Ваня Червенкова потъна в скръб, след като едно от най-любимите

Ваня Червенкова потъна в тъга, откакто едно от най-любимите й същества издъхна. За болката си описа самата бизнесдама в профила си в обществената мрежа.

Припомняме, че още и му остава напълно малко живот, макар напъните на докторите.

Битката на дребния Бижу очевидно е завършила и то трагично, а Червенкова скърби неутешимо. Ето какво тъкмо написа тя в страницата си в обществената мрежа:

"АЗ БЯХ ЗА НЕГО ЦЕЛИЯТ МУ ЖИВОТ....
АЗ БЯХ ЗА НЕГО ЦЕЛИЯТ МУ СВЯТ!
Отиде си.. в моите ръце.. моят Бижу!!!
Моето огромно малко сърчице!
Малкото му телце трепереше и се мъчеше да поеме още мъничко въздух. Очите му станаха огромни, а аз го прегръщах и молех Бог да не ми го лишава. Плачех.. не.. не плачех.. виех към небето и за първи път усетих боязън. Моят Бижу ме прегръщаше с лапички и усещаше СМЪРТТА!
С него си отиде и част от сърцето ми, отиде си част от душата ми..
Той беше част от мен и постоянно ще бъде..
Усетих последното му дъхче.. И не го пусках.. останах дълго по този начин.. телцето му се вцепени, само че не го пусках.. не желаех да му го дам на този, който ми го лиши!
Няма такава болежка.. не съм изпитвала нищо такова до момента..
Ужасно пострадвам!
Казват сърцето не боли..
Боли за Бога и то по какъв начин боли.. душата също боли.. всичко ме боли и не желая да ми минава. Поне не в този момент...
Дадох му цялата си обич, дадох му цялото си сърце, направих всичко, с цел да удължа времето ни дружно. Когато беше последната му рецесия влязох в нашата черква, легнах пред олтара и молех всички небесни сили да лишават от моите години, с цел да ги подарят на него.. с цел да бъдем повече време дружно. И му подариха, подариха му още малко живот.
Да, това е част от кръговрата и един ден всички ще се срещнем с НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО СМЪРТТА!
Остават единствено спомените за един изживян живот. А от моето сърце Бижу ще ми остане всичко.
15 години САМО ЛЮБОВ!
Той ми даде всичко това, което и хората не съумяха да ми дадат.
Понасяше всичките ми несгоди и страсти, понасяше отсъствията ми, от време на време му се карах и се ядосвах... а той клатеше главичка със смешните си ушички, гледаше ме с огромните си очи и ме обичаше.. когато плачех се гушкаше в мен и ближеше сълзите ми..
Имах цялата му ЛЮБОВ и знаеше, че имам него. Затова се бореше неистово, бореше се за живота си поради мен. Понасяше достойно цялата си напреднала възраст, болеше го, последните дни и не ядеше, беше му пъклен мъчно. Не виждаше добре, крачетата не го държаха, бореше се за въздуха, който диша, само че се бореше и не се предаваше поради мен! Зная го!
Усещам го с всяка фибричка от тялото си!
И аз се борех за него.. тъй като той беше ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ!
Не казвайте “ Той е просто куче”
НЕ!!!!!
Ние всички сме сила, едни я носим в човешки тела, други в други форми.. Това е Вселенска Енергия и част от пътя, който извървяваме!
Той ме научи на ДОБРОТА!
Той ме научи да обичам всичко, което не може да приказва!
Той ми даде най-големият урок в живота!
Благодарна съм на неговата ДУША, че избра преди 15 години аз да бъда неговата майка. Благодарна съм, че изживяхме дружно всичките си моменти. И той беше огромна част от моя прекомерно комплициран живот!
Никога няма да не помни за момент всичко, което той ми даде и се апелирам един ден Бог още веднъж да ни събере там горе в един доста по-съвършен свят! Аз зная.. той ще ме чака, а до тогава......
Дотогава ще целувам урничката с неговата прахуляк, ще я нося постоянно където съм, ще ме пази вечер, до момента в който дремя, ще прегръщам всеки спомен и всяка вечер ще виждам на небето, с цел да целуна със сърцето си неговата ЗВЕЗДИЧКА!
Божичко, какъв брой доста ме боли...
Мой дребен ГОЛЯМ БИЖУ...
Чакай ме там горе,мое благо момче!
Един ден всички още веднъж ще бъдем ЗАЕДНО... ЗАВИНАГИ!!!! "
АЗ БЯХ ЗА НЕГО ЦЕЛИЯТ МУ ЖИВОТ.... АЗ БЯХ ЗА НЕГО ЦЕЛИЯТ МУ СВЯТ! Отиде си.. в моите ръце.. моят...
Публикувахте от в