МВнР и МО осъдиха искането на Русия за изтегляне на натовските сили от България
Външно министерство реагира на изказването на Москва НАТО да освободи от наличието си териториите на България и Румъния. В позицията на Министерство на външните работи се показва, че българската територия би трябвало да се преглежда като територия на НАТО, а Русия би трябвало да прояви почитание към нашия избор да бъдем член на Алианса.
" Националните територии на страните - членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския контракт за основаване на НАТО, който всички страни членки са утвърдили. Вашингтонският контракт не планува " второкласен " страни членки, за които груповата защита да се ползва изборно или в стеснен размер.
В този подтекст, според Решение №1 на Конституционния съд на България от 4 февруари 2003 година " войските на политически или боен съюз на страни - членки на този съюз или на съюзни страни, по утвърден, обнародван и влезнал в действие за Република България интернационален контракт с политически или боен темперамент, не са непознати войски по смисъла на член 84, т. 11 от Конституцията, в случай че прекосяването или пребиваването им през територията на страната е обвързвано с осъществяване на съюзнически отговорности ". ", се споделя в позицията на Външното ни министерство.
" Призоваваме Руската федерация да демонстрира почитание към осъзнатия външнополитически избор на Република България за участие в НАТО и към решенията на българския Конституционен съд.
Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в градивен разговор със страните - членки на НАТО в Съвета НАТО-Русия, ориентиран към бъдещето на една по-единна и по-сигурна Европа, основаваща се на господство на правото и прецизно използване на поетите международноправни задължения ", декларират още от Министерство на външните работи.
И насочат зов: " Настоящата рецесия в архитектурата за сигурност в Европа, както и рецесията в и към Украйна, следва да бъдат позволени с дипломатически средства и по пътя на разговора ".
Министерство на защитата също излезе със своя позиция.
Позицията на съветското външно министерство мъчно може да се интерпретира като позитивен сигнал в подтекста на интензивните дипломатически старания за деескалация на напрежението, зародило по Източния фланг на НАТО. Изострянето на риториката идва в миг, когато е налице нова динамичност в връзките сред НАТО и Руската федерация. В изискванията на обновения разговор в Съвета НАТО - Русия, когато към този момент имаме функциониращи канали за връзка, е мъчно да бъде рационализирано сходен вид говорене. Прагматичният метод допуска, че проблемите в двустранните и съюзните връзки следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската федерация има терзания за личната си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат показани в това число и на двустранно равнище. Към сегашния миг пред нас не са поставяни въпроси от сходно естество, декларират от Министерство на защитата.
Успехът на прилаганите дипломатически средства за деескалация на напрежението и за разрешаването на зародилите спорове зависи от волята и откровеното предпочитание на ангажираните страни да водят ефикасен, прагматичен и логичен разговор. Ултимативният метод, въпреки това, не просто е неконструктивен, само че би довел до следваща ескалация, от която никой в последна сметка няма интерес. В този смисъл държанието, демонстрирано от Руската федерация, мъчно би могло да се впише в границите на напъните за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на разговора и дипломацията, разясняват още от Министерство на защитата.
България е суверенна страна, която сама взема решение по какъв начин да дефинира и осъществя своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията й на държание в интернационалните връзки, респективно - в какви съюзи да взе участие. Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от законните български управляващи в сходство с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни ползи са и ще продължат да бъдат насочна точка за всяко наше решение и деяние, декларират в умозаключение от Министерство на защитата.
" Националните територии на страните - членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните членки са и въоръжени сили на НАТО. Това произлиза от Вашингтонския контракт за основаване на НАТО, който всички страни членки са утвърдили. Вашингтонският контракт не планува " второкласен " страни членки, за които груповата защита да се ползва изборно или в стеснен размер.
В този подтекст, според Решение №1 на Конституционния съд на България от 4 февруари 2003 година " войските на политически или боен съюз на страни - членки на този съюз или на съюзни страни, по утвърден, обнародван и влезнал в действие за Република България интернационален контракт с политически или боен темперамент, не са непознати войски по смисъла на член 84, т. 11 от Конституцията, в случай че прекосяването или пребиваването им през територията на страната е обвързвано с осъществяване на съюзнически отговорности ". ", се споделя в позицията на Външното ни министерство.
" Призоваваме Руската федерация да демонстрира почитание към осъзнатия външнополитически избор на Република България за участие в НАТО и към решенията на българския Конституционен съд.
Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в градивен разговор със страните - членки на НАТО в Съвета НАТО-Русия, ориентиран към бъдещето на една по-единна и по-сигурна Европа, основаваща се на господство на правото и прецизно използване на поетите международноправни задължения ", декларират още от Министерство на външните работи.
И насочат зов: " Настоящата рецесия в архитектурата за сигурност в Европа, както и рецесията в и към Украйна, следва да бъдат позволени с дипломатически средства и по пътя на разговора ".
Министерство на защитата също излезе със своя позиция.
Позицията на съветското външно министерство мъчно може да се интерпретира като позитивен сигнал в подтекста на интензивните дипломатически старания за деескалация на напрежението, зародило по Източния фланг на НАТО. Изострянето на риториката идва в миг, когато е налице нова динамичност в връзките сред НАТО и Руската федерация. В изискванията на обновения разговор в Съвета НАТО - Русия, когато към този момент имаме функциониращи канали за връзка, е мъчно да бъде рационализирано сходен вид говорене. Прагматичният метод допуска, че проблемите в двустранните и съюзните връзки следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската федерация има терзания за личната си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат показани в това число и на двустранно равнище. Към сегашния миг пред нас не са поставяни въпроси от сходно естество, декларират от Министерство на защитата.
Успехът на прилаганите дипломатически средства за деескалация на напрежението и за разрешаването на зародилите спорове зависи от волята и откровеното предпочитание на ангажираните страни да водят ефикасен, прагматичен и логичен разговор. Ултимативният метод, въпреки това, не просто е неконструктивен, само че би довел до следваща ескалация, от която никой в последна сметка няма интерес. В този смисъл държанието, демонстрирано от Руската федерация, мъчно би могло да се впише в границите на напъните за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на разговора и дипломацията, разясняват още от Министерство на защитата.
България е суверенна страна, която сама взема решение по какъв начин да дефинира и осъществя своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията й на държание в интернационалните връзки, респективно - в какви съюзи да взе участие. Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от законните български управляващи в сходство с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни ползи са и ще продължат да бъдат насочна точка за всяко наше решение и деяние, декларират в умозаключение от Министерство на защитата.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ