Външната политика стана по-видима за обществото заради активната политика по

Външната политика стана по-видима за обществото поради дейната политика във връзка с страните от Западните Балкани. Това е главен приоритет по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че в това време е доста по-дългосрочна цел и България има интерес съседите да бъдат постоянни в дълготраен проект. Това сподели вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в изявление за предаването " Преди всички " на БНР.

Захариева уточни и още резултати през тази година във външната ни политика: Подписването на контракта с Република Македония. Договорът не е утвърден към момента. Надявам се народните представители да го поддържат. Още преди да се ратифицира договорът, той се извършва. /…/ Признаването публично на българското малцинство Албания. Откриването на Консулство в Тараклия. Това е доста значимо събитие в Молдова, на което присъствах. Молдовските жители от български генезис са към 50 хиляди. Това са доста значими неща. Това демонстрира, че доста високо в програмата на българското държавно управление е грижата за българските общности зад граница.

За първи път от 12 години, един от главните външнополитически цели на Европейската работа за външна политика са Балканите, уточни министърът: Европейска комисия ще излезе със Стратегия за Западните Балкани през месец февруари, която ще обгръща всички страни. Организират се доста срещи с водачите. /…/ Много е значимо, че политическите сигнал, съответни задължения към страните, се чуват от огромна част от водачите в Европа. Такава среща на върха на тематика Западни Балкани не е имало от 2003 година.

Захариева разяснява и законодателните промени, направени от Полша и порицани от Брюксел. С измененията се дадоха повече права на изпълнителната власт в правосъдната система. Заради тях Европейска комисия взе решение да задейства чл.7 на Лисабонския контракт, който взема решение Полша от право на глас.

" Това са, за жалост, не толкоз приятни и положителни неща, само че това дава и огромна опция. Изненадваща е новината, че стартира процедурата. Вече има две разисквания – по време на Малтийското председателство и по време на Естонското председателство. Процедурата е, че Европейска комисия реши да стартира тази процедура. Тя дава опция за чуване на страната и смятам, че всяка една от страните би трябвало да вземе мнение, когато чуем и другата страна. Сега имаме единствено тази Европейска комисия. Считаме, че наложително би трябвало да се чуе мнението на Полша. Ако се вземе решение от 22 страни, тогава то отива за утвърждение в Екологичен потенциал. По моя информация, ще има среща сред полския министър председател и президента Юнкер януари месец. /…/ Много е значимо тази процедура да не се трансформира в мотив за ново разделяне на Европейски Съюз. Ще поставим всички старания като ръководители на Съвета да не се получи нова разграничителна линия ", разяснява вицепремиерът.

Министърът регистрира като триумф основаването на Фонд за защита и програмата за Постоянно структурирано съдействие – PESCO.

По време на Българското председателство се надявам да реализираме единодушие по Дъблинския правилник и общата политика за убежища, сподели още вицепремиерът: Българската позиция е такава от началото и от ден на ден позицията и на другите европейски страни се приближава до това, което е споделила България преди няколко години. Така че имам вяра, че ще вървим към това да се реализира работещо единодушие.