Сър Иън Маккелън: “Дяволът има най-добрите реплики“
Въпреки че има забележителна кариера, която му е донесла две номинации за " Оскар ", премия " Тони ", шест награди " Оливие " и репутацията на един от най-изтъкнатите Шекспирови артисти на своето потомство, сър Иън Маккелън, все ще се намерят критици, които да омаловажат суперлативите по негов адрес. И въпреки че не е ваксиниран против сходни отрицателни мнения, когато това се случи, той бърза да се обади на приятелите си, с цел да ги успокои. " Най-хубавото нещо е да уведомя всички, че съм го прочел и че няма потребност да се занимаваме повече с този въпрос ", споделя той.
За ролята в последния си филм " Критикът " сър Маккелън е този, който раздава оценки като киселия сценичен рецензент Джими Ърскин. За феновете не остава и грам подозрение, че героят му е човек, който е кадърен да размени своя честен компас, с цел да обезпечи личния си комфорт. Факт, с който артистът няма проблем. " Често дяволът извършва най-хубавите мелодии и има най-хубавите реплики. Забавно е да играеш абсурден мъж, който явно има някои прочувствени проблеми ", споделя Маккелън.
Въпреки че е човек, който не държи да има съвършена прическа и да носи излъскани костюми, залагайки по-скоро на нехаен външен тип, той като че ли постоянно съумява да наподобява грациозен. Но за него в живота има доста по-важни неща от това да влезе в класацията за най-добре облечена звезда на светско събитие. И точно те са скъпи. Една от скъпите движимости в дома му е фотография на именития му сътрудник и негов кумир сър Лорънс Оливие. " Той означаваше всичко за моето потомство ", споделя Иън. " Беше огромният и постоянно присъстващ дух в английския спектакъл. "
Сър Иън Маккелън не държи да има съвършена визия
Снимка: Getty Images
Дори в " Критикът " има сцена, където героят на Маккелън споделя за неизразимото качество, с което са благословени актьори като Оливие - рядката дарба да отведат воин, с всичките му несъгласия и недостатъци, към прочут живот, което той приписва на " смелостта да отдадат напълно себе си на облика ". Сър Иън, който се е превъплъщавал в герои и злодеи, във велики крале, общителни магьосници и зли владетели-мутанти, също има тази мощ да трансформира героите си във безконечни. И макар впечатляващите си функции той в никакъв случай не е учил за артист, преди стъпването му в театъра.
" Никога не съм учил каквато и да е техника на актьорско майсторство ", споделя Маккелън. " Не съм ходил в трагично учебно заведение. Искал съм да имам безукорен метод към това по какъв начин да се приготвя, тъй като с всяка нова пиеса или филм, за мен всичко стартира изначало. И всякога стартирам по един и същи метод и изпитвам ужаса, че още веднъж върша същите неточности. "
С близкия си другар Патрик Стюард
Getty Images/Guliver Photos
За Маккелън текстът е началото на всичко. Той се вглежда в сюжетите, надявайки се да разкопае улики за мотивацията на героите си, до момента в който скицира техните предистории. След това стартира да мисли и за външните детайли на облика - по какъв начин се движат, какви са облеклата, които носят, каква е интензивността на гласа им.
" Толкова доста работа се случва преди Иън въобще да застане пред камера ", споделя Бил Кондън, който режисира Маккелън в четири кино лентата, в това число " Богове и чудовища ", който му носи номинация за Оскар. " В началото просто седи и приказва доста за сюжета, след което стартира да надгражда, опознавайки героя си извън във вътрешността. Разговорът продължава с намирането на качествата и блокажите на героя му, с цел да открие това нещо, което да отключи в него това, което да го свърже с героя и той в последна сметка да му вдъхне живот. "
Маккелън разчита доста и на работата с чувствителни режисьори, които да го подбуден към тези прозрения. " Много съм подвластен от някой извън, който да ми споделя: " От теб получавам това и това... ", споделя той. " Бих определил положителния режисьор като почтен човек, който споделя: " Виж, това, което в този момент правиш, в множеството случаи не работи. Но, Иън, сега, в който реши да не се съобразиш, ти работи тъкмо по този начин, както би го направил героят ти. " Ако по-късно мога да си спомня тази обстановка, какво беше възприятието ми тогава и по какъв начин беше позиционирано тялото ми, мога да употребявам това чувство и то последователно да се популяризира в моето ДНК. "
Маккелън е прям и за режисьорите, които са попречили на музата му да се появи. В The Keep, злощастния филм на ужасите на Майкъл Ман от 1983 година, артистът е заставен всеки ден да устоя часове на гримьорския стол, с цел да наподобява по-стар. И до през днешния ден дефинира това като едно от най-лошите си прекарвания в снимането на филм, само че напълно не се оказва единственият проблем в този план. " Майкъл Ман ми сподели: " Ти играеш румънец ". Така че отидох в Румъния, с цел да го разузная, и се научих по какъв начин да приказвам с румънски акцент. Тогава в първия снимачен ден Майкъл ми сподели, че желае да приказвам с чикагски акцент. Е, не можах да го направя и оттова стана още по-лошо. "
По-голямата част от ранната кариера на Маккелън се развива на театралната сцена. Той не стартира да се занимава с филми до началото на 90-те години на предишния век и има аргументи, заради които прави този предопределен скок толкоз късно - счита, че актьорската му игра в началото е била прекомерно презентационна и лишена от финес.
Два основни момента прекатурват всичко. Първият е " бутикова " продукция от 1976 година на " Макбет ", в която той си партнира с Джуди Денч. Пиесата се играе в кръг, за интимна аудитория от към 120 души. " Радостта от това беше, че публиката можеше да види всяко придвижване и гримаса, които вършат лицата ни ", споделя той. " Бяха толкоз близо, че по-късно в никакъв случай повече не желаех да работя в огромен спектакъл. "
Втората и по-значима смяна идва, когато през 1988 година Маккелън взема решение да разгласи, че е гей. Декларация, която прави, с цел да стачкува против приемането от страна на държавното управление на Маргарет Тачър на поредност от закони в цяла Англия, които не разрешават " насърчаването на хомосексуализма " от локалните управляващи.
" Почти за една нощ всичко в живота ми се промени към по-добро - връзките ми с хората и цялото ми отношение към актьорството. Вече не бях в обстановката, в която " тичах " до героя си, обяснявайки го на публиката. Просто се трансфорах в него ", споделя Иън.
Маккелън стартира да вижда разлика и в работата си. Ако има потребност да плаче в дадена сцена да вземем за пример, той открива, че сълзите му към този момент текат без изпитание. Става по-емоционално наличен и по-присъстващ. Категоричен е, че в случай че не се бе впуснал в тази смяна, надали би могъл да се отпусне дотам, че да застане пред камера, която има способността да усилва всяка неточност. " Хората, които не са гейове, просто не схващат какъв брой вреди да лъжете за това, което сте и да се срамувате от себе си ", споделя Маккелън. " Бях учтив във време, когато за мен беше нелегално да върша секс с мъж. И това не беше чак толкоз от дълго време. "
Всъщност филмът " Критикът " се развива през 30-те години на предишния век и Ърскин, който е гей, се оказва на ръба да бъде уволнен, откакто полицията го арестува за склоняване към секс. За да резервира работата си, той прибягва до изнудване. Маккелън споделя, че потайността и опасността от скандал, които Ърскин би трябвало да понесе, са това, което го тласка към тъмната страна.
Режисьорът на кино лентата Ананд Тъкър счита, че интимните знания на основния му воин за психическото влияние от живота в този тип нетолерантно общество са помогнали за оформянето на представянето му. " Не съм склонен с концепцията, че би трябвало да си гей, с цел да играеш гей роля ", споделя Тъкър. " Но в тази ситуация на Иън има нещо от неговия личен опит, което му разреши да внесе нещо в допълнение в ролята. Той имаше надълбоко схващане за това какво значи да бъдеш новобранец, който е отбягван поради истината за това кой е. "
На Прайда в Лондон
Снимка: Getty images
Това е роля, която Маккелън не е трябвало да играе. Първоначалният избор на екипа е бил сътрудника му Саймън Ръсел Бийл. Но откакто Коронавирус забавя производството, Бийл се ангажира с други планове. " Не мисля, че е наложително постоянно да си нечий първи избор ", споделя сър Иън, като отбелязва, че на доста други артисти е била препоръчана ролята му във " Властелинът на пръстените ", преди той да получи поканата да пътува до Средната земя. " Със сигурност не бях първият избор за Гандалф. Антъни Хопкинс го отхвърли. Шон Конъри сигурно също го направи. Сега се надявам всички да се усещат глупави. "
Снимка: Getty images
Въпреки забележителната си възраст, сър Иън Маккелън няма никакво желание да понижава темпото, още по-малкото да става английски пенсионер. " Да се пенсионирам, с цел да върша какво? ", пита той. " Никога не съм бил без работа, само че съм наясно, че всеки миг може да ми се случи нещо, което да ми попречи да работя още веднъж. Но до момента в който коленете устоят и паметта остава непокътната, за какво да не продължа? Наистина усещам, че в този момент съм много добър в това нещо, наречено актьорско майсторство. "
За ролята в последния си филм " Критикът " сър Маккелън е този, който раздава оценки като киселия сценичен рецензент Джими Ърскин. За феновете не остава и грам подозрение, че героят му е човек, който е кадърен да размени своя честен компас, с цел да обезпечи личния си комфорт. Факт, с който артистът няма проблем. " Често дяволът извършва най-хубавите мелодии и има най-хубавите реплики. Забавно е да играеш абсурден мъж, който явно има някои прочувствени проблеми ", споделя Маккелън.
Въпреки че е човек, който не държи да има съвършена прическа и да носи излъскани костюми, залагайки по-скоро на нехаен външен тип, той като че ли постоянно съумява да наподобява грациозен. Но за него в живота има доста по-важни неща от това да влезе в класацията за най-добре облечена звезда на светско събитие. И точно те са скъпи. Една от скъпите движимости в дома му е фотография на именития му сътрудник и негов кумир сър Лорънс Оливие. " Той означаваше всичко за моето потомство ", споделя Иън. " Беше огромният и постоянно присъстващ дух в английския спектакъл. "
Сър Иън Маккелън не държи да има съвършена визия
Снимка: Getty Images
Дори в " Критикът " има сцена, където героят на Маккелън споделя за неизразимото качество, с което са благословени актьори като Оливие - рядката дарба да отведат воин, с всичките му несъгласия и недостатъци, към прочут живот, което той приписва на " смелостта да отдадат напълно себе си на облика ". Сър Иън, който се е превъплъщавал в герои и злодеи, във велики крале, общителни магьосници и зли владетели-мутанти, също има тази мощ да трансформира героите си във безконечни. И макар впечатляващите си функции той в никакъв случай не е учил за артист, преди стъпването му в театъра.
" Никога не съм учил каквато и да е техника на актьорско майсторство ", споделя Маккелън. " Не съм ходил в трагично учебно заведение. Искал съм да имам безукорен метод към това по какъв начин да се приготвя, тъй като с всяка нова пиеса или филм, за мен всичко стартира изначало. И всякога стартирам по един и същи метод и изпитвам ужаса, че още веднъж върша същите неточности. "
С близкия си другар Патрик Стюард
Getty Images/Guliver Photos
За Маккелън текстът е началото на всичко. Той се вглежда в сюжетите, надявайки се да разкопае улики за мотивацията на героите си, до момента в който скицира техните предистории. След това стартира да мисли и за външните детайли на облика - по какъв начин се движат, какви са облеклата, които носят, каква е интензивността на гласа им.
" Толкова доста работа се случва преди Иън въобще да застане пред камера ", споделя Бил Кондън, който режисира Маккелън в четири кино лентата, в това число " Богове и чудовища ", който му носи номинация за Оскар. " В началото просто седи и приказва доста за сюжета, след което стартира да надгражда, опознавайки героя си извън във вътрешността. Разговорът продължава с намирането на качествата и блокажите на героя му, с цел да открие това нещо, което да отключи в него това, което да го свърже с героя и той в последна сметка да му вдъхне живот. "
Маккелън разчита доста и на работата с чувствителни режисьори, които да го подбуден към тези прозрения. " Много съм подвластен от някой извън, който да ми споделя: " От теб получавам това и това... ", споделя той. " Бих определил положителния режисьор като почтен човек, който споделя: " Виж, това, което в този момент правиш, в множеството случаи не работи. Но, Иън, сега, в който реши да не се съобразиш, ти работи тъкмо по този начин, както би го направил героят ти. " Ако по-късно мога да си спомня тази обстановка, какво беше възприятието ми тогава и по какъв начин беше позиционирано тялото ми, мога да употребявам това чувство и то последователно да се популяризира в моето ДНК. "
Маккелън е прям и за режисьорите, които са попречили на музата му да се появи. В The Keep, злощастния филм на ужасите на Майкъл Ман от 1983 година, артистът е заставен всеки ден да устоя часове на гримьорския стол, с цел да наподобява по-стар. И до през днешния ден дефинира това като едно от най-лошите си прекарвания в снимането на филм, само че напълно не се оказва единственият проблем в този план. " Майкъл Ман ми сподели: " Ти играеш румънец ". Така че отидох в Румъния, с цел да го разузная, и се научих по какъв начин да приказвам с румънски акцент. Тогава в първия снимачен ден Майкъл ми сподели, че желае да приказвам с чикагски акцент. Е, не можах да го направя и оттова стана още по-лошо. "
По-голямата част от ранната кариера на Маккелън се развива на театралната сцена. Той не стартира да се занимава с филми до началото на 90-те години на предишния век и има аргументи, заради които прави този предопределен скок толкоз късно - счита, че актьорската му игра в началото е била прекомерно презентационна и лишена от финес.
Два основни момента прекатурват всичко. Първият е " бутикова " продукция от 1976 година на " Макбет ", в която той си партнира с Джуди Денч. Пиесата се играе в кръг, за интимна аудитория от към 120 души. " Радостта от това беше, че публиката можеше да види всяко придвижване и гримаса, които вършат лицата ни ", споделя той. " Бяха толкоз близо, че по-късно в никакъв случай повече не желаех да работя в огромен спектакъл. "
Втората и по-значима смяна идва, когато през 1988 година Маккелън взема решение да разгласи, че е гей. Декларация, която прави, с цел да стачкува против приемането от страна на държавното управление на Маргарет Тачър на поредност от закони в цяла Англия, които не разрешават " насърчаването на хомосексуализма " от локалните управляващи.
" Почти за една нощ всичко в живота ми се промени към по-добро - връзките ми с хората и цялото ми отношение към актьорството. Вече не бях в обстановката, в която " тичах " до героя си, обяснявайки го на публиката. Просто се трансфорах в него ", споделя Иън.
Маккелън стартира да вижда разлика и в работата си. Ако има потребност да плаче в дадена сцена да вземем за пример, той открива, че сълзите му към този момент текат без изпитание. Става по-емоционално наличен и по-присъстващ. Категоричен е, че в случай че не се бе впуснал в тази смяна, надали би могъл да се отпусне дотам, че да застане пред камера, която има способността да усилва всяка неточност. " Хората, които не са гейове, просто не схващат какъв брой вреди да лъжете за това, което сте и да се срамувате от себе си ", споделя Маккелън. " Бях учтив във време, когато за мен беше нелегално да върша секс с мъж. И това не беше чак толкоз от дълго време. "
Всъщност филмът " Критикът " се развива през 30-те години на предишния век и Ърскин, който е гей, се оказва на ръба да бъде уволнен, откакто полицията го арестува за склоняване към секс. За да резервира работата си, той прибягва до изнудване. Маккелън споделя, че потайността и опасността от скандал, които Ърскин би трябвало да понесе, са това, което го тласка към тъмната страна.
Режисьорът на кино лентата Ананд Тъкър счита, че интимните знания на основния му воин за психическото влияние от живота в този тип нетолерантно общество са помогнали за оформянето на представянето му. " Не съм склонен с концепцията, че би трябвало да си гей, с цел да играеш гей роля ", споделя Тъкър. " Но в тази ситуация на Иън има нещо от неговия личен опит, което му разреши да внесе нещо в допълнение в ролята. Той имаше надълбоко схващане за това какво значи да бъдеш новобранец, който е отбягван поради истината за това кой е. "
На Прайда в Лондон
Снимка: Getty images
Това е роля, която Маккелън не е трябвало да играе. Първоначалният избор на екипа е бил сътрудника му Саймън Ръсел Бийл. Но откакто Коронавирус забавя производството, Бийл се ангажира с други планове. " Не мисля, че е наложително постоянно да си нечий първи избор ", споделя сър Иън, като отбелязва, че на доста други артисти е била препоръчана ролята му във " Властелинът на пръстените ", преди той да получи поканата да пътува до Средната земя. " Със сигурност не бях първият избор за Гандалф. Антъни Хопкинс го отхвърли. Шон Конъри сигурно също го направи. Сега се надявам всички да се усещат глупави. "
Снимка: Getty images Въпреки забележителната си възраст, сър Иън Маккелън няма никакво желание да понижава темпото, още по-малкото да става английски пенсионер. " Да се пенсионирам, с цел да върша какво? ", пита той. " Никога не съм бил без работа, само че съм наясно, че всеки миг може да ми се случи нещо, което да ми попречи да работя още веднъж. Но до момента в който коленете устоят и паметта остава непокътната, за какво да не продължа? Наистина усещам, че в този момент съм много добър в това нещо, наречено актьорско майсторство. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ