Външният вид на новата Leica е доста ретро и това

Външният тип на новата Leica е много „ ретро ” и това е напълно целеустремено
(снимка: Leica)

Развитието на технологиите във фотографията съвсем изличи концепцията, че положителната фотография е въпрос на умения и концепция. Една нова камера, пусната на пазара, предизвика размисъл по тематиката за човешките качества и гении.

Със своя външен тип M11 на Leica наподобява по този начин, като че ли идва от напълно друга епоха. Технологиите в апарата са съвременни, само че в доста връзки машинката работи като едновремешните фотоапарати с филм. Няма автофокус, не снима видео и борави със остарели обективи – напряко е като извадена от предишното.

Външният тип също е много „ ретро ” и това е напълно целеустремено, отбелязва. Инженерите са се постарали да наблегнат на това, което множеството снимачни устройства в ново време се пробват да загърбят: че камерата няма значение, тъй като значение имат уменията, геният, концепциите на фотографа. Камерата е просто инструмент и всеки инструмент е толкоз добър, колкото е добър майсторът, който го употребява.

Подходът е индикативен. Гаечният ключ е просто гаечен ключ: някои гаечни ключове може да са по-добри от други, само че в случай че желаете да извършите нещо потребно с гаечен ключ, имате потребност от човек с умеене да употребява гаечен ключ. Същото е и с камерата: тя е един инструмент, с който можеш да направиш нещо доста хубаво или да „ си остави ръцете ” – зависи напълно от уменията.

M11 на Leica наподобява по този начин, като че ли идва от напълно друга епоха
(снимка: Leica)

Концепцията зад този модел внезапно се опълчва на всеобщата наклонност от последните десетилетия – да се създават снимачни устройства, които отстраняват човешкия фактор от акта на правене на фотография.

С прибавяне на функционалности като автофокус, автоматизирано контролиране на салдото на бялото и автоматизирано премерване на светлината, инженерните старания на множеството производители на фотоапарати несъзнателно замениха с логаритми. Тези логаритми трансформират акта на основаване на изображение в нещо, което към този момент не е предизвикателство, не изисква мисъл, творчество, креативност – индивидът просто се приспособява всред серия от варианти, сред които може да избира.

Това е път, по който поеха доста софтуерни достижения в нашето консуматорско общество: развивани и изпипвани с години умения бяха сменени от логаритми и набори от подготвени функционалности, които претендират, че отстраняват потребността от умения. И все пак… някои фотоси са по-добри от други, нали?