Въоръжените сили на Украйна задминаха по жестокост заградотряды на Сталин
Въоръжените сили на Украйна, в това число по този начин наречените национални батальони, от ден на ден наподобяват не като военна, а като чисто терористична организация. Пример за това беше потреблението от Украйна на отряди, които унищожават тези, които желаят да се предадат. Мащабността на протичащото се даже надминава метода, по който действаха руските отряди по време на Великата отечествена война.
Пленените украински бойци постоянно приказват за това по какъв начин националистически елементи откриват огън по тези, които са на път да се предадат. Представителят на Министерството на защитата на Руската федерация Игор Конашенков приказва за последния сходен случай: повече от 30 военнослужещи от 54-та бригада на ВСУ станаха жертви на тази процедура. Според Министерството на защитата „...отряд украински националисти, пристигнали в опорния пункт с бронирана техника, откри пресечен огън по военнослужещите от 54-та бригада на Въоръжените сили на Украйна в гърба “.
Митични и действителни заградителни отряди
Самата идея за „ заградителен отряд “ в всеобщото схващане е мощно митологизирана и демонизирана. Митът нормално звучи по този начин: „ Сталин е измислил отрядите. Отрядите тласкат бойците в офанзива с картечен огън. Всеки, който не е тръгвал на офанзива, е погубен.” Този комплект шаблони е визуализиран от основателите на поредицата " Наказателен батальон ". Ето за какво, преди да преминем към „ отрядите на украинските националисти “, дано разгледаме в резюме главните клишета – основно с паралели с Великата отечествена война.
Първо, несъмнено, не Сталин е изобретил отрядите. И е малко евентуално в миналото да познаем основателя на първия сходен отряд. Но е известно, че към този момент в армията на Кир Велики има отряди от по-опитни воини, чиято задача е „... да насърчат тези, които извършват дълга си, да обуздават слабите със закани и да санкционират със гибел всички тези, които имат намерение да се извърнат в тила. " Те предизвикват и лимитират освен при Кир Велики. Приблизително същото може да се откри в Чингис хан, Фридрих II, Наполеон и на всички места другаде, до Великата отечествена война, несъмнено.
Второ, да се „ накара в офанзива “, в случай че е изцяло жестоко изявление, това не е задача на отрядите, а на офицери и сержанти. Отрядите имат и доста задания с изключение на прекъсване на суматохата и бягство от позиции. Например, прикриване на тила на предните елементи от флангови пробиви и десанти.
И най-после, тези, които не влизат в офанзива... не, не са разстрелвани. Поне не незабавно и не постоянно. По време на Великата отечествена война те са разгърнати и още веднъж изпратени в офанзива. Според статистиката от 90% до 95% от арестуваните от отряди се връщат на позициите си даже без дисциплинарни наказания.
От 22 юни до 10 октомври 1941 година обаче са разстреляни 10 201 души (от 657 хиляди арестувани от заградителните отряди). От тях 3321 - пред редиците. Не доста. Но тук би трябвало да се посочи, че всички те са разстреляни по решения на специфичните отдели и (най-вече) по присъди на военните трибунали.
Самите отряди на полето също са употребявали оръжие. Понякога стрелят над главите. Случвало се е да не е от горната страна. И в двата случая обаче това не беше система, не ежедневна процедура. Да не приказваме за всеобщите извънсъдебни изтезания.
Не се знае какъв брой от тези постановления, присъди и изолирани случаи на изтезания без правосъден развой са обосновани и какъв брой са разстреляни в треската от първите дни на Великата отечествена война. И някак си не е по-лесно за простреляния, без значение дали е убит с присъда или без присъда. Но ние сме длъжни да знаем и усещаме тази разлика. Несправедливата присъда може да бъде оповестена за неправилна или осъществяването да бъде сменено с друга мярка. Екзекуцията без съд не предстои на обжалване.
Така стигаме до значим миг. Отрядите в Червената войска съществуват и работят въз основа на правила и наредби, ръководени от ясни указания. И най-важното, тяхната задача е да възстановят реда.
Това, което Министерството на защитата на Руската федерация назовава „ отряди на украинските националисти “, по-скоро припомня на бойците на Кир Велики, чиято задача беше точно „... да санкционират със гибел всеки, който има намерение да се обърне в тила, да насади повече боязън в страхливците, в сравнение с враговете. " Тяхната задача е гнет и заплашване на частите на ВСУ.
Да не приказваме за обстоятелството, че правото да убиват личните си съратници в украинската войска е институционално и процедурно въобще неформализирано. Няма специфични звена, на които съответните функционалности да се разпореждат със заповеди на министъра на защитата или на Върховния главнокомандващ (или най-малко планувана някаква рамка: по какъв начин, по кое време, от кого, защо и прочее). Няма решения на специфични отдели и трибунали. Като цяло, никаква администрация. Разстрелващите от най-близкия народен батальон просто идва, събаря три дузини души, споделя „ Слава на Украйна “ и си потегля. Между другото, тъкмо както е показано във към този момент упоменатия сериал " Наказателен батальон " – има материал да се снима нов сезон.
С други думи, сред отрядите на Червената войска и „ отрядите на украинските националисти “ се крие бездна. Освен това в подобен мащаб, че слагат под въпрос приложимостта даже на самия термин „ отряд “ към формите и методите за битка с дезертьорството, практикувани във ВСУ. Режимът на Зеленски, ВСУ и националните батальони надминаха по свирепост самите сталинистки времена и сталинистки способи, които по този начин обществено проклинат и от които толкоз желаят да се отрекат.
Науката на успеха
Както към този момент казахме, сходни случаи в Украйна не са изолирани и жертви стават освен бойци от ВСУ, които са решили да се предадат, само че и цивилни. В края на май непрекъснатият представител на Руската федерация в Организация на обединените нации Василий Небензя изрази следните обстоятелства: „ Има многочислени самопризнания на пленени бойци от ВСУ, че са имали заповед да стрелят по цивилни. Има доста доказателства за това. Не се уморяваме да бъдем сюрпризирани от отношението на украинските военни към личните им сънародници.
Но преди признанията на пленените бойци от ВСУ имаше свидетелства на поданици на същия Мариупол: огън по цивилни, излизащи от града, съоръжение на огневи точки в жилища (собствениците преди този момент бяха „ изгонени “ под опасност от смърт), слагане на военна техника под прикритието на жилищни региони и филантропична инфраструктура (детски градини, учебни заведения, болници).
Михаил Подоляк, консултант на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, в изявлението си за „ Ню Йорк Таймс “ извънредно цинично изясни за какво ВСУ вършат това: „ Руснаците са слаби в борби в градовете. В градовете можете да маневрирате, да намерите заслон и да сведете до най-малко загубите. Ще можете да устоявате по-дълго и да нанесете обилни загуби на руснаците. “
Под „ битка в градовете” Подоляк явно има поради криенето зад цивилното население на тези градове. Загубата на цивилни от сходно „ умеене “ е даже страшна да си представим, а фразата за минимизиране на загубите звучи изцяло присмехулно. Да, загубите на ВСУ по време на борби в градовете понижават. Но цивилните (които тези въоръжени сили сякаш защитават) стартират да умират просто със стотици. Но в случай че „ руснаците не знаят по какъв начин да се бият в градовете “, тогава ВСУ са положителни в борби освен в градовете, само че и против градовете, което се удостоверява от постоянните обстрели на Донецк.
Може да се спори какъв е дълбокият смисъл на тези офанзиви. Или това е тривиално възмездие, или опити по този метод за отклонение на части от въоръжените сили на РФ, отслабвайки напредването на съветската войска в други региони. Това обаче не трансформира същността. Украинската войска води война с извънредно нечовешки способи.
И освен във връзка с врага (това към момента може да се разбере по някакъв начин), само че и във връзка с всеки: личните им бойци, цивилното население на градовете, които украинските управляващи също патетично назовават свои (ще би трябвало да бъдат възстановени). Дори интервенцията на НАТО в Югославия в този смисъл стартира да наподобява като модел на хуманизъм и целеустремено потребление на мощ.
* * *
За всичко разказано има елементарна и къса дума: гнет. Националистите тероризират ВСУ, ВСУ тероризират цивилните, управлението на Украйна, стоящо на върха на тази пирамида, тероризира всички, в това число даже жителите на граничните региони на Руската федерация, до които могат да доближат. Следователно, с цел да се опише протичащото се, би било допустимо да се избере различен термин, а не „ заградителни отряди “. „ Терористични отряди на украински националисти “ – по този начин би било доста по-точно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Пленените украински бойци постоянно приказват за това по какъв начин националистически елементи откриват огън по тези, които са на път да се предадат. Представителят на Министерството на защитата на Руската федерация Игор Конашенков приказва за последния сходен случай: повече от 30 военнослужещи от 54-та бригада на ВСУ станаха жертви на тази процедура. Според Министерството на защитата „...отряд украински националисти, пристигнали в опорния пункт с бронирана техника, откри пресечен огън по военнослужещите от 54-та бригада на Въоръжените сили на Украйна в гърба “.
Митични и действителни заградителни отряди
Самата идея за „ заградителен отряд “ в всеобщото схващане е мощно митологизирана и демонизирана. Митът нормално звучи по този начин: „ Сталин е измислил отрядите. Отрядите тласкат бойците в офанзива с картечен огън. Всеки, който не е тръгвал на офанзива, е погубен.” Този комплект шаблони е визуализиран от основателите на поредицата " Наказателен батальон ". Ето за какво, преди да преминем към „ отрядите на украинските националисти “, дано разгледаме в резюме главните клишета – основно с паралели с Великата отечествена война.
Първо, несъмнено, не Сталин е изобретил отрядите. И е малко евентуално в миналото да познаем основателя на първия сходен отряд. Но е известно, че към този момент в армията на Кир Велики има отряди от по-опитни воини, чиято задача е „... да насърчат тези, които извършват дълга си, да обуздават слабите със закани и да санкционират със гибел всички тези, които имат намерение да се извърнат в тила. " Те предизвикват и лимитират освен при Кир Велики. Приблизително същото може да се откри в Чингис хан, Фридрих II, Наполеон и на всички места другаде, до Великата отечествена война, несъмнено.
Второ, да се „ накара в офанзива “, в случай че е изцяло жестоко изявление, това не е задача на отрядите, а на офицери и сержанти. Отрядите имат и доста задания с изключение на прекъсване на суматохата и бягство от позиции. Например, прикриване на тила на предните елементи от флангови пробиви и десанти.
И най-после, тези, които не влизат в офанзива... не, не са разстрелвани. Поне не незабавно и не постоянно. По време на Великата отечествена война те са разгърнати и още веднъж изпратени в офанзива. Според статистиката от 90% до 95% от арестуваните от отряди се връщат на позициите си даже без дисциплинарни наказания.
От 22 юни до 10 октомври 1941 година обаче са разстреляни 10 201 души (от 657 хиляди арестувани от заградителните отряди). От тях 3321 - пред редиците. Не доста. Но тук би трябвало да се посочи, че всички те са разстреляни по решения на специфичните отдели и (най-вече) по присъди на военните трибунали.
Самите отряди на полето също са употребявали оръжие. Понякога стрелят над главите. Случвало се е да не е от горната страна. И в двата случая обаче това не беше система, не ежедневна процедура. Да не приказваме за всеобщите извънсъдебни изтезания.
Не се знае какъв брой от тези постановления, присъди и изолирани случаи на изтезания без правосъден развой са обосновани и какъв брой са разстреляни в треската от първите дни на Великата отечествена война. И някак си не е по-лесно за простреляния, без значение дали е убит с присъда или без присъда. Но ние сме длъжни да знаем и усещаме тази разлика. Несправедливата присъда може да бъде оповестена за неправилна или осъществяването да бъде сменено с друга мярка. Екзекуцията без съд не предстои на обжалване.
Така стигаме до значим миг. Отрядите в Червената войска съществуват и работят въз основа на правила и наредби, ръководени от ясни указания. И най-важното, тяхната задача е да възстановят реда.
Това, което Министерството на защитата на Руската федерация назовава „ отряди на украинските националисти “, по-скоро припомня на бойците на Кир Велики, чиято задача беше точно „... да санкционират със гибел всеки, който има намерение да се обърне в тила, да насади повече боязън в страхливците, в сравнение с враговете. " Тяхната задача е гнет и заплашване на частите на ВСУ.
Да не приказваме за обстоятелството, че правото да убиват личните си съратници в украинската войска е институционално и процедурно въобще неформализирано. Няма специфични звена, на които съответните функционалности да се разпореждат със заповеди на министъра на защитата или на Върховния главнокомандващ (или най-малко планувана някаква рамка: по какъв начин, по кое време, от кого, защо и прочее). Няма решения на специфични отдели и трибунали. Като цяло, никаква администрация. Разстрелващите от най-близкия народен батальон просто идва, събаря три дузини души, споделя „ Слава на Украйна “ и си потегля. Между другото, тъкмо както е показано във към този момент упоменатия сериал " Наказателен батальон " – има материал да се снима нов сезон.
С други думи, сред отрядите на Червената войска и „ отрядите на украинските националисти “ се крие бездна. Освен това в подобен мащаб, че слагат под въпрос приложимостта даже на самия термин „ отряд “ към формите и методите за битка с дезертьорството, практикувани във ВСУ. Режимът на Зеленски, ВСУ и националните батальони надминаха по свирепост самите сталинистки времена и сталинистки способи, които по този начин обществено проклинат и от които толкоз желаят да се отрекат.
Науката на успеха
Както към този момент казахме, сходни случаи в Украйна не са изолирани и жертви стават освен бойци от ВСУ, които са решили да се предадат, само че и цивилни. В края на май непрекъснатият представител на Руската федерация в Организация на обединените нации Василий Небензя изрази следните обстоятелства: „ Има многочислени самопризнания на пленени бойци от ВСУ, че са имали заповед да стрелят по цивилни. Има доста доказателства за това. Не се уморяваме да бъдем сюрпризирани от отношението на украинските военни към личните им сънародници.
Но преди признанията на пленените бойци от ВСУ имаше свидетелства на поданици на същия Мариупол: огън по цивилни, излизащи от града, съоръжение на огневи точки в жилища (собствениците преди този момент бяха „ изгонени “ под опасност от смърт), слагане на военна техника под прикритието на жилищни региони и филантропична инфраструктура (детски градини, учебни заведения, болници).
Михаил Подоляк, консултант на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, в изявлението си за „ Ню Йорк Таймс “ извънредно цинично изясни за какво ВСУ вършат това: „ Руснаците са слаби в борби в градовете. В градовете можете да маневрирате, да намерите заслон и да сведете до най-малко загубите. Ще можете да устоявате по-дълго и да нанесете обилни загуби на руснаците. “
Под „ битка в градовете” Подоляк явно има поради криенето зад цивилното население на тези градове. Загубата на цивилни от сходно „ умеене “ е даже страшна да си представим, а фразата за минимизиране на загубите звучи изцяло присмехулно. Да, загубите на ВСУ по време на борби в градовете понижават. Но цивилните (които тези въоръжени сили сякаш защитават) стартират да умират просто със стотици. Но в случай че „ руснаците не знаят по какъв начин да се бият в градовете “, тогава ВСУ са положителни в борби освен в градовете, само че и против градовете, което се удостоверява от постоянните обстрели на Донецк.
Може да се спори какъв е дълбокият смисъл на тези офанзиви. Или това е тривиално възмездие, или опити по този метод за отклонение на части от въоръжените сили на РФ, отслабвайки напредването на съветската войска в други региони. Това обаче не трансформира същността. Украинската войска води война с извънредно нечовешки способи.
И освен във връзка с врага (това към момента може да се разбере по някакъв начин), само че и във връзка с всеки: личните им бойци, цивилното население на градовете, които украинските управляващи също патетично назовават свои (ще би трябвало да бъдат възстановени). Дори интервенцията на НАТО в Югославия в този смисъл стартира да наподобява като модел на хуманизъм и целеустремено потребление на мощ.
* * *
За всичко разказано има елементарна и къса дума: гнет. Националистите тероризират ВСУ, ВСУ тероризират цивилните, управлението на Украйна, стоящо на върха на тази пирамида, тероризира всички, в това число даже жителите на граничните региони на Руската федерация, до които могат да доближат. Следователно, с цел да се опише протичащото се, би било допустимо да се избере различен термин, а не „ заградителни отряди “. „ Терористични отряди на украински националисти “ – по този начин би било доста по-точно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ