.webp?21:35:07)
Сирната седмица започна: Ето какво се слага на трапезата и к...
Сирница, известна още като Сирната седмица, е един от най-значимите интервали в българския национален календар. Тя бележи подготовката за Великденските пости и стартира незабавно след Месни заговезни. През тези седем дни хората последователно се настройват за духовно и физическо филтриране.
През 2026 година кулминационната точка на празничния интервал – Сирни заговезни – се пада на 22 февруари.
Сирница съчетава антични езически ритуали и християнски обичаи. Това е време на амнистия, обновяване и сближение на фамилията. Основната концепция е хората да се освободят от обиди и спорове, като изискат и дадат амнистия на околните си.
Празникът алегорично отбелязва края на зимата и началото на пролетта. Смята се, че посредством прошката и положителните каузи човек се приготвя за ново духовно начало.
Какво се яде през Сирната седмица
Сирната седмица е известна още като Бели пости. В този интервал месото към този момент е неразрешено, само че се позволяват млечни артикули, яйца и риба.
Трапезата е богата и включва сирене, яйца, вита баница, мляко и халва с орехи. В другите райони се подготвят и специфични ястия като варена пшеница с мед и орехи или печена тиква с мед.
Особено обичан е обичаят „ хамкане “. Децата се пробват да уловят с уста парче халва или яйце, завързано на конец. Вярва се, че който успее, ще бъде здрав и благополучен през цялата година.
Огньове, маски и веселие
Един от най-интересните традиции е паленето на огромни огньове, известно като Поклади. Огънят има пречистваща мощ и символизира прогонването на злите сили. Младите скачат през него за здраве и шанс.
В доста региони се организират маскарадни игри с кукери. Те носят страшни маски и звънци, с които гонят злите духове и приканват изобилие. В някои райони този бит е прочут като Кукова неделя и е съпроводен с песни, танци и забавление.
Прошката – най-важният момент
Сирни заговезни е денят, отдаден на прошката. По-младите желаят амнистия от по-възрастните с думите „ Прости ми “, а отговорът е „ Простено да е “.
Тази традиция носи мощно духовно обръщение – примирение, почитание и предпочитание за ново начало. Смята се, че откровената амнистия носи мир, здраве и благоденствие през годината.
В някои райони хората посещават своите кумове и кръстници с дарове като сирене, яйца и вино – знак на респект и признателност.
По време на Сирната седмица заможните фамилии подаряват храна на по-бедните. Това акцентира смисъла на състраданието и взаимопомощта.
В доста села се провеждат общи трапези, където всеки носи храна и чества дружно с останалите.
Богатство на обичаи в другите региони
В другите елементи на България празникът има свои особености. В Родопите се подготвя специфична пита със сирене, в Северна България е известна тиквената баница, а в Тракия се провеждат национални танци и събори.
В Пиринско хората палят факли и обикалят селото за здраве, изобилие и благоденствие.
Сирница остава един от най-обичаните празници, който събира фамилията и общността към полезности като амнистия, добрина и духовно филтриране. Традициите не престават да се предават от потомство на потомство, напомняйки ни за силата на новото начало.
През 2026 година кулминационната точка на празничния интервал – Сирни заговезни – се пада на 22 февруари.
Сирница съчетава антични езически ритуали и християнски обичаи. Това е време на амнистия, обновяване и сближение на фамилията. Основната концепция е хората да се освободят от обиди и спорове, като изискат и дадат амнистия на околните си.
Празникът алегорично отбелязва края на зимата и началото на пролетта. Смята се, че посредством прошката и положителните каузи човек се приготвя за ново духовно начало.
Какво се яде през Сирната седмица
Сирната седмица е известна още като Бели пости. В този интервал месото към този момент е неразрешено, само че се позволяват млечни артикули, яйца и риба.
Трапезата е богата и включва сирене, яйца, вита баница, мляко и халва с орехи. В другите райони се подготвят и специфични ястия като варена пшеница с мед и орехи или печена тиква с мед.
Особено обичан е обичаят „ хамкане “. Децата се пробват да уловят с уста парче халва или яйце, завързано на конец. Вярва се, че който успее, ще бъде здрав и благополучен през цялата година.
Огньове, маски и веселие
Един от най-интересните традиции е паленето на огромни огньове, известно като Поклади. Огънят има пречистваща мощ и символизира прогонването на злите сили. Младите скачат през него за здраве и шанс.
В доста региони се организират маскарадни игри с кукери. Те носят страшни маски и звънци, с които гонят злите духове и приканват изобилие. В някои райони този бит е прочут като Кукова неделя и е съпроводен с песни, танци и забавление.
Прошката – най-важният момент
Сирни заговезни е денят, отдаден на прошката. По-младите желаят амнистия от по-възрастните с думите „ Прости ми “, а отговорът е „ Простено да е “.
Тази традиция носи мощно духовно обръщение – примирение, почитание и предпочитание за ново начало. Смята се, че откровената амнистия носи мир, здраве и благоденствие през годината.
В някои райони хората посещават своите кумове и кръстници с дарове като сирене, яйца и вино – знак на респект и признателност.
По време на Сирната седмица заможните фамилии подаряват храна на по-бедните. Това акцентира смисъла на състраданието и взаимопомощта.
В доста села се провеждат общи трапези, където всеки носи храна и чества дружно с останалите.
Богатство на обичаи в другите региони
В другите елементи на България празникът има свои особености. В Родопите се подготвя специфична пита със сирене, в Северна България е известна тиквената баница, а в Тракия се провеждат национални танци и събори.
В Пиринско хората палят факли и обикалят селото за здраве, изобилие и благоденствие.
Сирница остава един от най-обичаните празници, който събира фамилията и общността към полезности като амнистия, добрина и духовно филтриране. Традициите не престават да се предават от потомство на потомство, напомняйки ни за силата на новото начало.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ