10 любопитни факта за вълците
Вълкът е едно от най-изследваните животни с може би най-вече издадена литература, от което и да е друго животно.
Доста митове са изписани за вълка и това обуславя страха на множеството от хората към него.
Вълците имат смесена известност. Те са впечатляващи хищници и провокират почитание в някои култури, само че в това време нападат хора, от време на време съдбовно, и към момента убиват домашни животни.
България е от дребното европейски страни, в които вълчата популация е забележителна. Научете повече за вълците в идващите редове.
1. Вълкът е бозайник от семейство Кучета. Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът нормално има златистожълти очи, по-дълги крайници, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга зурла и мозък, който нормално е с 30% по–голям от този на кучето.
Предопашната жлеза отгоре на опашката, покрай основата, която отсъства при кучетата, също ги отличава. Вълците и множеството едри кучета имат една и съща настройка на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 4 кътника, а долната – 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 6 кътника.
Кучешките зъби са доста по-важни при вълците, защото се употребяват за хващане и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е щета на зъбите при удар от по-едра плячка.
2. Вълците са високи към 66 – 80 см при рамото, а тежестта им е към 25 – 80 кг, като женските са с почти 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които 30 – 50 cm е опашката.
Телосложението на вълците е уместно за дълго тичане – те имат относително тесни гърди и мощни мускули на гърба и краката. Лактите на вълците са обърнати във вътрешността към корема им, като съвсем го допират. Това им разрешава да тичат със скорост до 70 km/h. Вълците могат да изминават огромни дистанции, а необятните им лапи им разрешават да затъват по-малко в снега, в сравнение с тяхната плячка.
3. Козината им е формирана от два пласта, твърда защитна четина, предпазваща от водата и калта, и гъста и мека, с цел да поддържа топлината на тялото. Вълците сменят козината си два пъти в годината, напролет и през есента. Женските постоянно имат по-гъста зимна четина, в сравнение с мъжките, и я резервират по-дълго напролет.
Козината на вълците нормално няма някаква изразена шарка, като се изключи белег към очите. Оцветяването на вълците нормално е от сиво до сиво-кафяво, само че може да варира през целия набор, присъщ за кучетата – бяло, алено, кафяво и черно. То постоянно прилича цветовете на околната среда. Например, в районите с продължителна снежна зима белите вълци са надалеч по-често срещани. Със стареенето вълците получават сивкав колорит на козината си.
4. Вълците са обществени хищници и ловуват на глутници, проведени в прецизна социална подчиненост и водени от алфа мъжки и алфа женска. Размерът на глутницата може да се трансформира с времето и зависи от няколко фактора, в това число виталната среда, характера на обособените вълци и съществуването на храна.
Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като междинните по мярка се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е релативно строга, от алфа животните на върха до омега вълците на дъното. Тя визира всички действия на глутницата, от това кой вълк се храни първи до това кои се позволяват до размножаването.
Нови глутници се образуват, когато вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат доста огромни дистанции, докато намерят подобаваща територия. Разпръснатите индивиди би трябвало да заобикалят териториите на други вълци, защото нашествениците в непозната територия са прогонвани или убивани.
5. Вълкът е див звяр. Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, до момента в който самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Храненето на вълците включва едри бозайници, като елени, лосове, бизони и овцебикове. Те ловят също и бобри, зайцевидни, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 кг месо дневно, с цел да оцелее, само че защото не постоянно има опция да се храни всеки ден, може да изяде до 15 кг едновременно.
Toвa, ĸoeтo гo пpaви нaй-вpeдeн xищниĸ y нac, e вълчaтa жaждa дa yнищoжи пoвeчe живoтни, oтĸoлĸoтo caм можe дa изядe. Koгaтo нe мoжe дa xвaнe няĸoя пo-eдpa плячĸa, тoй лoви мишĸи, гyщepи, жaби и дopи нaceĸoми. Πo вpeмe нa тeжĸa зимa нe ce oтĸaзвa дaжe oт мъpшa, a пpeглaднeлитe вълци в тeжĸa зимa paзĸъcвaт няĸoй пo-cлaб cвoй cъбpaт.
При ловуване вceĸи вълĸ ce движи в лeĸ тpъc и cтъпвa тoчнo в cтъпĸитe нa вoдaчa. Taĸa oбpaзyвaнaтa пpaвa линия oт cтъпĸи cъздaвa впeчaтлeниe, чe e въpвял caмo eдин вълĸ. Щoм oтĸpият жepтвaтa cи, eдин oт тяx я пoдгoнвa настoйчивo и мълчeшĸaтa. Ocтaнaлитe вълци ce пpъcĸaт нaoĸoлo и чaĸaт жepтвaтa дa минe близo дo тяx. Aĸo тя имa ĸъcмeт дa избягa oт ycтaтa нa пъpвия пpecлeдвaч, пoчти нямa възмoжнocт дa cтopи тoвa oт cлeдвaщитe вълци. Πpeз тeжĸи зими вълчaтa глyтницa изминaвa дeнoнoщнo дeceтĸи ĸилoмeтpи в тъpceнe нa плячĸa. Tя издъpжa пo цялa ceдмицa бeз xpaнa, нo ĸoгaтo я нaмepи e нeнacитнa.
6. Размерът на териториите на вълците зависи от това какъв брой плячка има в тях. Територията им може да варира от единствено 30 кв. км до стотици кв. км, в случай че плячката е нищожна. Обикновено вълците избират за скривалище естествени убежища: хралупи под корените на паднали дървета, в ниши, по скатовете на оврази, в процепите на скали или други сходни места.
Понякога приспособяват дупки на бурсуци, мармоти, полярни лисици и други зверове, по-рядко рият дупки сами. Хищниците разполагат жилището си в глухи, недостъпни места, наложително покрай водоеми, като усърдно го маскират и съблюдават всички вероятни защитни ограничения при приближаването му, с цел да не покажат на враговете си къде е прикрито потомството. За вълците е особено, че в никакъв случай не ловуват наоколо до леговището си, а на разстояние 7-10 и повече километра – нещо, което способства за още по-голямата сигурност на дребните.
Вълците са доста привързани към един път избраното семейно скривалище и ловуват в рамките на прочут и задоволително просторен регион. Ако не ги преследват, те настойчиво се задържат в обичаната им околност. След като дребните поотрастнат, животните престават да употребяват непрекъснато скривалище, а се настаняват за отмора на разнообразни, но надеждни места. При това участъците на обособените фамилии са изолирани едно от друго, в никакъв случай не се допират и строго се охраняват от собствениците си. Вълците отбелязват границите на заетата територия благодарение на знаци с урина или изпражнения на избрани, лесно забележими места – на обособени буци пръст, на шубраци, към дървета, стълбове и тъй наречените Този “обонятелен телефон ” служи като значимо средство за взаимна информация на животните, предодвратява стълкновенията между притежателите на сектора и пришълците, а в размножителния интервал, способства за срещите на мъжките и женските.
7. Вълците са известни със своя характерен писък. Много хора мислят, че вълкът вие мощно по време на пълнолуние, тъй като по този метод желае да всее боязън измежду съперниците си, а и измежду хората в близките обитаеми места. Това обаче въобще не е по този начин. Вълците не вият единствено когато има пълнолуние, а постоянно, когато на открито е нощ. Вълците вият, тъй като това е главният им метод на другарство, изключително когато би трябвало да изпратят посланията си на по-големи дистанции. С помощта на воя вълците също по този начин описват на останалите – както от своята глутница, по този начин и от другите – какви промени са настъпили в броя на членовете.
След години проучвания на другите способи на виене на вълците е открито, че те даже оповестяват дали в глутницата са се родили дребни. Когато вие, вълкът споделя със своята глутница дали в близост има плячка, и вероятно вика глутницата на едно място. Докато вият, вълците подвигат муцуните си нагоре, с цел да може воят им да се популяризира на допустимо по-голямо разстояние. Точно поради тази присъща стойка на горските хищници хората са решили, че вълците вият към Луната.
Понякога вие вкупом цялата глутница. Това се случва, когато наближат нови претенденти за територията на глутницата. По този начин виещите вълци ги предизвестяват, че в случай че прекрачат границите на територията им, ще последва смъртоносна офанзива. Воят се употребява и за извикване на членове на глутницата на обещано място. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев. Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, изключително през зимата и пролетта. В края на лятото дребните към този момент са поотраснали и вият и при най-малкия стимул.
8. Обикновено единствено алфа двойката в глутницата се развъжда. Чифтосването става веднъж годишно, сред януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва единствено между тях. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с зависещ вълк и, в случай че сътрудникът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила.
Бременността продължава от 60 до 63 дни и дребните се раждат слепи и изцяло подвластни от майка си. Раждат се по 1 – 14 дребни, приблизително 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, до момента в който станат на 8 – 10 седмици. Майката нормално е сама с малките през първите три седмици, само че след това всички членове на глутницата помагат при развъждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.
Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години.
9. Обикновено вълците живеят от 6 до 9 години в диво положение, като затворени достигат приблизително до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността измежду малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.
Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са ловът от хората, автомобилните катастрофи и пострадванията от ловувана плячка. Всички заболявания по домашните кучета засягат и вълците, включително краста и бяс, като от време на време предизвикват срив в популацията в даден регион. Вълците се приспособяват относително елементарно към промени в числеността на плячката, така че всеобщият апетит е необикновен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита.
10. В края на XIX век вълците в България са били с доста по-висока бройка от днес. Поради ниската бройка, през 1985 година, типът бива включен в Червената книга на България. В началото на осемдесетте години на XX век популацията започва постепенно да се стабилизира и постепенно отначало да се разселва. Вълкът започва вторично да превзема региони, които е напуснал преди двадесетина години. В началото на 90-те години популацията наброява 700-800 индивида. Сега наброяват към 1200.
Необходимостта от съхранението и прецизното проучване на вълчата популация у нас, наложи създаването на Планът за деяние за вълка в България. Той е направен въз основа условията на Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Закона за биологичното многообразие. Според Директивата вълкът е предпочитан вид за общността и като подобен е означен с “* ”. Включен е в „ Растителни и животински видове от голяма важност за общността, чието съхраняване изисква оповестяването на специални защитни зони ”, както и в “Растителни и скотски типове от интерес за общността, чието взимане от дивата природа и употреба могат да бъдат предмет на ограничения за ръководство ”. В Закона за биологичното многообразие, вълкът е включен в Приложение IV, в което са типовете под режим на запазване и регулирано прилагане от природата.
