Призът „Лекар на годината“. За отговорността и грижата за пациентите
Вълнуващ, дълъг път, твърдоглавие, доста саможертви. Така проф. Николай Габровски, шеф на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по здравната активност на Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване и незабавна медицина „ Н. И. Пирогов ", разказа нелекия си път в медицината. Проф. Габровски през вчерашния ден беше отличен със златен приз „ Лекар на годината 2025 ".
Член-кореспондент на Българската академия на науките проф. доктор Николай Габровски е едно от най-ярките имена в актуалната българска медицина, означиха от Българския лекарски съюз. Лекарят показа пред Българска национална телевизия, че оценката за него носи както задоволство, по този начин и отговорност.
" Много е скъпо. Не мога да укривам, че се вълнувам доста. Разбира се, признанието на сътрудниците и то още повече, защото в годините съм бил част и от управителния съвет на Лекарския съюз, знам какъв брой погледи са вперени в тази премия, какъв брой очаквания са вперени. Това я прави още по-ценна и не мога да не благодаря на сътрудниците въпреки всичко, че видяха напъните ми през последните години и че ме удостовиха с тази премия. Горд съм с това и бих споделил, че е доста задължаващо, тъй като въпреки и получена, в действителност тя би трябвало да е мотив още по-големи старания да се поставят и отсега нататък. "
Професор Габровски акцентира, че лекарската специалност е предопределение и я съпостави с маратонско тичане.
" Всеки човек се построява общо взето мъчно и постепенно, изключително в такива специалности, които изискат доста време и доста неизменност. Всеки доктор знае, че с цел да стане добър в специалността си, би трябвало да отдели години. Когато бях по-млад и несъмнено много по-припрян, татко ми постоянно споделяше, че това е маратонско тичане - дълъг път. Дори от време на време да успееш да постигнеш бърз триумф в някаква къса отдалеченост, това не би трябвало да значи нещо изключително, тъй като истината е, че пътят е дълъг. И от тази позиция разбирам и неговите сълзи и неговата наслада, тъй като това несъмнено е премия и за него. Вълнуващ, дълъг път, твърдоглавие, доста саможертви. Човек би трябвало да бъде с доста ясна цел пред себе си, съгласно мен, когато реши да стане доктор. Изискват се и саможертви, като цяло неслучайно, както несъмнено и за други специалности, само че човек би трябвало да усети призванието за себе си, тъй като това е единственият метод да поема тези тежести с една относителна лекост. Няма край нашата работа. Напротив, съгласно мен, дори колкото по-умел, по-добър ставаш в своята специалност, толкоз повече задания имаш. Нашата работа е да оказваме помощ на другите и това, мисля, че би трябвало да продължи, допустимо, най-дълго време, до момента в който схваща да сме в силите и със качествата си. Така че, както има един филм неотдавна - борба след борба, няма край. "
Той е безапелационен, че лекарската работа е екипна.
" Дори хирургичните специалности, в които въпреки всичко уменията по този начин излизат преди всичко на хирурга, истината е, че никой от нас не може да се оправи без екипа, който е към него, без хората, които са към него. И в случай че за работния развой е несъмнено, че и хирургията е екипна работа, то в това дълго тичане маратонско, би трябвало до себе си да имаш хора, които да те поддържат, да те схващат. Всъщност, истината е, че може би, в случай че някой действително страда по този кариерен път, това е фамилията, защото споделя всички неволи. "
Член-кореспондент на Българската академия на науките проф. доктор Николай Габровски е едно от най-ярките имена в актуалната българска медицина, означиха от Българския лекарски съюз. Лекарят показа пред Българска национална телевизия, че оценката за него носи както задоволство, по този начин и отговорност.
" Много е скъпо. Не мога да укривам, че се вълнувам доста. Разбира се, признанието на сътрудниците и то още повече, защото в годините съм бил част и от управителния съвет на Лекарския съюз, знам какъв брой погледи са вперени в тази премия, какъв брой очаквания са вперени. Това я прави още по-ценна и не мога да не благодаря на сътрудниците въпреки всичко, че видяха напъните ми през последните години и че ме удостовиха с тази премия. Горд съм с това и бих споделил, че е доста задължаващо, тъй като въпреки и получена, в действителност тя би трябвало да е мотив още по-големи старания да се поставят и отсега нататък. "
Професор Габровски акцентира, че лекарската специалност е предопределение и я съпостави с маратонско тичане.
" Всеки човек се построява общо взето мъчно и постепенно, изключително в такива специалности, които изискат доста време и доста неизменност. Всеки доктор знае, че с цел да стане добър в специалността си, би трябвало да отдели години. Когато бях по-млад и несъмнено много по-припрян, татко ми постоянно споделяше, че това е маратонско тичане - дълъг път. Дори от време на време да успееш да постигнеш бърз триумф в някаква къса отдалеченост, това не би трябвало да значи нещо изключително, тъй като истината е, че пътят е дълъг. И от тази позиция разбирам и неговите сълзи и неговата наслада, тъй като това несъмнено е премия и за него. Вълнуващ, дълъг път, твърдоглавие, доста саможертви. Човек би трябвало да бъде с доста ясна цел пред себе си, съгласно мен, когато реши да стане доктор. Изискват се и саможертви, като цяло неслучайно, както несъмнено и за други специалности, само че човек би трябвало да усети призванието за себе си, тъй като това е единственият метод да поема тези тежести с една относителна лекост. Няма край нашата работа. Напротив, съгласно мен, дори колкото по-умел, по-добър ставаш в своята специалност, толкоз повече задания имаш. Нашата работа е да оказваме помощ на другите и това, мисля, че би трябвало да продължи, допустимо, най-дълго време, до момента в който схваща да сме в силите и със качествата си. Така че, както има един филм неотдавна - борба след борба, няма край. "
Той е безапелационен, че лекарската работа е екипна.
" Дори хирургичните специалности, в които въпреки всичко уменията по този начин излизат преди всичко на хирурга, истината е, че никой от нас не може да се оправи без екипа, който е към него, без хората, които са към него. И в случай че за работния развой е несъмнено, че и хирургията е екипна работа, то в това дълго тичане маратонско, би трябвало до себе си да имаш хора, които да те поддържат, да те схващат. Всъщност, истината е, че може би, в случай че някой действително страда по този кариерен път, това е фамилията, защото споделя всички неволи. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ