърджали, Ямбол, Русе, Кюстендил, Добрич, Перник, Благоевград и Монтана. Това се дължи на понижаване на междинния размер на приходите от трудова активност и на пенсиите в някои области, както и на увеличение на каузи на пенсионерите на едни места и увеличение на безработните на други (Евростат, а оттова и Национален статистически институт дефинират за линия на бедността 60% от междинния общ наличен чист доход).
22% от популацията на страната - 1 550 800 души, са били под линията на беднотия предходната година, която в последните две години е избрана на 351.11 лева Намалението по отношение на предходната година е нищожно - едвам 1.4 процентни пункта. За следващ път статистиката отбелязва, че обществената система оказва огромно значение за равнището на бедността - без обществените помощи под линията на беднотия ще изпаднат съвсем 30% от хората, а в случай че от сметките се извадят и пенсиите, то небогати ще са съвсем половината българи.
За страдание, работата за 10.1% от българите не значи изплъзване от бедността. Делът на работещите небогати остава без смяна по отношение на 2017 година (увеличение с 1 процентен пункт), макар че минималната заплата продължава да пораства, като тук огромният риск е за хората на ненапълно работно време. В разреза по етнически принцип (въпросите за етническата принадлежност се попълнят по желание) няма изненада - най-висок е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
На фона на растящите цени на ток и парно статистиката за материалните ограничения остава тревожна, въпреки че има доста усъвършенстване по доста индикатори. 20% от хората се лимитират в най-малко 4 от 9 неща, които следи Национален статистически институт (30% през миналата 2017 г.). 27.5% не съумяват да покриват в точния момент разноските по жилището си (33.2% за 2017 г.), 26% се лимитират с отоплението заради дефицит на средства (36.4% през 2017 г.), 17.8% не могат да си разрешат даже едноседмична отмора отвън дома (52.6% година по-рано), а 22.6% не могат да си разрешат месо всеки втори ден (31.6% през 2017 г.). 19.6% не могат да си разрешат да посрещнат непредвидени разноски (53.2% през 2017 г.). За икономисване от телефон и пъстър тв приемник обаче очевидно и дума не може да става - от тях се лишават една шепа българи, а единствено 8.2% нямат автомобил заради беднотия.
За разлика от страната, която дефинира една обща линия на беднотия за страната, Национален статистически институт мери този индикатор и по области. През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лева.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
ДИНАМИКА
Любопитно е, че вместо да се усилва, линията на беднотия понижава по отношение на миналата 2017 година в Ловеч, Габрово, Шумен, Разград, Кърджали, Ямбол, Русе, Кюстендил, Добрич, Перник, Благоевград и Монтана. Това се дължи на понижаване на междинния размер на приходите от трудова активност и на пенсиите в някои области, както и на увеличение на каузи на пенсионерите на едни места и увеличение на безработните на други (Евростат, а оттова и Национален статистически институт дефинират за линия на бедността 60% от междинния общ наличен чист доход).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ