Вълшебната българска шарена сол не би била същата без самардала.

Вълшебната българска шарена сол не би била същата без самардала. Тя придава един изострен и лют усет, който напълно добавя другите подправки в един, затвърден в гените ни, усет.

Използването й е лимитирано най-вече на територията на нашата страна, въпреки и да се среща диворастяща още в Кавказ, на полуостров Крим, както и в Румъния, Молдова, Турция и най-южните елементи на Италия и Франция.

В България самардалата е публикувана главно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област. Доста известна е измежду турскоговорящото население в Омурташко и Върбишко. В северозападната част на страната пък я считат за вариация на дивия лук и й споделят кучи лук. На други места- главно в Южна и Югозападна България се среща под името стрижак. Може да се сблъскате още и с наименованието самаришка трева или зелена сол (главно в Сливенския регион).

Английското и име е honey garlic – в превод меден чесън. Разпространението й е прекомерно лимитирано, по тази причина е и малко позната като фалшификация, даже постоянно липсва в профилираните справочници по ароматни и медицински растения. И въпреки всичко - тя е тъкмо това: една извънредно уханна и в това време потребна „ трева ”.

Билката самардала

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum, принадлежи към семейство Лукови) е многогодишно, скромно тревисто растение, което пораства от луковици. Луковицата доближава 2-3 см в диаметър и е покрита с тъмнокафяви люспи. Лесно разпознаваема е по характерното си трискатово стебло, чиято височина е приблизително 70-100 см. През месеците май и юни стеблото се снабдява с красиво съцветие, формирано от 30-40 дребни зеленикави камбанки. Вкусът й е мощен, нагарчащ и пикантен, изключително, когато растението е в прясно положение. Напомня повече на хрян, защото свежите и листа са доста по-люти от лука и чесъна.

Самардалата е част от листата с лечебни растения, които се намират под Закона за лечебните растения. Съставът и изцяло оправдава това. Тя съдържа етерично масло, голям брой стероли, танини и флавоноиди. За последните знаем не малко по отношение на противовъзпалителните им свойства - употребяват се за предварителна защита на редица сърдечно-съдови болести, високо кръвно, атеросклероза, даже рак.

Сред най- изявените и потвърдени здравословни изгоди от това растение са способността му да смъква нездравословния холестерол ( изключително в случай че не се смесва със сол ), да покачва апетита и да улеснява храносмилането. Самардала на чай оказва помощ още при стомашни болки и запек, сполучливо се употребява при хронична кашлица и псориазис. Друго нейно свойство е да подтиква уринирането, като по този метод пречиства бъбреците и пикочния мехур. Само няколко капки от листата и са превъзходен мас при разнообразни кожни заболявания и мъчно зарастващи рани.

Самардала за шарена сол

Тази фалшификация се употребява главно сушена с добавена в нея сол, защото към този момент споменахме, че прясна е изключително люта. За задачата, преди да цъфне, се изрязват стъблата й, накълцват се и се смилат. След това се смесват със сол на усет, получената примес се суши на сянка. Като изсъхне изцяло, се съхранява в добре затворени съдове. Препоръчително е да не подлагате самардалата на топлинна обработка, защото доста се трансформира ароматът й. Може да я добавяте към зелена салата, домати и краставици, коприва, картофи, пилешко и агнешко месо, гъби, ориз, сирене, сварени яйца или просто да си наръсите препечена филийка с масло. Вкусът й е вълнуващ. Освен това, се оказва, че това растение, заради съставките си, е много потребно.

Дали билка или смляна в шарената сол, качествата й са неоспорими, а неповторимия й усет се съчетава и с доста потребни свойства - идеалната композиция.