ЕП: ЕС трябва да предприеме действия срещу фалшивите новини и външната намеса в изборите
Външната интервенция в изборите съставлява сериозна опасност за европейските демократични общества в интерес на антиевропейски, десни екстремистки и популистки сили.
За това предизвестяват евродепутатите, оповестиха от пресслужбата на Европарламента. Опитите за интервенция в процеса за взимане на решения в Европейски Съюз излага европейските демократични общества на риск, предизвестяват евродепутатите в резолюция, призната в четвъртък с 469 гласа „ за “, 143 гласа „ срещу “ и 47 гласа „ въздържал се “.
Неясно партийно финансиране
Парламентът показва, че задграничната интервенция следва последователен модел, като става въпрос за акции в обществените медии, хакерски атаки против инфраструктурата, обвързвана с избори, или финансова поддръжка за политически партии в интервала преди значими национални и европейски избори. Много от случаите на интервенция са в интерес на антиевропейски, есктремистки и популистки претенденти.
Въпреки че в страните членки има цялостна или частична възбрана за задгранични дарения за политически парии и претенденти, задгранични артисти намират метод да заобиколят тези правила, означиха депутатите. Те също показват случая с Националния фронт във Франция и изказванията на медиите, уличаващи австрийскта "Партията на свободата ", италианската "Лига " и акцията на Leave.eu в Обединеното кралство.
Засилване на съветската агитация
Евродепутатите показаха дълбока угриженост по отношение на „ извънредно рисковия темперамент на съветската агитация “, която е основният източник на дезинформация в Европа, и която се е удвоила от януари 2019 година (998 случая) в съпоставяне със същия интервал през 2018 година (434 случая).
Евродепутатите също изрично осъждат „ нападателните дейности “ от страни отвън Европейски Съюз, които се пробват да подкопаят суверенитета на страните от Западните Балкани в развой на присъединение към Европейски Съюз и страните от Източното партньорство.
Как да се отговори
Евродепутатите приканват за превръщането на Оперативната група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство в непрекъсната конструкция със доста по-голямо финансиране. Те насочат апел към интернет фирмите и обществените медии да сътрудничат в битката с дезинформацията, без да подкопават свободата на словото, и към Европейски Съюз да създаде правна рамка за противопоставяне на хибридните закани.
Бързи обстоятелства
Европейският съюз се бори интензивно с дезинформацията от 2015 година насам, когато Европейска работа за външна активност (ЕСВД) сътвори Оперативната група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство, за ефикасната връзка на политиките на Европейски Съюз по отношение на Източното съседство. Преди европейските избори, през октомври 2018 година Фейсбук, Гугъл, Twitter и Mozilla, и Microsoft през 2019 година, подписаха Кодекса за държание, с което се съгласиха непринудено с използването на стандартите за саморегулиране за битката с дезинформацията. През декември 2018 година Европейската комисия разгласява План за деяние за битка с дезинформацията.
Преди края на 2020 година в страните членки следва да се проведат повече от 50 президентски, национални, локални или районни избори.
За това предизвестяват евродепутатите, оповестиха от пресслужбата на Европарламента. Опитите за интервенция в процеса за взимане на решения в Европейски Съюз излага европейските демократични общества на риск, предизвестяват евродепутатите в резолюция, призната в четвъртък с 469 гласа „ за “, 143 гласа „ срещу “ и 47 гласа „ въздържал се “.
Неясно партийно финансиране
Парламентът показва, че задграничната интервенция следва последователен модел, като става въпрос за акции в обществените медии, хакерски атаки против инфраструктурата, обвързвана с избори, или финансова поддръжка за политически партии в интервала преди значими национални и европейски избори. Много от случаите на интервенция са в интерес на антиевропейски, есктремистки и популистки претенденти.
Въпреки че в страните членки има цялостна или частична възбрана за задгранични дарения за политически парии и претенденти, задгранични артисти намират метод да заобиколят тези правила, означиха депутатите. Те също показват случая с Националния фронт във Франция и изказванията на медиите, уличаващи австрийскта "Партията на свободата ", италианската "Лига " и акцията на Leave.eu в Обединеното кралство.
Засилване на съветската агитация
Евродепутатите показаха дълбока угриженост по отношение на „ извънредно рисковия темперамент на съветската агитация “, която е основният източник на дезинформация в Европа, и която се е удвоила от януари 2019 година (998 случая) в съпоставяне със същия интервал през 2018 година (434 случая).
Евродепутатите също изрично осъждат „ нападателните дейности “ от страни отвън Европейски Съюз, които се пробват да подкопаят суверенитета на страните от Западните Балкани в развой на присъединение към Европейски Съюз и страните от Източното партньорство.
Как да се отговори
Евродепутатите приканват за превръщането на Оперативната група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство в непрекъсната конструкция със доста по-голямо финансиране. Те насочат апел към интернет фирмите и обществените медии да сътрудничат в битката с дезинформацията, без да подкопават свободата на словото, и към Европейски Съюз да създаде правна рамка за противопоставяне на хибридните закани.
Бързи обстоятелства
Европейският съюз се бори интензивно с дезинформацията от 2015 година насам, когато Европейска работа за външна активност (ЕСВД) сътвори Оперативната група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство, за ефикасната връзка на политиките на Европейски Съюз по отношение на Източното съседство. Преди европейските избори, през октомври 2018 година Фейсбук, Гугъл, Twitter и Mozilla, и Microsoft през 2019 година, подписаха Кодекса за държание, с което се съгласиха непринудено с използването на стандартите за саморегулиране за битката с дезинформацията. През декември 2018 година Европейската комисия разгласява План за деяние за битка с дезинформацията.
Преди края на 2020 година в страните членки следва да се проведат повече от 50 президентски, национални, локални или районни избори.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ