Въпреки че Дон Кихот“ не е първият велик роман (тази

Въпреки че „ Дон Кихот “ не е първият популярен разказ (тази чест принадлежи на „ Сказание за Генджи “, написана от придворна дама в японския двор през 11 век), той е първият, който прави нещо значимо: улавя новия свят на печата. Този свят е стартира, когато Йоханес Гутенберг усъвършенства китайските техники за щемпел и ги комбинира с хартия, което е откритие, пристигнало от Китай през Близкия изток.

Тези две изобретения, събрани още веднъж в Северна Европа, срещат възходяща комерсиална класа и писмеността, което прави печата доста по-ефективен, в сравнение с в Китай. По-евтината литература довежда до повишение на равнището на просветеност, което от своя страна усилва търсенето на печатни материали, започвайки позитивен цикъл, който продължи и до през днешния ден.

„ Дон Кихот “ е ранен бенефициент на тази система. Тази история за благородник, който чете прекалено много рицарски романи, е идеална за по-широка читателска публика. След първото печатане през 1605 година се правят нови издания в Кастилия и Арагон, което води до стартирането на 13 500  екземпляра през първите 10 години. „ Дон Кихот “ става известен и в чужбина, с издания в отдалечен Брюксел, Милано и Хамбург. Най-значим е британският превод, който Шекспир толкоз харесва, че написва пиеса „ Карденио “, основана на една от приказките в романа. Хората стартират да се обличат като Дон Кихот и неговия остроумен прислужник Санчо Панса и така художествената небивалица намира място в действителния свят.

Новите технологии обаче идват със обилни странични резултати. Романът е толкоз известен, че един неизвестен публицист взема решение да напише продължение. Сервантес, който счита, че има известния воин, остава ужасяващ. Той разчита на романа, с цел да позволи безконечните си финансови проблеми (обвинен е в машинация, до момента в който работи като бирник, набиращ средства за испанската Армада, и е вкаран в затвора). С малко законни средства разполагаем, Сервантес осъзнава, че би трябвало да бори огъня с огън и да напише свое продължение. В него той кара Дон Кихот да победи лъжец, извлечен от неразрешената версия на подправеното продължение и по този начин показващ кой е същинския създател на историята.

Опитът дава урок на Сервантес: хартията и печатът могат да му оказват помощ да откри нови читатели както у дома, по този начин и в чужбина, само че същите тези технологии улесняват другите да продават пиратски издания. (Сервантес може би не ги е наричал тъкмо пирати, защото той е бил хванат от северноафрикански пирати, откакто взе участие в историческата борба при Лепанто и прекарва 4 години в плен в Алжир, чакайки фамилията му да събере откуп.)

В последна сметка Сервантес осъзнава, че най-големият изверг в историята не са плагиати или пирати, а печатарите, които не се интересуват от оригиналността на творбата, собствеността му или художествена целокупност – единствено от продажбите. След като разпознава врага, Сервантес употребява най-мощното си оръжие – героя си Дон Кихот – и към края на същото продължение го изпраща напряко в печатница.

Там Дон Кихот се учудва на комплицираното разделяне на труда – един от първите индустриални процеси на всеобщо произвеждане – само че също по този начин открива, че печатарите систематично подценяват създателите и преводачите. Когато попада на неразрешената версия на личния си живот, която се отпечатва пред очите му, той си потегля сърдит от печатницата.

Войната на Сервантес против печатарите не ги удря изключително, нито пък това е задачата му, тъй като Сервантес знае какъв брой самичък той зависи от тях. Но в същото време няма да ги пази.

Епохата на печата е към своя край в този момент, защото нашата лична цифрова гражданска война трансформира метода, по който се чете, популяризира и написа литература. Хартията и печатът се заменят с екрани и сървъри. Привързали сме се и към таблетите – формат, който ни води чак до месопотамските глинени плочки, върху които са написани първите огромни шедьоври преди 4000 години. Какви са резултатите от тези нововъзникващи технологии, които съчетават остаряло и ново?

Сервантес не би се изненадал, че технологиите, които заместват хартията и печата, улесняват безпределно достигането до повече хора по света, нито че разрастващата се читателска публика трансформира типа на писаната литература, от романи, категорично ориентирани към световна нея, към все по-специализирани поджанрове на романтиката, написани и оповестени в Amazon и сходни платформи. Нито че пиратството е още по-лесно.