Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен

Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен Донев се усеща най-добре в България и не вижда смисъл „ да радостни непознати хора ". Казва, че има доста работа, а " който работи е благополучен, основава нещо, усеща се нужен ". Определя се като " радостен човек, само че това не значи, че е удовлетворен ".
Смята, че простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът против тях е " влизаш в библиотеката и четеш ". Според Камен иронията е най-висшето възприятие на интелектуално задоволство. И ние с две ръце заставаме зад това изказване! Ти си исполин, дребосъче!

" Сега не ги бият. Сега единствено мъмрят. Не може да мъмриш брат, не можеш... Все едно хан Аспарух да те мъмри - не. Все едно Симеон да мъмри бойците, по кое време са се били на Шипка... горе, на Клокотница. "

" Човек има съзнателна и несъзнателна автобиография. За своята несъзнателна такава мога да кажа, че аз съм приключил специалности, за които не знам и не държа да знам. "

" Знанието обуславя, то не популяризира. Тъгата върви паралелно с остротата. А дъгата, която се изписва в душата на индивида е вратата към мащаба на нещата. "

" Моето познание се основава само на моето неведение. Аз не искам да знам това, което не знам, в случай, че не знам за знанието. Вие нали съзнавате какъв брой хипотетично може да бъде знанието при съществуването на едно неизвестно познание?! "

" Не пилешки, човешки дреболии, тъй като в пилешките няма нищо неприятно. "

" На едно дете му теглиш два шамара и няма какво повече да му обясняваш. Излишните думи единствено обременяват децата. "

" Универсалният закон гласи: Трябва да Е единствено в случай че не Е, когато не би трябвало, а Е, когато Е трябвало. "

" В взаимозависимост от това, дали стъпваш с лявата или дясната страна на ходилото, може да ти се износи лявата или дясната страна на главата. "

" Когато човек стартира да приказва за просвета, а в погледа му виждам една такава прозрачност, се веселя, че има какво да си кажа с него... с погледа му, не с него. "

" Чужденците идват у нас и се женят... Представяте ли си от какво бягат? "

" На елементарен човек - огромен подарък - да компенсира, на интелигентен човек - може и без - той ще оцени желанието, на неприятен човек – коте, на дете - може... мъртво коте. "

- Къде е по-добре човек да се осъществя професионално, в България или в чужбина?
- Най-добре е това да става на границата, там където няма хора. Когато застанеш на граничната вадичка има доста мощно магнитно поле. Това магнитно поле събира всичката информация от международни университети и в случай че ти се наведеш, само че не прекомерно ниско, с цел да не наподобява унизително, тази информация ще влезе през шийните прешлени, ще слезе към гърба и ще бъде асимилирана от по този начин наречената G-точка.

- Какво значи свободна специалност?
- Това са специалности, свързани с лесното рухване на гащите. Тоест, ластиците там са по-разхлабени. Хората, подобаващи за тези специалности са хора, които не се обръщат обратно – или лягат или не престават напред. Хора с по-широк мироглед, подготвени на по-големи взаимни отстъпки, без назадничави мисли, без никакви угризения, хора отворени към бъдещето.

" Професионално осъществилия се човек се познава по брадичката. При него тя е по-високо от останалите, някъде от 60 до 80 градуса. Знаете, че мозъкът е една течност и с тази поза на брадичката се получава резултатът на зимника – мислите се събират в задната част на главата, където се съхраняват на по-хладно и по-добре. Недобре развития професионално пък държи брадичката си ниско, по този начин знанията и мислите му се събират напреди и той постоянно издухва това, което е научил дотук. "

Из " Възгледите на един преподавател за всеобщата култура ":

" Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока илюзия. Просто с пицата устата се е деформирала. "

" Веднъж подарих на един третокласник брошура. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години отново се върна, виждам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и ненадейно се смее. Иска да изяде самата луна. На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, тъй като вътре не протичат процеси. То е просто като касичка. "

" В учебните заведения говорът е нещо приблизително сред раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена. "

" Чужденците обичат да карат по нашите пътища, тъй като те водят в незнайни направления без табели. Обидно е някак да написа " Щутгарт 250 км " и в действителност след 250 км да пристигна Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред незнайното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те глобяват. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка единствено загатва за себе си. Ето табела " Созопол 100 км ". След 100 км виждаш табела " Созопол 250 км ". Това те кара да мислиш, да виждаш оттатък забележимото. Самите табели постоянно са простреляни от патрони. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат брачната половинка му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината мятане на чук. "

" Веднъж ми се случи следната преживелица. Бях в командировка на морето. Наех възрожденска къща. Спокойствие и тишина. По едно време се разсънвам от писък на койот. Скочих. Воят идва от прилежащата стая. В тоя миг почна екот. Чувам женски глас: " Мачкай, мачкай, лозето. Спукай я тая лозница, с плодове тежки ще те подари ". Викам си: " гроздобер да е, но не е ". Излязох навън и чух звук от падащи бутилки. Спрях се пред вратата. Отворих. Не можах да допускам на очите си. Оня я беше хванал сред терасата и леглото. С двете ръце сред краката на раменете коленете, гръбнакът й се изопнал, очите є изпъкнали. Викам ­ какво е това нещо, бе - секс ли е, сумо ли е. Накрая главата й се вдълба в носещата греда. "

" Сега ще ви опиша за абитуриентските балове, тематика, почтена за перото на Толстой. Веднъж виждам го едно момиче ­ напряко по долни дрехи. Другото несметно облечено, заклало цялостен зоопарк. "

Повече от Камен Донев на shvargalo.com