Доц. Катя Михайлова: Телевизията има много различни лица
Телевизията има доста разнообразни лица, в малкия екран има доста друга публицистика. Българският ден е друг на екрана на българската телевизия. Това сподели доцент Катя Михайлова – учител по социология в УНСС и съавтор на четиритомника " Телевизията в България: 1954-2024 “, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
В изданието е направена систематизация на 70-годишния интервал на развиване на българската малкия екран. В него се обрисуват четири интервала, които комбинират два критерия – развиването на политическото време и на софтуерното време, изясни доцент Михайлова.
По думите й изначална функционалност на медиите е да са коректив на властта. " Казва се, че медиите са куче-пазач. Само че това теорията го споделя, а практиката доста постоянно демонстрира, че те са кучето, което носи вестника. Но не всички медии и не всички публицисти в една медия “, добави преподавателят по социология.
Според доцент Катя Михайлова медиите в България са съответни на настоящите събития. " Всяка по собствен метод. В медийното поле през днешния ден има доста огромно многообразие. Можем да посочим медии, които следват властта, подмазват й се, украсяват всичко, което се случва, само че има и други медии, които са много сериозни към протичащото се. Всъщност феновете би трябвало да гледат повече разнообразни малките екрани, да слушат повече разнообразни радиа и да четат повече разнообразни текстове, с цел да могат да създадат пъзела “, счита тя.
По думите й медийното поле в България не е единно. " То е разчертано на вътрешни субполета. Това доста ясно пролича през 2013 година, когато се одобри втори Професионално-етичен кодекс на медийната колегия “, уточни доцент Михайлова.
Ако желаеме да съумяваме като общество, би трябвало да подадем ръце на свободните публицисти, съобщи университетският учител.
" Да правиш публицистика в кардинално лимитирана независимост на словото, тъй като тя е такава съгласно интернационалните показатели за независимост на словото, да правиш същинска публицистика под угрозата, че ще бъдеш уволнен даже преди да си си направил материала, не е доста лека работа “, разяснява тя.
Доц. Михайлова съобщи, че не чака висока степен на сдържаност към новоизбраното държавно управление от така наречен казионни медии. " Критичността ще я получим от избрани медийни субполета. За да поддържаме привидната форма на народна власт, би трябвало да се отразява и опозицията. Властта има изключителна потребност да се отразява опозицията, да се отразява контраговоренето, другата позиция, с цел да може да поддържа илюзията за народна власт, тъй като в противоположен случай илюзията свършва, демократичната форма – също “, добави тя.
В изданието е направена систематизация на 70-годишния интервал на развиване на българската малкия екран. В него се обрисуват четири интервала, които комбинират два критерия – развиването на политическото време и на софтуерното време, изясни доцент Михайлова.
По думите й изначална функционалност на медиите е да са коректив на властта. " Казва се, че медиите са куче-пазач. Само че това теорията го споделя, а практиката доста постоянно демонстрира, че те са кучето, което носи вестника. Но не всички медии и не всички публицисти в една медия “, добави преподавателят по социология.
Според доцент Катя Михайлова медиите в България са съответни на настоящите събития. " Всяка по собствен метод. В медийното поле през днешния ден има доста огромно многообразие. Можем да посочим медии, които следват властта, подмазват й се, украсяват всичко, което се случва, само че има и други медии, които са много сериозни към протичащото се. Всъщност феновете би трябвало да гледат повече разнообразни малките екрани, да слушат повече разнообразни радиа и да четат повече разнообразни текстове, с цел да могат да създадат пъзела “, счита тя.
По думите й медийното поле в България не е единно. " То е разчертано на вътрешни субполета. Това доста ясно пролича през 2013 година, когато се одобри втори Професионално-етичен кодекс на медийната колегия “, уточни доцент Михайлова.
Ако желаеме да съумяваме като общество, би трябвало да подадем ръце на свободните публицисти, съобщи университетският учител.
" Да правиш публицистика в кардинално лимитирана независимост на словото, тъй като тя е такава съгласно интернационалните показатели за независимост на словото, да правиш същинска публицистика под угрозата, че ще бъдеш уволнен даже преди да си си направил материала, не е доста лека работа “, разяснява тя.
Доц. Михайлова съобщи, че не чака висока степен на сдържаност към новоизбраното държавно управление от така наречен казионни медии. " Критичността ще я получим от избрани медийни субполета. За да поддържаме привидната форма на народна власт, би трябвало да се отразява и опозицията. Властта има изключителна потребност да се отразява опозицията, да се отразява контраговоренето, другата позиция, с цел да може да поддържа илюзията за народна власт, тъй като в противоположен случай илюзията свършва, демократичната форма – също “, добави тя.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ