Кашмир не е за пазарлък: Индия отряза Тръмп
Външният секретар Викрам Мисри съобщи, че Моди е предал „ изрично “ дългогодишната позиция на Индия на Тръмп по време на телефонен диалог сред двамата водачи във вторник, написа BBC.
Тръмп неведнъж е предложил да посредничи сред Индия и Пакистан за решение на „ въпроса с Кашмир “ след четиридневния спор сред двете нуклеарни сили през май.
Белият дом към момента не е коментирал изказването на Индия.
Мисри добави още, че Моди е декларирал „ ясно “ на Тръмп, че по време на спора не са водени никакви диалози нито за комерсиална договорка сред Индия и Съединени американски щати, нито за американско ходатайство сред Индия и Пакистан.
Тръмп неведнъж е твърдял, че Индия и Пакистан са прекратили спора след помирение, контрактувано с посредничеството на Съединени американски щати, и че е употребявал търговията като инструмент, с цел да ги убеди. Пакистан поддържа американските изказвания за роля в примирието, само че Индия изрично ги отхвърля.
„ Разговорите за преустановяване на военните дейности се водеха непосредствено сред Индия и Пакистан по съществуващите канали за връзка сред военните на двете страни “, сподели Мисри.
Миналия месец Тръмп съобщи пред публицисти:
„ Казах им: `Хайде, ще вършим доста търговия с вас (Индия и Пакистан). Спрете го. Ако спрете, ще има търговия. Ако не спрете, няма да има нищо.` “
В същото време Делхи бърза да завърши комерсиално съглашение със Съединени американски щати преди приключването на 90-дневната пролонгация по високите мита на 9 юли.
Фонът на напрежението
Кашмир остава противоречива територия сред Индия и Пакистан, като и двете страни претендират за целия район, само че управляват единствено елементи от него. Десетилетия двустранни договаряния не са довели до трайно решение.
Индия преглежда Кашмир като неразделна част от своята територия и изрично отхвърля всевъзможни договаряния посредством медиатори.
Напрежението сред двете страни се изостри, откакто Индия упрекна Пакистан за офанзива против туристи на 22 април в индийската част на Кашмир, при която починаха 26 души, най-вече туристи. Пакистан отхвърли обвиняванията.
През май Индия извърши въздушни удари по хипотетична терористична инфраструктура в Пакистан, което докара до четири дни военни конфликти сред двете страни. И двете упрекваха другата страна в офанзиви против авиобази и други военни обекти.
На фона на риска от по-нататъшна ескалация, Тръмп разгласи на 10 май, че Индия и Пакистан са се съгласили на „ цялостно и неотложно помирение “, контрактувано благодарение на Съединени американски щати.
По-късно в обява в платформата Truth Social, той добави
:
„ Ще работя с вас, с цел да забележим дали, след хиляда години, може да бъде реализирано решение за Кашмир “.
В същия ден държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио съобщи, че двете страни също по този начин са се съгласили да стартират диалози по необятен кръг от въпроси на неутрална територия.
На 11 май Тръмп още веднъж похвали водачите на Индия и Пакистан, че са „ разбрали, че е време да спрат експанзията “, като добави, че се гордее, че Съединени американски щати „ са помогнали за постигането на това историческо и героично решение “.
След изказванията на Тръмп, външният министър на Пакистан съобщи, че примирието е контрактувано сред двете страни, с присъединяване на „ над 30 страни “ в дипломатическия развой.
Индия обаче поредно отхвърля всякаква американска интервенция.
Дипломатически последици
Анализатори означават, че многократните и обществени изявления на Тръмп по отношение на ходатайство в Кашмир слагат Делхи в неуместна позиция и тестват дипломатическите червени линии на Индия.
Индия от дълго време упорства западните ѝ сътрудници да не я приравняват с Пакистан и да не посещават двете страни по едно и също време в дипломатически задачи. Туитовете на Тръмп обаче постоянно показват Индия и Пакистан като равнопоставени страни, което поражда напрежение в индийските дипломатически среди.
Въпреки това, съгласно анализатори, към момента е рано да се реши дали това ще повлияе на договарянията за комерсиалната договорка сред Вашингтон и Делхи.
Тръмп неведнъж е предложил да посредничи сред Индия и Пакистан за решение на „ въпроса с Кашмир “ след четиридневния спор сред двете нуклеарни сили през май.
Белият дом към момента не е коментирал изказването на Индия.
Мисри добави още, че Моди е декларирал „ ясно “ на Тръмп, че по време на спора не са водени никакви диалози нито за комерсиална договорка сред Индия и Съединени американски щати, нито за американско ходатайство сред Индия и Пакистан.
Тръмп неведнъж е твърдял, че Индия и Пакистан са прекратили спора след помирение, контрактувано с посредничеството на Съединени американски щати, и че е употребявал търговията като инструмент, с цел да ги убеди. Пакистан поддържа американските изказвания за роля в примирието, само че Индия изрично ги отхвърля.
„ Разговорите за преустановяване на военните дейности се водеха непосредствено сред Индия и Пакистан по съществуващите канали за връзка сред военните на двете страни “, сподели Мисри.
Миналия месец Тръмп съобщи пред публицисти:
„ Казах им: `Хайде, ще вършим доста търговия с вас (Индия и Пакистан). Спрете го. Ако спрете, ще има търговия. Ако не спрете, няма да има нищо.` “
В същото време Делхи бърза да завърши комерсиално съглашение със Съединени американски щати преди приключването на 90-дневната пролонгация по високите мита на 9 юли.
Фонът на напрежението
Кашмир остава противоречива територия сред Индия и Пакистан, като и двете страни претендират за целия район, само че управляват единствено елементи от него. Десетилетия двустранни договаряния не са довели до трайно решение.
Индия преглежда Кашмир като неразделна част от своята територия и изрично отхвърля всевъзможни договаряния посредством медиатори.
Напрежението сред двете страни се изостри, откакто Индия упрекна Пакистан за офанзива против туристи на 22 април в индийската част на Кашмир, при която починаха 26 души, най-вече туристи. Пакистан отхвърли обвиняванията.
През май Индия извърши въздушни удари по хипотетична терористична инфраструктура в Пакистан, което докара до четири дни военни конфликти сред двете страни. И двете упрекваха другата страна в офанзиви против авиобази и други военни обекти.
На фона на риска от по-нататъшна ескалация, Тръмп разгласи на 10 май, че Индия и Пакистан са се съгласили на „ цялостно и неотложно помирение “, контрактувано благодарение на Съединени американски щати.
По-късно в обява в платформата Truth Social, той добави
:
„ Ще работя с вас, с цел да забележим дали, след хиляда години, може да бъде реализирано решение за Кашмир “.
В същия ден държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио съобщи, че двете страни също по този начин са се съгласили да стартират диалози по необятен кръг от въпроси на неутрална територия.
На 11 май Тръмп още веднъж похвали водачите на Индия и Пакистан, че са „ разбрали, че е време да спрат експанзията “, като добави, че се гордее, че Съединени американски щати „ са помогнали за постигането на това историческо и героично решение “.
След изказванията на Тръмп, външният министър на Пакистан съобщи, че примирието е контрактувано сред двете страни, с присъединяване на „ над 30 страни “ в дипломатическия развой.
Индия обаче поредно отхвърля всякаква американска интервенция.
Дипломатически последици
Анализатори означават, че многократните и обществени изявления на Тръмп по отношение на ходатайство в Кашмир слагат Делхи в неуместна позиция и тестват дипломатическите червени линии на Индия.
Индия от дълго време упорства западните ѝ сътрудници да не я приравняват с Пакистан и да не посещават двете страни по едно и също време в дипломатически задачи. Туитовете на Тръмп обаче постоянно показват Индия и Пакистан като равнопоставени страни, което поражда напрежение в индийските дипломатически среди.
Въпреки това, съгласно анализатори, към момента е рано да се реши дали това ще повлияе на договарянията за комерсиалната договорка сред Вашингтон и Делхи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ