Диана Дамянова: ПАРАШУТИРАНЕТО
Въобще не е проблем, че сегашен президент /сякаш/ ще се включи в политическата борба. Това разяснява във Facebook анализаторът и пиар специалист Диана Дамянова.
" Напротив, обикновено е. Още повече като се има поради, че политиката в България е прекомерно доходно занятие за всевъзможни екземпляри, които оставени без политическа власт като че ли губят смисъла си.
Също по този начин актуалният президент много щедро „ поуправлява ” действителната изпълнителна власт, а както е вероятно – и добре се облажи от нея.
Така че включването му в политическата борба е нещо изцяло обикновено. Има си висок рейтинг индивидът, съвсем двоен на идващия. Има и предпочитание и благоприятни условия и лица /навярно многобройни/ тръпнещи да го видят на политическия терен.
Защо тогава всички се занимават с това, като че ли има нещо неправилно.
Ами, тъй като е неправилно.
Първо – напускането на президентската институция с несбъднат мандат е изцяло неправилно, най-малко за смислената част от обществото. За хората, които са му дали своят вот доверие да прави едно, пък той се хвърля да прави напълно друго.
Второ – чувството, че усетът на използването на изпълнителната власт в цялостния й размер прекалено много се е усладил на президента, до момента в който близо три години по стичане на политическите условия, а и заради някои недъзи на българската конституция, се усилва във от ден на ден хора.
Но най значимо е третото.
Парашутирането.
Е, то не е доста редно.
Защото хората, които вземат участие в политическия живот са задължени, понякога в продължение на години да „ градят ” своя политически профил, да се изправят пред присъдата на обществото и да се пробват да сътворят своя имидж. Не че огромна част от тях не са като в неприятна комедия или напряко не са изцяло нелепи. Но въпреки всичко, такава е логиката на политическия развой – представяш се пред обществото, то те прави оценка и ти дава политическа задача.
Приземяването в политиката на лица, на които обществото е „ упълномощило ” друга задача и им е гласувало доверие да реализират други проекти е деяние с детайл на парашутиране. Не че в международната политика няма примри на разнообразни „ звезди ” – най-много от шоу и спорт бизнеса /или царе/, които да се се трансформирали в политически лица. Къде с триумф, къде по-скоро - не.
Оправданието на президента за това, че не върви по наложителния политически път ще бъде, че му се постанова да избави нацията.
„ Парашутирането ” има този кусур, че не показва пред обществото нито идеологията, нито компанията, нито даже веруюто на парашутиста.
Защото той слиза, в съответния случай от крилете на черния лебед и каца тъкмо в центъра на политическия живот.
И несъмнено, кяри от това. Защото в политическата борба, колкото по-малко знаят за твоите планове, толкоз по-голям кръг от хора те поддържат.
А когато поръчката е да си просто избавител, тогава многочислените, чакащи своето избавени плебеи са подготвени да те прегърнат незабавно.
Друг е въпросът, че за това не е отговорен спасителят, а робът...
