Външната политика отсъства от предизборната кампания
Външната политика отсъства от тази предизборна акция. Нещо повече - гласоподавателите на процедура не питат претендентите за тази тематика, с изключение на във връзка връзките със Северна Македония.
С това умозаключение се съгласиха представители на " Демократична България ", " Продължаваме промяната ", ГЕРБ, " Българска социалистическа партия за България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! " във евентуално единствения до момента обществен диалог за интернационалната и европейската политика на България. Той бе проведен от Европйския съвет за външна политика с присъединяване на Стефан Тафров, Даниел Лорер, Екатерина Захариева, Крум Зарков и Маря Капон.
" В тази трета акция като че ли се приказва повече за политика, само че истината е, че външната остава отвън обсега на множеството от дебатите и срещите. Доколкото се приказва за нея, тази комплицирана материя е пречупена през много простовати клишета ", сподели Крум Зарков от Българска социалистическа партия.
" Хората ме питат най-вече за връзките със Северна Македония, а когато става дума за Европейския съюз, то е за това какво ни " кара " Брюксел да вършим, което е извънредно опростяване на нещата и основава неправилно усещане какво е Европейски Съюз, какво е Брюксел, кои са органите, които взимат решения ", показа и някогашната външна министърка Екатерина Захариева .
От Русе, където е претендент за народен представител, Стефан Тафов добави: " Всеки ден се срещам с хората в центъра на Русе и никой не пита за външна политика, най-вече един път на 5 дни някой да каже нещо за Северна Македония. Но пък се съживява ползата, когато кажа, че Русе е част от огромен еврорегион, в който е Букурещ с всички благоприятни условия, които дава за българския град румънската столица. Трябва външната и европейската ни политика да се свежда до всекидневието на хората - какво ще им помогне във всекидневието транграничното европейско съдействие, да вземем за пример. Трябва изпод да съживим този интерес. "
Той добави: " У нас надълбоко е вкоренено разбирането, че външната и европейската политика са нещо, което ни се постанова. Затова и хората не се интересуват от тази тематика преди изборите. Причините са в ръководството от последните години и в популистите, хвърлящи виновността на Брюксел. "
Мария Капон удостовери, че Европа участва в срещите ѝ с гласоподаватели, само че за тях това е тематиката за документите. Според нея повода е, че години наред политици и популисти споделят на българите, че всичко неприятно идва от Брюксел, всичко положително идва от тяхната партия.
Даниел Лорер , най-новият в политиката от петимата, счита, е европейските тематики напълно отсъстват от политическия разговор и съзнанието на гласоподавателите. " Усещането ни като европейци е много маргинално. Затова за нас е значимо Европа да се върне в картата на България и българите да стартират да имат мнение за районни, европейски или световни тематики, които Европейски Съюз ще би трябвало скоро да взема решение ", добави той.
По външната политика на България приказва в събота пред " Дарик " радио съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов , съгласно който България от самото начало се пробва да се показа като медиатор, само че в действителност смеобслужващ личен състав на по-големи братя, което може да се окаже рисковано в дълготраен проект. За него за последните 30 години най-голямото достижение е участието в Европейския съюз и НАТО, както и еманципацията на българското общество от съветското въздействие, колкото и недорасъл
развой да е към момента.
" Една външна политика е толкоз мощна, колкото са мощни институциите и управническата класа,
обществото да осъзнае своите ползи. Трябва да пораснем като страна, пълноценно да бъдем
европейски членове. За момента главният ни проблем е нашата крайната институционална и
политическа незрялост ", сподели той в предаването " Седмицата ".
В диалога стана дума главно за четири тематики, които съгласно ЕСВП може да залегнат в основата на външнополитическа тактика и тактика за сигурност на България - документ, с който България не разполага в последните години, само че който може да бъде направен в идващия парламент. Участниците на процедура демонстрираха, че има консенсус по тях у сериозна маса партии с шансове да влязат в новото Народно заседание.
1. Върховенство на правото
Първата такава точка на консенсус е, че в разногласието сред Полша и Европейската комисия за върховенството на европейското законодателство България изрично би трябвало да заеме страната на Брюксел. По адрес на сегашните ръководещи във Варшава и Будапеща би трябвало Европейският съюз да употребява в това число заледяване на средства за тези страни, споделиха участниците.
" У нас е двоен ползата да се резервира правилото на върховенството на европейското право над националното, тъй като битката в България за господство на закона се опира точно на европейското право. " Демократична България " ще упорства идващото държавно управление да заеме ясна позиция по този въпрос ", сподели Тафров . " Ние нямаме никакво подозрение в този спор - България би трябвало да застане на страната на европейското право, спазването на което сме се заели всички страни-членки на Европейски Съюз. Полша не може да слага под въпрос този ред - фундамента на Европа ", сподели още той.
Екатерина Захариева напомни, че " сички страни сме кандидатствали и сме се съгласили с частта кое е европейско и кое е национално право, освен това в Полша участието е утвърдено на референдум ". Нужно е самообладание (в този спор), само че и би трябвало да се покаже,че то е на привършване, добави тя и уточни, че още през 2015 година са почнали диалозите за пускане на процедура за лишаване гласа на Варшава в Европейски Съюз, която бе задействана година по-късно. " Съжалявам, само че не виждам различен избор в създалата се обстановка с изключение на прекъсването на евросредства (по Плана за възстановяване) за Полша ", заключи тя позицията си.
Според Крум Зарков " за нас е значимо да участваме в този спор, който не е единствено сред Европейска комисия и Полша, а е сред всички страни ". Той добави, че " върховенството на закона директно визира българските жители и българите чакат от Еврокомисията съответна помощ да се оправят с хроничния си проблем с корупцията. "
2. Зелената договорка
Втората консенсусна точка е за ролята на Европейската зелена договорка. Внушителните 85% от българите считат, че климатичните промени и световното стопляне са проблем от изключителна значимост, единодушие има и сред партиите по отношение на ролята на Зелената договорка. Но хората всеобщо споделят, че не знаят каква е българската позиция за нея и би трябвало да бъдат по-добре осведомени.
" Масово българите не знаят за Зелената договорка, тъй като тя беше представяна от някои като чучело, от други като панацея, а тя не е нито едното, нито другото. Зелената договорка е средството за превъзмогване на същинското предизвикателство, което към този момент никой не може да отхвърля - световното стопляне. Ние би трябвало ясно да кажем, че в Европейски Съюз има средства и благоприятни условия, а от идващото българско държавно управление ще зависи до каква степен те ще бъдат оползотворени ", сподели Крум Зарков .
Според Стефан Тафров досегашната власт не е подготвила проект за Зелената договорка, няма стратегическо мислене. " Има хрумвания, няма проект ", съобщи той.
" Част от политическите сили се заиграват с популистки тематики като тематиката за мините. Много е значимо ние да споделяме истина. Зелената договорка е огромна опция ", сподели Мария Капон . Според нея за климатичната тематика и договорката и дума не се повдига в региона на Стара Загора, където са въглищни мини, които България би трябвало да закрие.
" Радвам се, че сме на мнение, че Зелената договорка е безалтернативна. Преходът би трябвало да бъде равномерен, обективен и да подсигурява енергийната сигурност на Европа ", декларира Екатерина Захариева .
3. Северна Македония
Кандидатите за народни представители от петте партии са съгласни за евроинтеграцията на Северна Македония, само че връзките с България не трябва да бъдат градени на основата на омразата.
" Новото държавно управление ще би трябвало да влезе в тези диалози, които ще покажат на нашите европейски и интернационалните сътрудници, че ние знаем по какъв начин да излезем от обстановката ", съобщи Крум Зарков .
" Призовавам сътрудниците от другите политически сили да се разберем, че България не оспорва правото на жителите на Република Северна Македония да се разпознават както намерят за добре и да назовават езика си както намерят за добре. Това оборване се употребява от избрани маргинални партии в България, както и от антибългарските кръгове в Скопие, с цел да нападат България ", сподели Стефан Тафров .
Екатерина Захариева настоя, че няма българско несъгласие, а краткотрайно противоречие с преговорната рамка. Има метод и той не е комплициран, с цел да стартират договарянията - в случай че одобряват 5 пункта, препоръчани за тази рамка. Но и не би трябвало да с изатварям очите за протичащото се в Северна Македония и антибългарското говорене, превърнато в един от факторите на последните локални избори, добави тя. Според нея желанието да има резултат до края на годината идва от това, че в първата половина на годината стартира френско председателство на Съвета на Европейски Съюз и предстоят преидентски избори, а Париж не желае да се занимава с разширението.
4. Еврозоната
Сериозен е консенсусът за позитивния резултат за България от приемането на единната валута. В общественото говорене се вижда наклонност на излишно всяване на боязън по отношение на вероятно повдигане на цените при приемането на еврото, стана дума в диалога. " Ние сме длъжници на българските жители да водим умерено и взаимно тази акция - без значение кой от каква посока на спектъра е ", съобщи Мария Капон .
" Благодарение на валутния ръб към този момент имаме закрепен курс по отношение на еврото, единствено че нямаме представител в Европейската централна банка във Франкфурт. Когато се присъединим, ние ще бъдем към масата, на която се дефинира паричната политика ", сподели Стефан Тафров .
" Всички тук сме единни, че еврото е от голяма икономическа изгода за България. Фискален и паричен риск няма, защото сме в обстановка на валутен ръб. Отново има потребност от дейна връзка с обществото ", сподели Даниел Лорер .
" Сякаш се не помни, че с подписването на Договора за присъединение към Европейския съюз ние сме поели този ангажимент. Непрекъснатото скатаване по този въпрос основава условия за най-различни конспирации. Еврото нито ще вдигне стандарта ни на живот единствено по себе си, нито ще го смъкна единствено по себе си, само че еврото би могло да бъде инструмент за България ", сподели К рум Зарков .
Пълен запис на диалога може да гледате.
С това умозаключение се съгласиха представители на " Демократична България ", " Продължаваме промяната ", ГЕРБ, " Българска социалистическа партия за България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! " във евентуално единствения до момента обществен диалог за интернационалната и европейската политика на България. Той бе проведен от Европйския съвет за външна политика с присъединяване на Стефан Тафров, Даниел Лорер, Екатерина Захариева, Крум Зарков и Маря Капон.
" В тази трета акция като че ли се приказва повече за политика, само че истината е, че външната остава отвън обсега на множеството от дебатите и срещите. Доколкото се приказва за нея, тази комплицирана материя е пречупена през много простовати клишета ", сподели Крум Зарков от Българска социалистическа партия.
" Хората ме питат най-вече за връзките със Северна Македония, а когато става дума за Европейския съюз, то е за това какво ни " кара " Брюксел да вършим, което е извънредно опростяване на нещата и основава неправилно усещане какво е Европейски Съюз, какво е Брюксел, кои са органите, които взимат решения ", показа и някогашната външна министърка Екатерина Захариева .
От Русе, където е претендент за народен представител, Стефан Тафов добави: " Всеки ден се срещам с хората в центъра на Русе и никой не пита за външна политика, най-вече един път на 5 дни някой да каже нещо за Северна Македония. Но пък се съживява ползата, когато кажа, че Русе е част от огромен еврорегион, в който е Букурещ с всички благоприятни условия, които дава за българския град румънската столица. Трябва външната и европейската ни политика да се свежда до всекидневието на хората - какво ще им помогне във всекидневието транграничното европейско съдействие, да вземем за пример. Трябва изпод да съживим този интерес. "
Той добави: " У нас надълбоко е вкоренено разбирането, че външната и европейската политика са нещо, което ни се постанова. Затова и хората не се интересуват от тази тематика преди изборите. Причините са в ръководството от последните години и в популистите, хвърлящи виновността на Брюксел. "
Мария Капон удостовери, че Европа участва в срещите ѝ с гласоподаватели, само че за тях това е тематиката за документите. Според нея повода е, че години наред политици и популисти споделят на българите, че всичко неприятно идва от Брюксел, всичко положително идва от тяхната партия.
Даниел Лорер , най-новият в политиката от петимата, счита, е европейските тематики напълно отсъстват от политическия разговор и съзнанието на гласоподавателите. " Усещането ни като европейци е много маргинално. Затова за нас е значимо Европа да се върне в картата на България и българите да стартират да имат мнение за районни, европейски или световни тематики, които Европейски Съюз ще би трябвало скоро да взема решение ", добави той.
По външната политика на България приказва в събота пред " Дарик " радио съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов , съгласно който България от самото начало се пробва да се показа като медиатор, само че в действителност смеобслужващ личен състав на по-големи братя, което може да се окаже рисковано в дълготраен проект. За него за последните 30 години най-голямото достижение е участието в Европейския съюз и НАТО, както и еманципацията на българското общество от съветското въздействие, колкото и недорасъл
развой да е към момента.
" Една външна политика е толкоз мощна, колкото са мощни институциите и управническата класа,
обществото да осъзнае своите ползи. Трябва да пораснем като страна, пълноценно да бъдем
европейски членове. За момента главният ни проблем е нашата крайната институционална и
политическа незрялост ", сподели той в предаването " Седмицата ".
В диалога стана дума главно за четири тематики, които съгласно ЕСВП може да залегнат в основата на външнополитическа тактика и тактика за сигурност на България - документ, с който България не разполага в последните години, само че който може да бъде направен в идващия парламент. Участниците на процедура демонстрираха, че има консенсус по тях у сериозна маса партии с шансове да влязат в новото Народно заседание.
1. Върховенство на правото
Първата такава точка на консенсус е, че в разногласието сред Полша и Европейската комисия за върховенството на европейското законодателство България изрично би трябвало да заеме страната на Брюксел. По адрес на сегашните ръководещи във Варшава и Будапеща би трябвало Европейският съюз да употребява в това число заледяване на средства за тези страни, споделиха участниците.
" У нас е двоен ползата да се резервира правилото на върховенството на европейското право над националното, тъй като битката в България за господство на закона се опира точно на европейското право. " Демократична България " ще упорства идващото държавно управление да заеме ясна позиция по този въпрос ", сподели Тафров . " Ние нямаме никакво подозрение в този спор - България би трябвало да застане на страната на европейското право, спазването на което сме се заели всички страни-членки на Европейски Съюз. Полша не може да слага под въпрос този ред - фундамента на Европа ", сподели още той.
Екатерина Захариева напомни, че " сички страни сме кандидатствали и сме се съгласили с частта кое е европейско и кое е национално право, освен това в Полша участието е утвърдено на референдум ". Нужно е самообладание (в този спор), само че и би трябвало да се покаже,че то е на привършване, добави тя и уточни, че още през 2015 година са почнали диалозите за пускане на процедура за лишаване гласа на Варшава в Европейски Съюз, която бе задействана година по-късно. " Съжалявам, само че не виждам различен избор в създалата се обстановка с изключение на прекъсването на евросредства (по Плана за възстановяване) за Полша ", заключи тя позицията си.
Според Крум Зарков " за нас е значимо да участваме в този спор, който не е единствено сред Европейска комисия и Полша, а е сред всички страни ". Той добави, че " върховенството на закона директно визира българските жители и българите чакат от Еврокомисията съответна помощ да се оправят с хроничния си проблем с корупцията. "
2. Зелената договорка
Втората консенсусна точка е за ролята на Европейската зелена договорка. Внушителните 85% от българите считат, че климатичните промени и световното стопляне са проблем от изключителна значимост, единодушие има и сред партиите по отношение на ролята на Зелената договорка. Но хората всеобщо споделят, че не знаят каква е българската позиция за нея и би трябвало да бъдат по-добре осведомени.
" Масово българите не знаят за Зелената договорка, тъй като тя беше представяна от някои като чучело, от други като панацея, а тя не е нито едното, нито другото. Зелената договорка е средството за превъзмогване на същинското предизвикателство, което към този момент никой не може да отхвърля - световното стопляне. Ние би трябвало ясно да кажем, че в Европейски Съюз има средства и благоприятни условия, а от идващото българско държавно управление ще зависи до каква степен те ще бъдат оползотворени ", сподели Крум Зарков .
Според Стефан Тафров досегашната власт не е подготвила проект за Зелената договорка, няма стратегическо мислене. " Има хрумвания, няма проект ", съобщи той.
" Част от политическите сили се заиграват с популистки тематики като тематиката за мините. Много е значимо ние да споделяме истина. Зелената договорка е огромна опция ", сподели Мария Капон . Според нея за климатичната тематика и договорката и дума не се повдига в региона на Стара Загора, където са въглищни мини, които България би трябвало да закрие.
" Радвам се, че сме на мнение, че Зелената договорка е безалтернативна. Преходът би трябвало да бъде равномерен, обективен и да подсигурява енергийната сигурност на Европа ", декларира Екатерина Захариева .
3. Северна Македония
Кандидатите за народни представители от петте партии са съгласни за евроинтеграцията на Северна Македония, само че връзките с България не трябва да бъдат градени на основата на омразата.
" Новото държавно управление ще би трябвало да влезе в тези диалози, които ще покажат на нашите европейски и интернационалните сътрудници, че ние знаем по какъв начин да излезем от обстановката ", съобщи Крум Зарков .
" Призовавам сътрудниците от другите политически сили да се разберем, че България не оспорва правото на жителите на Република Северна Македония да се разпознават както намерят за добре и да назовават езика си както намерят за добре. Това оборване се употребява от избрани маргинални партии в България, както и от антибългарските кръгове в Скопие, с цел да нападат България ", сподели Стефан Тафров .
Екатерина Захариева настоя, че няма българско несъгласие, а краткотрайно противоречие с преговорната рамка. Има метод и той не е комплициран, с цел да стартират договарянията - в случай че одобряват 5 пункта, препоръчани за тази рамка. Но и не би трябвало да с изатварям очите за протичащото се в Северна Македония и антибългарското говорене, превърнато в един от факторите на последните локални избори, добави тя. Според нея желанието да има резултат до края на годината идва от това, че в първата половина на годината стартира френско председателство на Съвета на Европейски Съюз и предстоят преидентски избори, а Париж не желае да се занимава с разширението.
4. Еврозоната
Сериозен е консенсусът за позитивния резултат за България от приемането на единната валута. В общественото говорене се вижда наклонност на излишно всяване на боязън по отношение на вероятно повдигане на цените при приемането на еврото, стана дума в диалога. " Ние сме длъжници на българските жители да водим умерено и взаимно тази акция - без значение кой от каква посока на спектъра е ", съобщи Мария Капон .
" Благодарение на валутния ръб към този момент имаме закрепен курс по отношение на еврото, единствено че нямаме представител в Европейската централна банка във Франкфурт. Когато се присъединим, ние ще бъдем към масата, на която се дефинира паричната политика ", сподели Стефан Тафров .
" Всички тук сме единни, че еврото е от голяма икономическа изгода за България. Фискален и паричен риск няма, защото сме в обстановка на валутен ръб. Отново има потребност от дейна връзка с обществото ", сподели Даниел Лорер .
" Сякаш се не помни, че с подписването на Договора за присъединение към Европейския съюз ние сме поели този ангажимент. Непрекъснатото скатаване по този въпрос основава условия за най-различни конспирации. Еврото нито ще вдигне стандарта ни на живот единствено по себе си, нито ще го смъкна единствено по себе си, само че еврото би могло да бъде инструмент за България ", сподели К рум Зарков .
Пълен запис на диалога може да гледате.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ