Валят пари: Вижте колко изкараха софтуерните компании у нас. Българската

Валят пари: Вижте какъв брой изкараха софтуерните компании у нас. Българската ИКТ промишленост се готви за акомодация към среда на по-бавен напредък.
Българската асоциация на софтуерните компании
(БАСКОМ) изнесе настоящи данни, които демонстрират, че приходите на сектора у нас ще надвишават за пръв път 8 милиарда лв. през 2023 година.

„ До септември тази година смятахме, че приходите ни ще порастват с 20 %, само че след третото тримесечие видяхме, че има отрезвяване на значимите пазари в Западна Европа и в Съединени американски щати. Там орязването на разноските
ще бъде по всяка възможност водеща тематика
през 2024 година и този развой се чака да продължи повече от една година. Гледаме на протичащото се като на здравословен развой, на фона и на по-скъпия капитал. Актуалната прогноза за растежа на приходите на софтуерните компании в България е за 12,1 % през тази година “.

Това сподели Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ,
по време на събитие, обвързвано с обичайното
изследване за положението на софтуерния отрасъл в страната – БАСКОМ Барометър. Докладът се разгласява всяка година от 2009 година насам и за него са употребени данни от разбор на софтуерната промишленост от „ СБН – Панов, Стойчев и Ко “, оповестява Българска телеграфна агенция.
В срещата участваха още Доброслав Димитров,
ръководител на УС на БАСКОМ и Илия Кръстев, ръководител на УС на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST). Събитието почетоха и Иванка Шалапатова, министър на труда и обществената политика, и Ивайло Шотев, заместник-министър на стопанската система.
Темповете на напредък от над 20 %
за софтуерния сегмент на ИКТ промишлеността е присъщ за интервала 2015 до 2022 година, като 2021 година остава към този момент върхова за сектора с 26,5 на 100 повишение на оперативните приходи.

От настоящите данни стана известно, че приходите на софтуерните компании в България ще надвишават през 2023 година за пръв път 8 милиарда лв.. Подобен размер ще отреди дял от 4,5 % от общия размер на Брутният вътрешен продукт на страната. От тях 85 на 100 са образувани от експорт, който на собствен ред съставлява
една трета от целия износ на страната,
ето за какво външната среда е определяща за развиването на компаниите в този сегмент. Според сектора това затвърждава позицията на бранша като водещ за страната при услугите. Статистиката за 2022 година е за общи приходи от 7,2 милиарда лв. и дял в стопанската система от 4,3 на 100,
според индикатора за Брутният вътрешен продукт.
Общо заети в софтуерния сегмент са над 58 300 души (1,7 % дял от работната сила), като всяко едно работно място обезпечава над три пъти повече доходи за страната от налози и осигуровки по отношение на междинните за страната равнища, осведомят от БАСКОМ.
Делът на платените осигурителни суми
за предходната 2022 година е 5,1 на 100. Откритите нови работни места през 2022 година са над 8 300, като от тях 1 300 са по линия на „ синята карта “. От сектора предвиждат, че софтуерните компании ще внесат в допълнение над 200 млн. лв. повече налози и осигуровки по отношение на 2022 година и по този начин тези над 58 000 чиновници ще обезпечат повече от 2 милиарда лв. данъчно-осигурителни
доходи в бюджета на страната.
Разширяването на районното наличие, работата по правене на модел и пътна карта за основаване на най-малко 10 нови софтуерни учебни заведения, приносът на организацията за концентриране на вниманието на бизнеса в България и на институциите върху предлаганите благоприятни условия от изкуствения разсъдък и пробива по линия на неговото нахлуване в учебната среда, където си сътрудничат с Министерството на образованието и науката,
са измежду регистрираните триумфи на членовете на БАСКОМ.
Вплитането на опциите на изкуствения разсъдък в учебната среда, съгласно Доброслав Димитров, е развой, който слага България отпред в света.

На фона на упованията и постигнатото до края на 2023 година, от сектора акцентираха и върху своите упования към българските институции. Такива са: предвидимост и резистентност на данъчно-осигурителната рамка,
присъединяване на високотехнологичния бранш
в тристранния разговор, цифровизация на институциите и основаване на координационно звено, одобряване на марката България като страна, която притегля и задържа високотехнологични компании и фамилиите на заетите в тях. Те се оповестиха и за радикална промяна в образованието, която да включва и обзор на образователните стратегии.
„ Ако допреди няколко години най-добре беше
страната да не прави нищо по развиването на бранша на осведомителните технологии, в този момент обстановката е по-различна и това се дължи на променената среда. За нас към този момент е значима степента на интензивност на България като страна “, уточни на собствен ред Илия Кръстев от АИБЕСТ.
„ Нашите старания в затворените ни общности
към този момент не са задоволителни както по линия на образованието, по този начин също и по тематиката за качеството на живота “, сподели още той.

Социалният министър Иванка Шалапатова пое няколко уговорката пред сектора, първият от които е по линия на новото позициониране на България и образа ѝ зад граница.
Шалапатова счита, че е време дружно
с министрите на стопанската система и на нововъведенията да работят интензивно по този въпрос. По линия на изсветляването на българския бизнес, въпреки да посочи, че това не е нейна сфера на специализация, дружно с представители на Министерството на финансите и на Министерството на стопанската система и промишлеността да преценяват какви дейности
са подхванати измежду работодателските организации.
Третият ангажимент е да се сътвори среда, в която бизнесът и в съответния случай фирмите от ИКТ да бъдат сътрудници.
На сектора Шалапатова даде обещание до момента в който тече
процесът, обвързван с присъединяване му в тристранния обществен разговор, да има „ директна писта “ до институциите и да дава оферти.
„ До месеци следва да разработим тактика
за цифровизиране на обществената сфера. Имаме скромна визия и когато сме подготвени с дефинирането, ще ви поканим да споделите вашето мнение и визии. Партньорството посред ни ще бъде като че ли сте част от Тристранния съвет “, сподели министърът.
Зам.-министър Ивайло Шотев посочи,
че адаптивността на бранша ще бъде основна. Според него е значимо за способените институции да схванат аргументите за предстоящото закъснение на приходите в софтуерния сегмент и като цяло в ИКТ сферата –
дали произтичат от общоевропейския подтекст
на закъснение на стопанската интензивност или са резултат от направени неточности в България. И в случай че това е по този начин, в това число и от законодателни решения, да се подхващат ограничения по изчистването им.
Модернизацията на стопанската система,
обвързвана и с процеса по нейното цифровизиране, са основни за възстановяване на продуктивността на труда в българската стопанска система, където в този момент растежът на заплатите надвишава темповете при продуктивността на единица, сподели още заместник-министър Шотев.