В Германия няма доброволци за армията, решават дали да върнат задължителната военна служба
Изправена пред сериозен дефицит на новобранци, Германия ще реши до юли 2027 година дали да възвърне наложителната военна работа, с цел да реализира задачата си да разполага с 260 000 военнослужещи до 2035 г. Недостигът на новобранци заплашва проектите за разширение на въоръжените ѝ сили, оповестява, базирайки се на Агенция Франс Прес. Задължителната наборна работа беше прекъсната през 2011 година
Правителството си е сложило за цел да усили числеността на армията до минимум 260 000 военнослужещи до 2035 година, по отношение на сегашните към 185 000. Това разширение е подбудено от възприеманата опасност от Русия и несигурността към уговорките на Съединените щати към европейската сигурност.
Доброволният модел не дава резултати
През ноември Берлин вкара нов модел за доброволна военна работа, който включва наложителна регистрация за всички 18-годишни мъже. Първоначалните резултати обаче са разочароващи. Между януари и май програмата е привлякла едвам 530 новобранци, макар че управляващите са се свързали с към 300 000 младежи.
Председателят на парламентарната комисия по защита Томас Рьовекамп съобщи, че в случай че задачите не бъдат реализирани посредством непринуден банкет, Германия ще бъде принудена да върне наложителната военна работа. „ Трябва да вземем това решение до 31 юли идната година “, съобщи той пред Агенция Франс Прес.
План за селективна наборна работа
Рьовекамп изрази съществени подозрения, че армията ще успее да реализира нужния растеж единствено с доброволци. Ако бъде възобновена наборната работа, тя няма да бъде всеобща. От почти 350 000 мъже, навършващи 18 години всяка година, ще бъдат призовавани единствено толкоз, колкото са нужни за осъществяване на годишните цели. По думите му немските въоръжени сили изпитват изключително остра потребност от кадрови и договорни военнослужещи. Именно те са нужни за употребата на комплицирани военни системи като изтребители, бойни кораби, танкове и батареи за противовъздушна защита " Пейтриът ".
Вътрешно неодобрение и превъоръжаване на Европа
Перспективата за възобновяване на наложителната военна работа провокира голям брой огромни митинги в Германия през последните месеци. Задължителната наборна работа беше прекъсната през 2011 година
Според Рьовекамп немското държавно управление не е обяснило задоволително ясно на младото потомство за какво са нужни засилени отбранителни качества. Той повтори оценката на Берлин, че Русия би могла да бъде способна да нападне страна членка на НАТО до 2029 година Поради тази причина немските законодатели упорстват за по-независимо европейско превъоръжаване.
Тази смяна се стимулира и от опасенията за вероятно понижаване на американското военно наличие при ръководство на Доналд Тръмп, както и от по-широките подозрения по отношение на надеждността на Вашингтон при по едно и също време пораждане на няколко интернационалните рецесии.
Военната промишленост и единството на НАТО
Според Рьовекамп бъдещото развиване на европейската отбранителна промишленост би трябвало да се управлява на първо място от оперативните потребности, а не от националните индустриални ползи. Той уточни неуспеха на плана за изтребител FCAS, осуетен от съперничеството сред Dassault и Airbus, като образец за минусите на досегашния модел.
Берлин в този момент гледа към идната среща на върха на НАТО на 7–8 юли в Анкара, където съдружниците ще се стремят да показват единение. Срещата следва неотдавнашната среща на Г-7 във Франция, по време на която Доналд Тръмп даде сигнал за по-твърда позиция по отношение на Москва.
Според Рьовекамп една от главните цели на съветския президент Владимир Путин е да разедини отбранителния съюз на НАТО. Той акцентира, че е от значително значение европейските съдружници да показват обща решителност и подготвеност да работят дружно.
Правителството си е сложило за цел да усили числеността на армията до минимум 260 000 военнослужещи до 2035 година, по отношение на сегашните към 185 000. Това разширение е подбудено от възприеманата опасност от Русия и несигурността към уговорките на Съединените щати към европейската сигурност.
Доброволният модел не дава резултати
През ноември Берлин вкара нов модел за доброволна военна работа, който включва наложителна регистрация за всички 18-годишни мъже. Първоначалните резултати обаче са разочароващи. Между януари и май програмата е привлякла едвам 530 новобранци, макар че управляващите са се свързали с към 300 000 младежи.
Председателят на парламентарната комисия по защита Томас Рьовекамп съобщи, че в случай че задачите не бъдат реализирани посредством непринуден банкет, Германия ще бъде принудена да върне наложителната военна работа. „ Трябва да вземем това решение до 31 юли идната година “, съобщи той пред Агенция Франс Прес.
План за селективна наборна работа
Рьовекамп изрази съществени подозрения, че армията ще успее да реализира нужния растеж единствено с доброволци. Ако бъде възобновена наборната работа, тя няма да бъде всеобща. От почти 350 000 мъже, навършващи 18 години всяка година, ще бъдат призовавани единствено толкоз, колкото са нужни за осъществяване на годишните цели. По думите му немските въоръжени сили изпитват изключително остра потребност от кадрови и договорни военнослужещи. Именно те са нужни за употребата на комплицирани военни системи като изтребители, бойни кораби, танкове и батареи за противовъздушна защита " Пейтриът ".
Вътрешно неодобрение и превъоръжаване на Европа
Перспективата за възобновяване на наложителната военна работа провокира голям брой огромни митинги в Германия през последните месеци. Задължителната наборна работа беше прекъсната през 2011 година
Според Рьовекамп немското държавно управление не е обяснило задоволително ясно на младото потомство за какво са нужни засилени отбранителни качества. Той повтори оценката на Берлин, че Русия би могла да бъде способна да нападне страна членка на НАТО до 2029 година Поради тази причина немските законодатели упорстват за по-независимо европейско превъоръжаване.
Тази смяна се стимулира и от опасенията за вероятно понижаване на американското военно наличие при ръководство на Доналд Тръмп, както и от по-широките подозрения по отношение на надеждността на Вашингтон при по едно и също време пораждане на няколко интернационалните рецесии.
Военната промишленост и единството на НАТО
Според Рьовекамп бъдещото развиване на европейската отбранителна промишленост би трябвало да се управлява на първо място от оперативните потребности, а не от националните индустриални ползи. Той уточни неуспеха на плана за изтребител FCAS, осуетен от съперничеството сред Dassault и Airbus, като образец за минусите на досегашния модел.
Берлин в този момент гледа към идната среща на върха на НАТО на 7–8 юли в Анкара, където съдружниците ще се стремят да показват единение. Срещата следва неотдавнашната среща на Г-7 във Франция, по време на която Доналд Тръмп даде сигнал за по-твърда позиция по отношение на Москва.
Според Рьовекамп една от главните цели на съветския президент Владимир Путин е да разедини отбранителния съюз на НАТО. Той акцентира, че е от значително значение европейските съдружници да показват обща решителност и подготвеност да работят дружно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ