Външните показа за Русия като деспотична и имперска страна още веднъж получиха значение в публичния спор след нашествието в Украйна. Те свързват вътрешния абсолютизъм и външната война, преначертавайки източната граница на Европа като нова преграда на цивилизацията.
В новото си есе „ Размисли върху имперския абсолютизъм на Русия “, оповестено неотдавна от Payot, Сабин Дюлин, професор по модерна съветска и руска история в Sciences Po, изследва образуването и устойчивостта на съветската имперска еднаквост във времето.
С прецизността на историк тя демонстрира по какъв начин този модел е бил открит и по-късно построен в дълготраен проект, развивайки се съгласно интервалите и характера на режимите и продължавайки да оказва мощно въздействие върху актуалната съветска политика. Публикуваме фрагменти от въведението, където се появява понятието „ имперски абсолютизъм “, даващо заглавие на нейната книгата и предлагащо нова вероятност върху последните пет века история на страната.
Сабине Дълин, The Conversation
Деспотизъм и имперска визия: това е пандизът, в който съветската еднаквост е била затворена в продължение на епохи. На власт в продължение на двадесет и пет години и проектант на войната в Украйна, Путин, за жалост, дава поразително удостоверение за това.
Външните показа за Русия като деспотична и имперска страна още веднъж получиха значение в публичния спор след нашествието в Украйна. Те свързват вътрешния абсолютизъм и външната война, преначертавайки източната граница на Европа като нова преграда на цивилизацията.
Акронимът „ рашисти “ (съкращение от „ Русия “ и „ фашисти “), въведен от украински публицист по време на войната в Грузия през 2008 година, набира скорост през 2014 година, когато Путин стартира необявената си война в Донбас след анексирането на Крим. Употребата му се разраства след нахлуването в Украйна в края на февруари 2022 година, изключително откакто президентът Володимир Зеленски го употребява през април същата година, с цел да опише завръщането на фашисткото безчовечие в Европа, близо осемдесет години по-късно.
По време на кланетата на цивилни в украинския град Буча, наличието в съветската войска на подразделения от Сибир, от тюркски и монголски етнос (буряти, тувинци, саха) докара до повторна поява на другия облик на Русия в европейските медии - по-скоро азиатски, в сравнение с европейски.
Докато предпочитаното разполагане на небогати неруси от Сибир на фронтовата линия доста приличаше на расистка дискриминация в Руската федерация, обликът на бялата европейска цивилизация, атакувана в Украйна от варварските орди от Русия, се вписа в дългата история на западните стандарти за ориенталския абсолютизъм. Понятието абсолютизъм е употребявано по-специално за изложение на Русия при цар Николай I в средата на 19 век.
В сравнението си сред Съединените щати и Русия, Алексис дьо Токвил дефинира робството и военните завоевания като ключове към съветското ръководство и динамизъм. По думите му, съветският народ е съсредоточил цялата власт на обществото в ръцете на един единствен субект. Карл Маркс, който е подкрепял полските въстаници (срещу съветския гнет) през 1830 година и още веднъж през 1863 година, е осъждал опасността, подбудена от „ тъмната азиатска мощ към Европа “ - съгласно него присъщото на Русия изкуство на робството, което е считал за наследено от монголите, е служело за безкрайни завоевания.
По този метод съветският абсолютизъм или е категоризиран в типологията на политическите режими, вариращи от независимост и народна власт до робия и максимализъм, или е есенциализиран като ориенталски, а не като европейски режим. Ориенталистката интерпретация на Русия - доста друга от Европа, още веднъж е употребена в подтекста на Студената война за битка с комунистическия съперник, неговата всемогъща страна без частна благосъстоятелност и неговия червен експанзионизъм.
Деспотизмът е отрицателна идея, която самите съветски водачи не биха подкрепили. Най-често се употребява от критици на съветската власт. За да възхвалят добродетелите на своята система в съпоставяне със западната народна власт, съветските управници са предпочитали и не престават да избират други термини, като максимализъм и автокрация в епохата на царете, тирания на пролетариата и национална народна власт след Руската гражданска война (1917 г.) и тирания на закона или отвесна конструкция на властта в путинова Русия.
Всеки термин може да се схваща по отношение на европейската политическа система от това време. Така автокрацията подхожда на конституционната монархия, диктатурата на пролетариата се опълчва на формалната буржоазна народна власт, а диктатурата на закона замества върховенството на закона. Тази книга има за цел да изследва понятието за имперски абсолютизъм, демонстрирайки степента, до която визиите за абсолютизъм и империя взаимно си въздействат в съветската история.
Концепцията явно е противоречива и ще бъде оспорвана. Но в своята семантична двоякост, тя има евристичната стойност да учи употребите и повторенията. От Московия през 16 век нататък, задачата затова ще бъде да се разбере по какъв начин деспотизмът и империята, в своята връзка, биха могли да образуват примка, сковаваща съветската еднаквост и блокираща нейното развиване, както като нация, по този начин и като народна власт.
В сюжетите на властта в Русия се следи персонализация на властта, нейното религиозно или свещено измерение, слабостта на контрола и салдото, както и служенето на суверена като главен източник на благосъстояние. За съветската страна Империята, като концепция и процедура, е считана за натурален ред на нещата. В рамките ѝ се е изковала всеобхватната имперска съветска еднаквост ( „ российский “ ), друга от съветската етническа принадлежност ( „ русский “ ). Империята обаче е обект на остра рецензия от марксистите, които завземат властта през 1917 година Но нейната безкрайност и многонационалност, нейните позитивни качества и произлизащата от това мощност са били – даже в Съветския съюз – ценени, за разлика от империализма, от който е било належащо да се дистанцира.
Нито деспотизмът, нито Империята изчезнаха, макар противоположните идеологии и коренно новите разкази, появили се след 1917 година Фигурата на деспота можеше да одобри формата на свиреп тиранин или на образован монарх; той можеше да се показа като поръчител на открития ред или, назад - като реформатор. Деспотичният режим беше неограничената власт на царя или Сталин, само че също по този начин и тази на гражданската и военната администрация, която упражняваше цялостната си тежест върху многочислените общности и нации, съставляващи Империята. Имперският абсолютизъм предизвикваше принуждение и послушание, само че също по този начин консенсус и съдействие.
Концепцията за имперски абсолютизъм предлага и опцията за разглеждане на безспорната и имперска власт в Русия спрямо други: Османската империя, Китай, само че също по този начин безспорни монархии, империи и западни империалистически ръководства. Много от употребяваните за съветската история концепции не са използвани другаде. Така алтернативата на съветската власт доста постоянно се слага от позиция на някаква " уестернизация " (имитация на Запада) или славянофилство (търсене на характерен път). Автокрацията, когато превзема територии, се счита за по-малко империалистическа от панславянската (когато включва завоевания на запад) или евразийската (когато включва колонизация на изток и юг).
Концепцията за тоталитаризма е имала за цел да подчертае новостта на комунистическите и фашистките режими, зародили от Първата международна война и последвалите революции. „ Имперският абсолютизъм “ заобикаля да замъглява системите за различаване на политическия режим посредством прекомерно характерни характерности във времето и пространството. Използването на концепцията за имперски абсолютизъм за схващане на модерна Русия е скъпо както за сериозен разбор, по този начин и за бъдещи вероятности. Като подчертаваме автократичните трендове на съветската страна и движещите сили зад съветската еднаквост, вкоренена в Империята, ние сме водени към въпроса по какъв начин да избегнем тази явна наложителност на имперския абсолютизъм в Русия.
Не бива да се заблуждаваме. Играта на огледалата е многопосочна. За да подлага на критика френската безспорна монархия, Монтескьо проучва далечни режими на ориенталски абсолютизъм. Анализът на съветския имперски абсолютизъм може да се преглежда като сходно упражнение на престорена различност и зоркост, като огледало, ориентирано към Европа, отразяващо това, което в миналото е била: колониална, империалистическа и фашистка, и това, в което доста добре би могла да се трансформира още веднъж: антидемократична. /БГНЕС
В новото си есе „ Размисли върху имперския абсолютизъм на Русия “, оповестено неотдавна от Payot, Сабин Дюлин, професор по модерна съветска и руска история в Sciences Po, изследва образуването и устойчивостта на съветската имперска еднаквост във времето.
С прецизността на историк тя демонстрира по какъв начин този модел е бил открит и по-късно построен в дълготраен проект, развивайки се съгласно интервалите и характера на режимите и продължавайки да оказва мощно въздействие върху актуалната съветска политика. Публикуваме фрагменти от въведението, където се появява понятието „ имперски абсолютизъм “, даващо заглавие на нейната книгата и предлагащо нова вероятност върху последните пет века история на страната.
Сабине Дълин, The Conversation
Деспотизъм и имперска визия: това е пандизът, в който съветската еднаквост е била затворена в продължение на епохи. На власт в продължение на двадесет и пет години и проектант на войната в Украйна, Путин, за жалост, дава поразително удостоверение за това.
Външните показа за Русия като деспотична и имперска страна още веднъж получиха значение в публичния спор след нашествието в Украйна. Те свързват вътрешния абсолютизъм и външната война, преначертавайки източната граница на Европа като нова преграда на цивилизацията.
Акронимът „ рашисти “ (съкращение от „ Русия “ и „ фашисти “), въведен от украински публицист по време на войната в Грузия през 2008 година, набира скорост през 2014 година, когато Путин стартира необявената си война в Донбас след анексирането на Крим. Употребата му се разраства след нахлуването в Украйна в края на февруари 2022 година, изключително откакто президентът Володимир Зеленски го употребява през април същата година, с цел да опише завръщането на фашисткото безчовечие в Европа, близо осемдесет години по-късно.
По време на кланетата на цивилни в украинския град Буча, наличието в съветската войска на подразделения от Сибир, от тюркски и монголски етнос (буряти, тувинци, саха) докара до повторна поява на другия облик на Русия в европейските медии - по-скоро азиатски, в сравнение с европейски.
Докато предпочитаното разполагане на небогати неруси от Сибир на фронтовата линия доста приличаше на расистка дискриминация в Руската федерация, обликът на бялата европейска цивилизация, атакувана в Украйна от варварските орди от Русия, се вписа в дългата история на западните стандарти за ориенталския абсолютизъм. Понятието абсолютизъм е употребявано по-специално за изложение на Русия при цар Николай I в средата на 19 век.
В сравнението си сред Съединените щати и Русия, Алексис дьо Токвил дефинира робството и военните завоевания като ключове към съветското ръководство и динамизъм. По думите му, съветският народ е съсредоточил цялата власт на обществото в ръцете на един единствен субект. Карл Маркс, който е подкрепял полските въстаници (срещу съветския гнет) през 1830 година и още веднъж през 1863 година, е осъждал опасността, подбудена от „ тъмната азиатска мощ към Европа “ - съгласно него присъщото на Русия изкуство на робството, което е считал за наследено от монголите, е служело за безкрайни завоевания.
По този метод съветският абсолютизъм или е категоризиран в типологията на политическите режими, вариращи от независимост и народна власт до робия и максимализъм, или е есенциализиран като ориенталски, а не като европейски режим. Ориенталистката интерпретация на Русия - доста друга от Европа, още веднъж е употребена в подтекста на Студената война за битка с комунистическия съперник, неговата всемогъща страна без частна благосъстоятелност и неговия червен експанзионизъм.
Деспотизмът е отрицателна идея, която самите съветски водачи не биха подкрепили. Най-често се употребява от критици на съветската власт. За да възхвалят добродетелите на своята система в съпоставяне със западната народна власт, съветските управници са предпочитали и не престават да избират други термини, като максимализъм и автокрация в епохата на царете, тирания на пролетариата и национална народна власт след Руската гражданска война (1917 г.) и тирания на закона или отвесна конструкция на властта в путинова Русия.
Всеки термин може да се схваща по отношение на европейската политическа система от това време. Така автокрацията подхожда на конституционната монархия, диктатурата на пролетариата се опълчва на формалната буржоазна народна власт, а диктатурата на закона замества върховенството на закона. Тази книга има за цел да изследва понятието за имперски абсолютизъм, демонстрирайки степента, до която визиите за абсолютизъм и империя взаимно си въздействат в съветската история.
Концепцията явно е противоречива и ще бъде оспорвана. Но в своята семантична двоякост, тя има евристичната стойност да учи употребите и повторенията. От Московия през 16 век нататък, задачата затова ще бъде да се разбере по какъв начин деспотизмът и империята, в своята връзка, биха могли да образуват примка, сковаваща съветската еднаквост и блокираща нейното развиване, както като нация, по този начин и като народна власт.
В сюжетите на властта в Русия се следи персонализация на властта, нейното религиозно или свещено измерение, слабостта на контрола и салдото, както и служенето на суверена като главен източник на благосъстояние. За съветската страна Империята, като концепция и процедура, е считана за натурален ред на нещата. В рамките ѝ се е изковала всеобхватната имперска съветска еднаквост ( „ российский “ ), друга от съветската етническа принадлежност ( „ русский “ ). Империята обаче е обект на остра рецензия от марксистите, които завземат властта през 1917 година Но нейната безкрайност и многонационалност, нейните позитивни качества и произлизащата от това мощност са били – даже в Съветския съюз – ценени, за разлика от империализма, от който е било належащо да се дистанцира.
Нито деспотизмът, нито Империята изчезнаха, макар противоположните идеологии и коренно новите разкази, появили се след 1917 година Фигурата на деспота можеше да одобри формата на свиреп тиранин или на образован монарх; той можеше да се показа като поръчител на открития ред или, назад - като реформатор. Деспотичният режим беше неограничената власт на царя или Сталин, само че също по този начин и тази на гражданската и военната администрация, която упражняваше цялостната си тежест върху многочислените общности и нации, съставляващи Империята. Имперският абсолютизъм предизвикваше принуждение и послушание, само че също по този начин консенсус и съдействие.
Концепцията за имперски абсолютизъм предлага и опцията за разглеждане на безспорната и имперска власт в Русия спрямо други: Османската империя, Китай, само че също по този начин безспорни монархии, империи и западни империалистически ръководства. Много от употребяваните за съветската история концепции не са използвани другаде. Така алтернативата на съветската власт доста постоянно се слага от позиция на някаква " уестернизация " (имитация на Запада) или славянофилство (търсене на характерен път). Автокрацията, когато превзема територии, се счита за по-малко империалистическа от панславянската (когато включва завоевания на запад) или евразийската (когато включва колонизация на изток и юг).
Концепцията за тоталитаризма е имала за цел да подчертае новостта на комунистическите и фашистките режими, зародили от Първата международна война и последвалите революции. „ Имперският абсолютизъм “ заобикаля да замъглява системите за различаване на политическия режим посредством прекомерно характерни характерности във времето и пространството. Използването на концепцията за имперски абсолютизъм за схващане на модерна Русия е скъпо както за сериозен разбор, по този начин и за бъдещи вероятности. Като подчертаваме автократичните трендове на съветската страна и движещите сили зад съветската еднаквост, вкоренена в Империята, ние сме водени към въпроса по какъв начин да избегнем тази явна наложителност на имперския абсолютизъм в Русия.
Не бива да се заблуждаваме. Играта на огледалата е многопосочна. За да подлага на критика френската безспорна монархия, Монтескьо проучва далечни режими на ориенталски абсолютизъм. Анализът на съветския имперски абсолютизъм може да се преглежда като сходно упражнение на престорена различност и зоркост, като огледало, ориентирано към Европа, отразяващо това, което в миналото е била: колониална, империалистическа и фашистка, и това, в което доста добре би могла да се трансформира още веднъж: антидемократична. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ