Вълкът е едно от най-изследваните животни с може би най-много

Вълкът е едно от най-изследваните животни с може би най-вече издадена литература, от което и да е друго животно.

Съществуват доста митове за вълка и може би на това се дължи страхът на индивида от този див звяр. Вълците имат нееднозначна известност. Те са впечатляващи и вдъхващи почит хищници в някои култури, само че в това време нападат хората и убиват селскостопански животни като агнета, кози, овце, кокошки.

У нас популацията им е забележителна, само че не се срещат всички типове. Липсва едно от най-красивите всред тези животни - полярният вълк. Разглеждането му настрана от другите вълци ще даде опция да се разбере същността на това животно и методите, по които се е приспособило към изискванията на живот в ареала си.

Нека се срещнем с полярния вълк - един от най-симпатичните полярни животни, наред с полярната лисица, полярна мечка, росомаха, пингвини, тюлени, моржове.

Как наподобява полярният вълк

Полярният вълк с научно название Canis lupus arctos, е именуван още бял или арктически вълк. Той е подобен на сивия вълк, само че няма собствен подвид. Родом е от островите в Канада, остров Мелвил и Елсмер.

Полярният вълк е приблизително огромен тип, отличаващ се от северозападния вълк с по-малкия си размер, белия си цвят и по-тесния си череп. След 1930 година се следи прогресивно понижаване на размера на черепа на този подвид и това е разследване на хибридизацията на вълците с кучетата.

Един възрастен арктически вълк може да тежи сред 70 и 125 кг. Те варират сред 60 и 90 сантиметра. Отличават се с огромния си и мощен състав на тялото. Мъжките надвишават с 15-16 % женските.

Бялата или сивкава четина на полярния вълк има два пласта. Горният се сгъстява, когато температурата в тундрата стартира да пада. Най-близкият до кожата пласт от козината е водоустойчив. Той оказва помощ да вълка да остане изсъхнал и да резервира телесната си топлота в студа. Вътрешният пласт на козината е по-къс и по-мек за изолираност, а външния е по-твърд и се сгъстява със захлаждане.

Наред с изолираните си кожуси, полярните вълци имат лапи с дебели подложки, които им разрешават да вървят по замръзналата земя. Тези подложки им обезпечават сцепление върху хлъзгавите повърхности, по които се движат. Арктическите вълци бягат, до момента в който гонят плячката си. Най-бързата записана скорост на арктическия вълк е 46 километра в час.

Арктическият вълк е идеално приспособен, с цел да живее в изискванията на полярната нощ. Той има дребни уши и пай нос, което е метод да не се отдава прекомерно доста топлота. Дългата му и дебела опашка е балансьор, само че и спомагателна отбрана против студа. Животното изяжда до 12 кг месо едновременно, защото опциите за хранене са затруднени предвид на изискванията за живот.

Дебелият пласт подкожна лой също служи за изолираност, само че и като хранителен запас, с цел да се преживее тежката зима, когато опциите за хранене на полярния вълк са лимитирани.

В лапите имат топлообменник, подобен механизъм имат и птици като патиците и пингвините.

Полярните вълци живеят от 7 до 10 години измежду дивата природа и 20 години в плен..

Местообитания на полярния вълк

Полярните вълци живеят в Северна Канада, Гренландия, Аляска и Исландия. Те населяват тези арктически региони през цялата година. Освен това в тези райони има тъмни интервали, които не престават към 5 месеца.

Арктическите вълци са се пригодили да живеят както в студа, по този начин и в тъмното. Вместо да живеят в гъсталаци, както своите родственици по другите места на земята, белите вълци живеят в пещери или търсят леговище в отклонения от скали. Почвата в тези региони е замръзнала, което прави невероятно те да изкопават обичайните ями, в които един вълк се крие.

Начин на живот на полярния вълк

Както всички други вълци, полярният вълк също е обществено животно. Те също пътуват на групи или глутници от към 6 животни. Територията, изминавана от тях, може да доближи до стотици километри.

В глутницата съществува строга подчиненост. Алфа мъжкият е лидерът на групата, който се грижи за благополучието на глутницата, само че има и редица преимущества пред останалите. Само той и водещата женска имат правото да се развъждат и това е поради оскъдната храна, която не се постанова да разделят с други кутрета. Понякога към групата се причислява и някой единак, стига да се подчинява на лидера.

Тези вълци живеят в необикновено леден климат и рядко срещат хора. Обикновено индивидите не пътуват до толкоз студени места. Полярните вълци не се опасяват от индивида, нито са нападателни животни, в случай че не пазят територията си от вълк или друго животно.

Една от честите аргументи за ранна гибел при арктическите вълци е неналичието на храна в суровия климат. Ако храната е лимитирана, тя се приема от алфа двойката. Друга причина е пострадването. Животното може да бъде засегнато по време на лов.

Много малко се знае за придвижването на полярните вълци най-много поради климата. Единственото време, през което вълкът мигрира, е през зимата, когато има цялостен мрак за 24 часа. Това прави придвижването им мъчно за проучване. Тогава температурата може да падне до 53 градуса под нулата.

Хранене при полярните вълк

Полярните вълци се хранят с полярни зайци, северен елен - карибу, овцебик и други едри бозайници. Лосовете са измежду най-голямата им плячка. Тъй като са по-дребни от сивите вълци, те ловуват постоянно в група. Отделят един образец, нормално най-слабият, от стадото. Един огромен бозайник стига за храна на глутницата полярни вълци за към седмица. Всеки образец изяжда по 20 кг месо на едно хранене, като гълтам едри парчета, с костите, без да дъвче месото.

Животното може да оцелее без да се храни в продължение 4 или 5 месеца. През това време разчита на мазнините, насъбрани в тялото. Ако един тип отслабне прекомерно доста поради глада, той може да бъде атакуван от други вълци.

Размножаване при полярните вълци

В глутницата от полярни вълци единствено алфа мъжкия може да се чифтосва с бета женската. Те остават с една половинка. Това оказва помощ да се управлява броят на вълчетата, тъй че да им бъде обезпечена подобаваща храна.

Бременността при полярните вълци е 63 дни и майката ражда 2 или 3 кученца. Новородените имат тъмна четина и сини ириси, които с придвижване на възрастта стават жълти. Тежат от 3 до 4 кг, само че бързо качват нагоре.

Раждането е нормално през месец май, а от време на време началото на юни. Това е друго от сивите вълци, които раждат през април и имат по 4 или 5 кученца в котилото.

Малките се раждат със затворени уши и очи, само че в границите на 12 до 14 дни проглеждат и стартират да чуват. Могат да пълзят в близост и да намират майка си, с цел да ги кърми.

Малките остават в пещерата с майка си към 6 седмици и след това се причисляват към глутницата. Пълнолетни стават на 8 месеца.

Статусът на полярните вълци

Популацията на типа е към 200 хиляди екземпляра. Не се счетат за заплашен тип, тъй като живеят в замръзналата тундра, където хората не заплашват полярните вълци. Една от най-големите им популации е в Северна Аляска.

Тези животни маркират територията си и могат да станат нападателни, в случай че други вълци или хора навлязат в нея. Иначе избират да останат скрити, до момента в който пътуват с членовете на своята глутница.